Георги Икономов (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за революционерът. За други значения вижте Георги Икономов (пояснение).

Георги Икономов
български националреволюционер
Георги Икономов 
Роден: 20 април 1846 г.
Починал: 26 май 1876 г. (30 г.)

Георги Поптодоров Икономов е български националреволюционер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Икономов е роден е на 20 април 1846 г. в град Сливен. Семейството на поп Тодор Икономов. Учи в родния си град при прочутия възрожденец, поет и музикант Добри Чинтулов. Кратко време живее при сестра си, женена за търговеца Д. Петров в Тулча. [1] Работи като железопътен служител в „Хиршовата железница“.

Свързва се с Русенския частен революционен комитет на ВРО, основан от Васил Левски. Един от най-дейните му членове. Нему се пада жребият от името на комитета да накаже със смърт предателя Стоян Пенев, словослагател в Каравеловата печатница в Букурещ. След този случай оставането му в Русе е опасно. Комитет го прехвърля временно в Румъния.

След завръщане в България отново е чиновник и маневрист в компанията на барон Хирш по ж. п. линията Харманли-Одрин в гарите Русе, Търново-Сеймен (Симеоновград) и Одрин. Сближава се с телеграфиста и началник на ж. п. станция на гара Белово Тодор Каблешков.

Според плана на БРЦК в Букурещ за Старозагорското въстнание (1875) е сред главните организатори. Командва въстаническа чета.

След въстанието емигрира в Румъния. Влиза в състава на Гюргевския комитет. Определен е за помощник-апостол на Иларион Драгостинов във II-ри Сливенски революционен окръг. Добре е познат в родния си град и за да не изложи делото и себе си на опасност, се прехвърля да действа в IV-ти Пловдивски революционен окръг. Делегат на събранието в Оборище.

Известието за преждевременното обявяване на Априлското въстание (1876) в Копривщица на 20 април 1876 г. го заварва в Панагюрище. Веднага тръгва заедно с Панайот Волов и Орчо войвода за Стрелча, където участвал в едно от първите сблъсквания с турците. Командва чета заедно с Панайот Волов.

След погрома на въстанието заедно с Панайот Волов и Стоян Ангелов се отправя към Румъния. След предателство е ранен в Бяла и при бягството се удавя в придошлата река Янтра на 26 май 1876 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитър Страшимиров,История на Априлското вэстание, том I, стр. 195