Данов хълм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сахат тепе)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Данов хълм
Часовниковата кула на Сахат тепе
Часовниковата кула на Сахат тепе
Plovdiv city center map.png
42.1466° с. ш. 24.7456° и. д.
Местоположение на картата на България Пловдив център
Общи данни
Местоположение Пловдив
Част от пловдивски тепета
Надм. височина 211 m
Данов хълм в Общомедия

Сахат тепе е едно от днешните шест тепета на българския град Пловдив.[1] Надморската му височина в 210.7 м. Разположено е в централната част на града и е с височина около 46 м на терена на града.

Официално се нарича Данов хълм в чест на българския възрожденец и книгоиздател Христо Г. Данов - общественик и кмет на град Пловдив. Известно време хълмът е носил името на Васил Коларов – бивш държавен глава и министър-председател.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че през римско време на върха на хълма се е намирал храм на Венера.

Името му на турски означава Часовников хълм заради Часовниковата кула, издигната през 16 век на върха му. Тя е една от най-старите в Източна Европа и представлява каменна призма с височина 17,5 метра.

В първия модерен градоустройствен план, изготвен от Йосиф Шнитер, хълмът е наименован Часовия хълм. С течение на времето търпи изменения, най-сериозното от които е през 1812 година (според арабския надпис над входа). Кулата е изпозвана за пожарникарски наблюдателен пост в периода между двете световни войни.[3]

През 1896 г. е първото планирано залесяване на хълма с приетия „План за залесяване на хълмовете Сахат тепе”.[4]

Хълмът има добра инфраструктура, което е причина и за по-малкия брой местни растителни и животински видове.[2] Заедно с тепетата Младежкия хълм и Хълмa на освободителите, хълмът е обявен за природна забележителност в началото на 1996 г. [5]

Топлар тепе[редактиране | редактиране на кода]

На картата на немския инженер Хохщетер от 1869 г. Хълмът е обозначен като две тепета. Южният връх е означен като „Топлартепе“ (от топ, т.е. оръдие). И наистина от това място с оръдейни салюти се отбелязвали празниците. Османците са го използвали за барутен склад на пловдивския гарнизон.[3] Северният връх пък е означен като „Сахаттепе“. Хохщетер е използвал официални османски документи.[6]

На южния връх се намира радиорелейна телевизионна станция, построена на 18 януари 1956 година (на 1 юли 1960 година започва излъчване). Надморската ѝ височина е 210 м.

Ресторант „Младежка среща”[редактиране | редактиране на кода]

На самата площадка Сахат тепе и Топлар тепе се е намирал турски барутен погреб, известен като „барутницата”. На 3 август 1932 г. Пловдивската община обявява конкурс за построяване на бюфет на това място. Nа 19 февруари следващата година, заведението е открито. Проектът е на известния пловдивски архитект Никола Овчаров. Едноетажната постройката с елегантен обем и олекотена конструкция напълно отговаря на градинско-увеселителния характер на това място. След 1944 г. ресторантът продължава да работи под името „Младежка среща”. През 1975 г. заведението е съборено окончателно с цел да се издигне ново, такова не е построено.[7]

Разни[редактиране | редактиране на кода]

В основите на хълма се намират

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Забележителното „Сахат тепе“ – през погледа на пътешественика
  2. а б Геоложки феномени на България
  3. а б Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016
  4. От 107 години на ул. Иван Вазов има чинари
  5. Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 98.
  6. Изчезналите тепета на Пловдив
  7. Кръчмата "Сахат тепе" е върху турска барутница