Регионален исторически музей (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Регионален исторически музей.

Регионален исторически музей
(Пловдив)
HistoryMuseumPlovdiv-Unification.jpg
Map of Plovdiv.png
42.1498° с. ш. 24.7534° и. д.
Местоположение във Пловдив
Местоположение Пловдив
България
Тематика история
етнография
книгоиздаване
Основан 1951
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 41
Печат има
Работно време
Лятно работно време (от месец април до месец октомври вкл.): 9:30 - 18:00 ч. през делниците, по график на заявените събития през събота и неделя
Зимно работно време 9:00 - 17:00 ч. през делниците, по график на заявените събития през събота и неделя
Допълнителна информация
Директор Н. с. Стефан Шивачев
Адрес пл. „Съединение” №1, 4000 Пловдив
Телефон 032/269955
Сайт Официален сайт
Регионален исторически музей
(Пловдив)
в Общомедия

Регионалният исторически музей в град Пловдив е най-големият исторически музей в Област Пловдив и един от най-големите музеи в България. Разделен на четири тематични експозиции, всяка в отделна сграда свързана с историята на Пловдив, музеят притежава някои от най-богатите колекции в България.

История на музея[редактиране | редактиране на кода]

Музеят е основан през 1951 г. като научна и културна организация за издирване, изучаване, опазване и представяне на културните ценности за миналото на Пловдив и Пловдивския край за периода от 1520 век.

Експозиции[редактиране | редактиране на кода]

Регионален исторически музей – Пловдив разполага с четири експозиции:

  • „Съединение на България 1885 г.“,
  • „Българско възраждане“,
  • „Книгоиздаване в България през втората половина на 19 и началото на 20 век“, и
  • Музеен център за съвременна история.

Експозиция „Съединение на България“[редактиране | редактиране на кода]

Експозиция „Съединение на България“ се намира в централната административна сграда на музея на адрес пл. „Съединение“ № 1, чийто автентичен вид е запазен от строежа ѝ през 1885 година до днешни дни.

Каретата на Алеко Богориди. Експонат в експозиция „Съединение на България“.

Сградата оригинално е построена да помещава Областното събрание на Източна Румелия. Проектант на сградата е италианският архитект Пиетро Монтани, а строителството ѝ продължава от 1883 до 1885 година под ръководството на архитект Оскар Льофе. В центъра на зданието е предвидена просторна парламентарна зала за заседания, а страничните крила са предназначени за администрацията. Сградата обаче остава без първоначалното си предназначение, когато на 6 септември 1885 година е провъзгласено Съединението на Източна Румелия и Княжество България и столица на обединената българска държава става София.

През март 1886 г. със заповед на министър-председателя Петко Каравелов в сградата се настанява Пловдивската народна библиотека (днес Народна библиотека „Иван Вазов“) и музей. През 1895 година в нея е учредена Пловдивската търговско-индустриална камара, през 1912 година е основано Дружеството на южнобългарските художници. Сградата е архитектурен и исторически паметник от национално значение.

Музейната експозиция „Съединение на България 1885 г.“ е открита през 1985 година по повод честването на стогодишнината от Съединението. Експозицията обхваща периода от подписването на Берлинския договор през 1878 година до Сръбско-българската война през 1885 година. Основните акценти са върху изграждането и развитието на Източна Румелия като втора българска държава, както и подготовката и осъществяването на Съединението ѝ с Княжество България.

В пет експозиционни зали са разположени оригинални експонати (лични вещи, печати, наградни знаци, хладно и огнестрелно оръжие), снимки и документи на участници в Съединението и Сръбско-българската война.

Експозиция „Българско възраждане“[редактиране | редактиране на кода]

Къща на Георгиади

Експозиция „Българско възраждане“ се намира в къщата на Димитър Георгиади в архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив“. Построена през 1848 година по популярния за 19 век архитектурен тип на пловдивската симетрична къща, сградата е паметник на културата от национално значение. Около просторни салони в средата на всеки от трите ѝ етажа са разположени симетрично по четири стаи. Стените на фасадите и във вътрешността на къщата са изписани с геометрични и флорални орнаменти, а таваните са изкусно резбовани.

Къщата се използва до средата на 20 век, след което е реставрирана на два пъти – в началото на 1960-те години и през 2006 – 2007 година (по проект на японското правителство и ЮНЕСКО). След първата реставрация, през 1961 година в нея е разположена музейната експозиция на Регионалния исторически музей – Пловдив, посветена на Българското възраждане и национално-освободителните борби. Изложбата заема единадесет зали и два салона на обща площ от 825 m2 без да накърнява вътрешната архитектура на къщата.

С богат веществен, документален и снимков материал експозицията проследява историята на град Пловдив от 15 до 19 век. В залите на първия етаж е представено етническото и стопанското състояние на Пловдив през османската епоха. На втория и третия етаж са представени борбите за новобългарската просвета, църковна независимост и национално освобождение.

Експозиция „Книгоиздаване в България през втората половина на 19 и началото на 20 век“[редактиране | редактиране на кода]

Къщата на Христо Г. Данов

Експозиция „Книгоиздаване в България през втората половина на XIX и началото на XX век“ е подредена в дома на основателя на модерното българско книгоиздаване Христо Груев Данов. Къщата е представител на българската възрожденска архитектура, стените са изписани, на места е използвана декоративна портретна живопис, а таванът е украсен с резбована композиция. Експозицията показва ролята на Пловдив като център на българската просвета и култура през втората половина на XIX и началото на XX век. Проследени са етапите в развитието на учебното дело и дейността на изтъкнати книжовници и просветни дейци. Сред експонатите има уникални образци на печатната възрожденска книга, издания, учебни помагала, както и предмети от бита, лични вещи и кореспонденция на Христо Данов и неговото издателство.

Музеен център за съвременна история[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на Музейния център за съвременна история

Музеен център за съвременна история разполага с просторна, модерно оборудвана зала, която дава възможност за представяне на исторически, художествени и фотографски изложби, както и за осъществяването на други публични прояви. Там е подредена постоянната експозиция „Душата на японската кукла“ – плод на сътрудничеството между Регионален исторически музей – Пловдив и Японската агенция за доброволци в чужбина (JICA). От древността до днес японците се отнасят към куклите си като към живи същества. С тях са свързани и много от обичайните им празници. Пет витрини, разположени в специален кът, показват някои от най-разпространените комплекти на японски кукли, всеки създаден по историята на стара легенда.

Колекции[редактиране | редактиране на кода]

Във фонда на музея се съхраняват над 60 000 експоната, сред които – уникални колекции от хладно и огнестрелно оръжие, ордени и медали, военно снаряжение, лични вещи, печатни издания, облекло и предмети от градския бит, снимки и документи. По-специално, обособени са следните колекции:

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]