Часовникова кула (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Часовникова кула
Пловдив
Sahat Hill in Plovdiv on old postcard 3.jpg
Plovdiv city center map.png
42.1464° с. ш. 24.7464° и. д.
Местоположение в България Пловдив център
Местоположение Пловдив, България
Тип на сградата кула
Стил морски фар
Изграждане 1809-1812
Височина 17 m
Съвременен статут действаща
Часовникова кула
Пловдив
в Общомедия

Часовниковата кула в Пловдив се намира на едно от пловдивските тепета Данов хълм. Съоръжението е сред най-старите в цяла Европа и е паметник от периода на османското владичество. Тя е служила за модел при изграждането на часовниковите кули в Трявна, Карлово и Карнобат.

През 1927 г. кулата е обявена за народна старина, а през 1995 г. – за архитектурно-строителен паметник на културата.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първата часовникова кула под формата на дървена конструкция с часовников механизъм е вдигната на хълма още в периода 1578–1611 г. Часовниковият механизъм бил изработен от италианския конструктор Антонио Барбаджелата. Времето се отмервало не с циферблат, а с камбанен звън, който огласял града всеки ден по обяд. В дневника си пътешественикът Льо Февър, който минава през Пловдив през 1618 г. е записал че на едно от тепетата има часовник, който отмерва часовете по „френски”.[2]

В началото на XIX в. дървената конструкция на кулата била напълно унищожена от пожар. През 1809 г. започва строителство на кулата от камък. В сегашния си вид тя е завършена през 1812 г. и е висока 17,5 м. Името на майстора не е известно, но като модел са били използвани морските фарове.[2]

В първия модерен градоустройствен план, изготвен от Йосиф Шнитер, тепето Данов хълм е наименован Часовия хълм. През 1883 г. в нея е поставен нов голям часовник, изработен във Виена. През 1909 г. каменният градеж е ремонтиран от бригада брациоговски майстори.

През 40-те години на ХХ в. часовникът спира да работи. Той е демонтиран и предаден на Етнографския музей в града, а след това загубен. След това е възложено на карнобатски майстор майстор Димитър Тодоров[3] да направи копие на часовника по запазените от 1882 г. чертежи. Новият механизъм изисква ръчно навиване един или два пъти седмично, като за целта е нужна огромна физическа сила – тежестите на часовника са над 100 кг.[2]

В първите години на XXI в. сградата на часовниковата кула е разбита, но през 2004 г. механизмът е ремонтиран от майстора Георги Долчинков.[3]

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

  • Часовникът е без циферблат.
  • В 12 и 24 часа бие по 24 пъти.
  • Две минути след всеки кръгъл час камбаната бие веднъж.

Източници[редактиране | редактиране на кода]