Пловдивски тепета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Пловдивските тепета са едновременно геоложки феномен, природна забележителност и символ на града, придаващ му неповторим облик и атмосфера. До тях водят удобни и добре поддържани пътища, което ги прави леснодостъпни за посещение и наблюдение. По тепетата са запазени много археологически обекти.

  • Геоложко развитие, състав и местоположение:

Шестте сиенитни хълма, известни като Пловдивските тепета, представляват геоморфоложки образувания, изградени от магмени скали, дълбоко застинали в земните недра преди повече от 70 млн. г. през Ларамийската нагъвателна фаза. Надморската им височина е между 160 и 270 м. Намират се в градската част. През 1996 г. хълмовете Младежки хълм, Данов хълм и Хълм на освободителите са обявени за природни забележителности. Те попадат в пределите на Маришката тектонска зона, по която Средногорската структурна зона се отделя от Родопския масив. Съставът на скалите на хълмовете значително се различава. Това затруднява точното им класифициране към една група, но основният им елемент е сиенит. Главните скалобразуващи минерали са плагиоклаз, калиев фелдшпат, кварц, амфибол и биотит. В по-малки количества присъстват и минералите апатит, титанит, магнетит, циркон и ортит. В процесите на промяна са се формирали вторични минерали — епидот, хлорит, серицит и др.

Над земната повърхност е разположена малка част — едва 2 кв. км — от общия размер на цялото скално тяло, което в дълбочина е разположено на площ над 50 кв. км.

Под земната повърхност телата на тепетата са много по-широки. Те са свързани и оформят рамката на пловдивския сиенитен плутон. На макроскопско ниво скалата е от среднозърнеста до едрозърнеста, със светъл цвят и масивна текстура. В геоморфоложко отношение пловдивският плутон не е застинал. Старите скали, покриващи сиенитите, се разрушават от ерозия. От плутона се разломяват и разкъсват огромни блокове, които са различно издигнати. Това са процеси, започнали преди 20 млн. г., действащи и до днес, които продължават да променят релефа на масива. Най-високо разположен е централният блок, южно от р. Марица.

Хълмовете представляват колоритна гледка, тъй като се извисяват сред равното поле на Горнотракийската низина. Те са емблемата на Пловдив — един от най-древните градове в Европа.

Въпреки че понастоящем хълмовете попадат в оживен градски район, те са дом на редки видове растения и животни.

  • Урбанизация, биосвят и екоравновесие:

Хълмът на освободителите е известен още под името Бунарджика заради пресъхнал вече стар кладенец. Други негови имена през годините са били Сталин и Альоша. На върха му има издигнат паметник на загиналите в Руско-турската освободителна война (Руски паметник) и паметник на Съветската армия (Альоша). На хълма има добре изградена инфраструктура.

Младежкият хълм носи името си от инициатива на пловдивските младежи от 1948 г. за облагородяване на хълма. В миналото хълмът е бил известен още като Джиде тепе (означава прохладно място, където живеят духове), Джендем тепе (поради тогавашната отдалеченост от центъра на града), Адски хълм, Дяволски хълм. Обитава се от два вида растения, включени в Червената книга на България, и седем вида редки растения, ендемични за района, някои от тях наскоро открити и проучени. Сред тях са четинестата звъника, чашкомехурчестото сграбиче и румелийската жълтуга. Към редките видове се отнасят още игликовата айважива, стрибърниевата айважива, стълбчатото паче гнездо, дребноцветният живовлек и тракийският равнец. Тук растат средиземноморските видове халдрайхова алцеа, хинап, черен бъз, кисел трън, дебелолистна махнолия, юдино дърво, див рожков.

Представителите на местната фауна са по-малобройни, но специфични. Хълмът се обитава от 79 вида птици — три от тях са включени в Червената книга, а 44 вида са от природозащитно значение за цяла Европа.

Богатият специфичен растителен и животински свят на Младежкия хълм се дължи до голяма степен на факта, че той не е толкова урбанизиран, както Дановият хълм и Хълмът на освободителите.

Според археолозите някога тук се е намирало древно тракийско светилище — храм на Аполон Кендресийски и на нимфите дриади.

Данов хълм носи името си от Христо Данов (общественик и кмет на град Пловдив). В миналото хълмът е бил известен под името Сахат тепе заради часовниковата кула — паметник от османската епоха. Известно време хълмът е носил името на Васил Коларов — бивш държавен глава и министър-председател. Хълмът има добра инфраструктура, което е причина и за по-малкия брой местни растителни и животински видове.

Лаут тепе е разположено в югоизточните покрайнини на Пловдив. Това невзрачно на вид възвишение е изградено предимно от андизити. То е по-старо от другите тепета, но също се е появило в резултат на вулканичните дейности през Ларамийската нагъвателна фаза. Преди около 70 млн. г. в цялото Средногорие е имало активна вулканична дейност.

Експлоатация

През изминалите години хълмовете са третирани като каменни кариери, което се отразява пагубно върху два от тях — Марково тепе и хълмът Каменица са напълно разрушени. Катастрофални са последствията и върху Младежкия хълм, в резултат на експлоатацията му като кариера за добив на сиенит в периода от 1907 г. до 1932 г. Лошите последици от тази дейност са с дълготраен характер: образуват се дълбоки пукнатини в скалите, които довеждат до появата на свлачища с особено големи размери. Последното такова е от 1995 г. За противодействие още през 1933 г. инженери залесяват изкуствено кариерата, което обаче води до друга вреда — променя се характерът на местната флора и фауна. За това допринасят също водопроводът и пътят, чието изграждане започва през същата година.

Подобна съдба имат и другите тепета, сред които най-засегнат е Хълмът на освободителите.

Понастоящем Лаут тепе е превърнато в нерегламентирано крайградско сметище, тъй като не се намира в централната градска част като другите възвишения и не попада сред интересните туристически маршрути.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]