Петокладенци
| Петокладенци | |
  Петокладенци  Петокладенци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 241 души[1] (31 декември 2024 г.) 8,24 души/km² |
| Землище | 29,246 km² |
| Надм. височина | 132 m |
| Пощ. код | 5933 |
| Тел. код | 06587 |
| МПС код | ЕН |
| ЕКАТТЕ | 56085 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Плевен |
| Община – кмет | Белене Милен Дулев (ГЕРБ, БЗНС, ВМРО-БНД; 2015) |
| Кметство – кмет | Красимира Диманова (независим) |
Петокла̀денци е село в Северна България. То се намира в община Белене, област Плевен.
География
[редактиране | редактиране на кода]Отстои на 25 км южно от гр. Белене и на 49 км североизточно от гр. Плевен. Съседното село Татари е на 7 км в същата посока, а село Деков е на 16 км северно. Столицата София е на 214 км югозападно.
Разположено е в Дунавската равнина, в близост до течението на р. Осъм, а надморската му височина достига между 100 и 199 м. Климатът е умереноконтинентален и се характеризира със студена зима и горещо лято.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава в османски регистри от 1479/80 година, като по това време е павликянско село с 10 домакинства.[2]
През 1604 година в Петокладенци сердикийският епископ Петър Солинат извършва първото масово покръстване на български павликяни в католицизма, като след това изгражда в селото голяма каменна църква, а пет местни момчета са изпратени да се обучават в Рим.[3]
В доклада на католическия епископ Филип Станиславов от 1659 г. се споменава, че в селото е имало 10 мюсюлмански къщи на павликяни, които били приели исляма.[4]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Яко Божкович – католически духовник от XVII в.
- Петър Башевич – мирски свещеник, служител в темешварската мисия на йезуитите, завършва Илирийския колеж в Лорето през 1636 г. Той е чичо на Яко Божкович.[5]
- Павел от Петокладенци – монах-францисканец, роден около 1615 година, изпратен да учи в Неапол, където през 1643 г. завършва философия и теология.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Радева 2015, с. 355.
- ↑ Радева 2015, с. 387.
- ↑ Хюсеин Мехмед – Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония, София 2007, стр. 31
- ↑ Българското участие в католическите мисии из Украйна и Трансилвания през XVII-XVIII в.
- ↑ Елмира Василева, Българското участие във Францисканките мисии в Югоизточна Европа през XVII в.: Павел от Петокладенци
- Цитирани източници
- Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0.
| ||||||||
