Битка при Пелишат – Згалево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Пелишат – Згалево
Руско-турска война (1877 – 1878)
Турската атака при Пелишат-Згалево
Турската атака при Пелишат-Згалево
Информация
Период 19/31 август 1877 г.
Място с.Пелишат и с.Згалево
Резултат победа за Руската империя
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Павел Зотов Ottoman flag.svg Осман паша
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 10 000 войника -14 батальона Ottoman flag.svg 11 000 войника – 19 табура
Жертви и загуби
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 900 убити и ранени Ottoman flag.svg 1350 убити и ранени

Битката при Пелишат – Згалево е етап от Руско-турската война (1877 – 1878) и опит на турската армия да премине в контранастъпление. Проведена е на 19 (31) август (стар/нов стил) 1877 г. от укрепилия се при Плевен Осман паша. Целта е да пробие руските позиции на изток от Плевен и след като се съедини с Източната турска армия и армията на Сюлейман паша пред Шипка, заедно да отхвърлят руските войски на север от Дунав.

Оперативна обстановка[редактиране | редактиране на кода]

Неуспехите на руската армия на 18 (30) юли при втория щурм на Плевен и на 31 юли 1877 година при Стара Загора прехвърлят инициативата изцяло в ръцете на турското командване. Духът на турската армия и мюсюлманското население се повишава значително. Руското настъпление на запад спира, а Западната руска армия е значително обезкървена. Оказва се, че Османската империя, уж така близо до разпадане, все още има жизненост и военни възможности. Турските войници, макар и оставени без заплати, са снабдени и въоръжени добре. Бият се храбро, умеят да се окопават изкусно и притежават оръжия, които им осигуряват предимство в боя.

Веднага след втория неуспех срещу Плевен, в разположението на руските войски са извършени някои промени. Към Плевен е насочена румънската дивизия на генерал Ману. Тя започва съсредоточаване при редута край изоставеното черкезко Чалъсоват (Калисоват). В Русия започва мобилизацията на гвардейските и гренадирските полкове. На Дунав се предвижда построяването на нови два понтонни моста, с цел улесняване прехвърлянето на новите войски. В близките седмици и месеци се очакват подкрепления от 180 000 души, но до тяхното пристигане руската армия ще трябва да се ограничи единствено с наличните си сили и с отбрана на вече заетите позиции.

Турските планове[редактиране | редактиране на кода]

Моментът е благоприятен за всеобщо контранастъпление на всички армии. Турското командване предвижда армията на Сюлейман паша, след като разбие руско – българските части на Шипченския проход, да премине на север от Стара планина и да се съедини с Източната турска армия в четириъгълника на крепостите ШуменРусеСилистраВарна, командвани от Мехмед Али паша. По-късно двете армии ще се съединят с тази на Осман паша и заедно ще унищожат руската армия или ще я отхвърлят северно от река Дунав.

Задачата на Осман паша е да пробие руските позиции на изток и да се съедини с другите армии. С цел да заблуди руското командване и да увеличи възможностите за успех, пуска слух, че се готви да нападне преминаващата през Дунав румънска армия, а с друга част от окопалите се в Плевен войски да настъпи към Ловеч, Севлиево и Габрово – към тила на защитниците на Шипка.

Подготовка на турските войски[редактиране | редактиране на кода]

Подготовката за предстоящото настъпление на изток се пази в тайна, но трескавите приготовления подсказват, че предстои нещо сериозно, макар да не е известна посоката. В града се складират големи количества амуниции и храни. На 18 (30) август Осман паша реорганизира войските. Образувани са две бригади, обединени в една дивизия от около 11 000 души или 19 табура, 3 батареи, 9 ескадрона и около 400 черкези и башибозуци. За командири са назначени: на 1-ва бригада Емин паша, на 2-ра бригада Тахир паша, на дивизията Хасан Сабри паша, а за комендант на Плевен с останалите войски Адил паша. С цел максимална маневреност, на всеки табур се полагат до 10 товарни коня и до 20 сандъка с боеприпаси. Колоната се съсредоточава преди мръкване на изток от Плевен и прекара нощта на бивак при укрепленията Араб табия, Атуф паша и Ибрахим бей табия (днес квартал „Дружба“ на Плевен).

Колкото и да се старае турското командване да опази в тайна подготовката си, тя все пак не остава незабелязана от българите в града. Генерал Павел Зотов – началник щаб на Западния отряд, на 13 (25) август телеграфира на генерал Непокойчицки – началник щаб на Дунавската армия: „Избягалият преди три дни от Плевен учител твърди, че турците възнамеряват да ни атакуват, когато Плевенската армия се усили до 80 000 души. Подкрепление очакват от Орхание.

На 15 (27) август хлебарят Киро Евров успява да избяга от града и предупреждава русите за турските приготовления, но не знае посоката на атаката.

Когато на 19 (31) август турските войски атакуват при селата Пелишат и Згалево, Панко Маков изнася писмо от плевенския търговец Н. Т. Съръгеоргиев написано на 17 (29) август и адресирано до командира на 9-та кавалерийска дивизия. Панко Маков го скрива в обувката си, преминава през турските позиции и попада на постовете на 8-ми румънски полк. От там писмото е препратено до командването на 9-та кавалерийска дивизия. Макар и да пристига със закъснение, то съдържа важни данни за числеността на Плевенската турска армия, броя на оръдията и тяхната система, родовете войска, устройството на укрепленията и местонахожденията на боеприпасите, както и данни за новопристигнало подкрепление от Серес.

Руските позиции[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-лейтенант Павел Зотов, командир на IV-и Армейски корпус

На пътя на турските войски е разположен IV-и Армейски корпус с командир генерал-лейтенант Павел Зотов, в чийто състав влизат:

  • 16-та пехотна дивизия, с командир генерал-лейтенант Всеволод Померанцев
    • Pekh 61 Vladimirski.jpg 61 Владимирски полк
    • Pekh 62 Suzdalski.jpg 62 Суздалски полк
    • Pekh 63 Uglitsky.jpg 63 Углицки полк
    • RAF A emb-Artillery1924.gif 16-та артилерийска бригада, с командир генерал-майор Борети
  • 30-та пехотна дивизия, с командир генерал-лейтенант Николай Пузанов
    • Pekh 117 Yaroslav.jpg 117 Ярославски полк
    • Pekh 118 Shujski.jpg 118 Шуйски полк
    • Pekh 119 Kolomenski.jpg 119 Коломенски полк
    • Pekh 120 Serpukhov.jpg 120 Серпуховски полк
    • RAF A emb-Artillery1924.gif 30-та артилерийска бригада, полковник Александър Свинин
  • 4-та кавалерийска дивизия, с командир генерал-лейтенант Евгений Крилов
    • 4 драгунски Екатеринославски полк
    • 4 улански Харковски полк
    • 4 хусарски Мариуполски полк
    • 4 казашки Донски полк
  • Pekh 20 Galitsky.jpg 20 Галицки полк от IX Армейски корпус

На командната височина между Пелишат и Згалево русите построяват голям редут с осем оръдия, а пред него са изкопани окопи и ровове. В храсталаците са поставени секрети. От другата страна на редута се намира дълбок овраг, а след него при Згалево са построени още две укрепления с други осем оръдия. Пред Пелишат е изградено една малко укрепление (наречено от турците Ай табия), заето от две роти с две оръдия, а зад него и пред самото село са разположени 62-ри Суздалски и 63-ти Углицки полк. При редута край село Згалево са разположени 118-ти Шуийски и 20-ти Галицки полк. Други три пехотни полка са на позиции по-назад при с.Пордим.

Както отбелязват чуждите военни кореспонденти, местността на запад от Пелишат и Згалево е хълмиста и силно пресечена, като се редуват гребени и оврази. Това позволява на турските войски да се придвижват относително скрито и така да достигнат незабелязани и без никакви жертви на 1000 – 1200 метра от бойната линия на руските отряди.

Битката[редактиране | редактиране на кода]

Карта на бойното поле при Пелишат-Згалево

Атаката е планирана да започне на 19 (31) август и съвпада с деня на качването на престола на султан Абдул Хамид ІІ. Първа в настъпление се отправя конницата следвана от пехота и артилерия. Към 5:00 часа турската кавалерия изтласква руските предни постове заети от 4-ти Харковски улански и 4-ти Мариопулски хусарски полк. Хусарите се оттеглят към Згалево, а уланите към Пелишат, като известяват останалите войски с две сигнални ракети за придвижването на неприятелските сили.
Турците изнасят на предни позиции оръдията, пръскат пехотни вериги и атакуват предните позиции заети от 62-ри Суздалски и 63-ти Углицки полк, заети първоначално от две роти. Въпреки изпратените в подкрепа няколко роти, русите не издържат напора и са принудени да отстъпят. Многочисления противник завладява укреплението пред Пелишат, а турците нахлуват в западната част на селото. Башибозуците успяват на две места да запалят приготвените за вършитба копни с житни снопи. Отстъпилите роти се прегрупират и подпомогнати от 16-та артилерийска бригада, контраатакуват, възвръщат си изгубените позиции и дори преследва врага на 1 км на запад. Осман паша праща нареждане на Адил паша в Плевен да му изпрати подкрепления и боеприпаси, но те пристигат едва в края на боя. Около 10:00 часа турците се прегрупират, атакуват и принуждават русите да отстъпят повторно. Неприятелят подновява атаките си и срещу Згалевските позиции. При Згалево турците са посрещнати от 2-ра и 5-та батарея на 30-та артилерийска бригада и от един батальон на 20-ти Галицки и два батальона на 120-ти Серпуховски полк.

По данни на разузнаването, настъплението на турците не обхваща целия фронт, което позволява да се прехвърлят подкрепления на застрашените участъци. В телеграма до главнокомандващия, генерал Зотов съобщава: „Турците разгърнаха големи сили срещу Пелишат и Згалево, чува се канонада и се води силен пушечен огън. Заповядах на Криденер да премести резервите на бригадата на пътя за Гривица, за да заплаши турците на левия им фланг“. Идеята е руските подкрепления да се развърнат за бой с фронт към Згалево и така да ударят левия фланг на турците. Тази маневра принуждава врага да насочи част от войските си от Пелишат към Згалево.

Към обяд боят е в разгара си и турската пехота обхваща цялото пространство между Пелишат и Згалево, като бълва непрекъснат огън по целия фронт. През този августовски ден жегата е непоносима. Хора и коне изнемогват от горещината, а температурата достига до 40 градуса. Независимо от това, турците правят енергични опити за настъпление, провеждайки няколко щикови атаки срещу руските укрепления. Укрепленията преминават ту в едни, ту в други ръце.
След девет часа боеве и около 16:00 часа турците преустановяват настъплението си по цялата линия. Под прикритието на силен артилерийски огън започват да отстъпват към Плевен, като по пътя си събират телата на убитите и ранените. При отстъплението назад към Гривица срещат късно изпратените подкрепления от Адил паша. Руската пехота преследва турците на около 2 км на запад, а кавалерията до първоначалната линия на аванпостовете. От турска страна се твърди, че акцията е постигнала целта си – да разузнае разположението на руските позиции на запад. Някои турски офицери обаче гледат на тази акция като неуспешна.

Първоначално в настъплението на Осман паша, генерал Зотов вижда само демонстративни действия, прикриващи истинските намерения на противника. Поради тази причина не използва наличните си сили за да нанесе един съкрушителен удар на врага. Сражението трае девет часа, като през цялото време 24 руски батальона бездействат, наблюдавайки сражението. Крайно консервативният и нерешителен Зотов се страхува от евентуален неуспех, който ще открие на турските войски пътя към руската главна квартира в село Горна Студена. Пропусната е една прекрасна възможност за разгромяване на врага на отделни части, което би спомогнало в бъдеще и лесното овладяване на Плевен.

Военни отличия[редактиране | редактиране на кода]

Полковник Василий Гудима

Безпримерен е героизмът на руските офицери и войници в този бой. Участникът в сражението генерал Зотов отбелязва: „Всички чинове, нисши и висши добросъвестно изпълниха своя дълг. Проявите на храброст са много, но особено се отличиха полковник Василий Гудима и поручик Лев Нягел“.

Батареята на полковник Гудима, командир на 1-ва батарея/30-та артилерийска бригада, успява да отблъсне с точния си огън турците при атаките им срещу редута между Пелишат и Згалево. На позицията при село Згалево поручик Лев Нягел – командир на 2-ра батарея/30-та артилерийска бригада, с разкъсан от снаряд крак, продължава да командва огъня на оръдията.

За отразяването на атаката при Пелишат и Згалево са раздадени военни отличия:

  • генерал-лейтенант Павел Зотов – командир на ІV –ти армейски корпус е награден с орден „Александър Невски“ с брилянти и мечове;
  • генерал-лейтенант Евгени Крилов – командир на 4-та кавалерийска дивизия – орден „Бял орел“ с мечове;
  • полковник Александър Свинин – командир на 30-та артилерийска бригада – с орден „Света Анна“ 2-ра степен с мечове;
  • поручик Лев Нягел – с орден за храброст „Свети Георги“ 4-та степен;
  • нисшите чинове от 63-ти Углицки полк за проявен героизъм и себеотрицание на всяка рота са раздадени по 4 Георгиевски кръста;
  • нисшите чинове от 62-ри Суздалски полк – 55 ордена „Свети Георги“ 4-та степен и 60 ордена 3-та степен.

Загуби[редактиране | редактиране на кода]

Според данни на самите турци загубите им възлизат на около 1350 души или 300 убити и 1050 ранени войници и офицери. Според генерал Зиков, турците дават 500 убити и два дни трябвало да бъдат погребвани от русите. Като се има в предвид, че турците прибират със себе си не само ранените, но и убитите, може да се съди, че жертвите им вероятно са много повече. Подробните данни за руските загуби са изнесени в долната таблица [1]:

подразделение убити/изчезнали ранени/контузени общо
офицери нисши

чинове

офицери нисши

чинове

офицери нисши

чинове

20 Галицки полк 0 25 4 129 4 154
5-та артилерийска бригада 0 0 1 2 1 2
62 Суздалски полк 2 143 10 258 12 401
63 Углицки полк 1 41 10 176 11 217
16-та артилерийска бригада 0 2 2 16 2 18
118 Шуйски полк 0 15 7 102 7 117
120 Серпуховски полк 0 9 4 50 4 59
30-та артилерийска бригада 0 0 1 8 1 8
4 улански Харковски полк 0 0 0 3 0 3
4 хусарски Мариуполски полк 0 0 0 3 0 3
8 конно артилерийска батарея 0 0 1 2 1 2
ОБЩО 3 235 40 749 43 984

Списък на загиналите офицери[редактиране | редактиране на кода]

чин имена убит/починал допълнителни данни препратка
Pekh 20 Galitsky.jpg 20 Галицки полк
1 портупей-юнкер Михаил Пороженко убит [2]
RAF A emb-Artillery1924.gif 5 артилерийска бригада
2 капитан Алексей Винокуров починал от раните умира на 20 август [3]
Pekh 62 Suzdalski.jpg 62 Суздалски полк
3 капитан Николай Гаврилович Никольский убит ком.2 стр.рота [4]
4 щабс капитан Михаил Александрович Астафьев убит ком.8 рота
4 поручик Адам Казимирович Величко убит
Pekh 63 Uglitsky.jpg 63 Углицки полк
6 поручик Николай Александрович Лихарев убит ком.12 рота [5]

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

паметник на в памет на местонахождение изображения
1. Pekh 62 Suzdalski.jpg 62 Суздалски полк 99 нисши чина Пелишат

м.Паметника

43°21′08.2″ с. ш. 24°46′20.4″ и. д. / 43.352278° с. ш. 24.772333° и. д.

16 пехотна дивизия2.jpg
16 пехотна дивизия1.jpg
16 пехотна дивизия3.jpg
Pekh 63 Uglitsky.jpg 63 Углицки полк 37 нисши чина
RAF A emb-Artillery1924.gif 16 артилерийска бригада 2 артилеристи
4 Мариопулски хусарски полк 4 хусари
2. Pekh 62 Suzdalski.jpg 62 Суздалски полк капитан Николай Николский

щабс-капитан Михаил Астафев

поручик Адам Величко

Пелишат

м.Гробището

43°20′40.5″ с. ш. 24°48′01.3″ и. д. / 43.344583° с. ш. 24.800361° и. д.

16 пехотна дивизия-офицери3.jpg
16 пехотна дивизия-офицери1.jpg
16 пехотна дивизия-офицери4.jpg
Pekh 63 Uglitsky.jpg 63 Углицки полк поручик Николай Лихарев
3. Pekh 20 Galitsky.jpg 20 Галицки полк портупей-юнкер Михаил Пороусенко

22 нисши чина

Згалево

м.Бранището

43°21′59.5″ с. ш. 24°47′44.6″ и. д. / 43.366528° с. ш. 24.795722° и. д.

20 Галицки полк - Згалево2.jpg
20 Галицки полк - Згалево4.jpg
20 Галицки полк - Згалево5.jpg
4 Pekh 118 Shujski.jpg 118 Шуйски полк

Pekh 120 Serpukhov.jpg120 Серпуховски полк

8 нисши чина

1 нисш чин

Згалево

м.Ненков баир

43°22′15.9″ с. ш. 24°47′51.3″ и. д. / 43.371083° с. ш. 24.797583° и. д.

118 Шуйски и 120 Серпуховски полк4.jpg
118 Шуйски и 120 Серпуховски полк5.jpg
118 Шуйски и 120 Серпуховски полк6.jpg
5 RAF A emb-Artillery1924.gif 5 артилерийска бригада щабс капитан Алексей Винокуров

щабс-капитан Николай Гурков

поручик Николай Иванов

Згалево,

м.Виненски баир

43°22′47.9″ с. ш. 24°47′36.3″ и. д. / 43.379972° с. ш. 24.793417° и. д.

5 артилерийска бригада-офицери1.jpg
5 артилерийска бригада-офицери2.jpg
5 артилерийска бригада-офицери3.jpg
6 11 Чугуевски улански полк 2 нисши чина Згалево,

м.Виненски баир

43°22′48.2″ с. ш. 24°47′36.5″ и. д. / 43.380056° с. ш. 24.793472° и. д.

11 Чугуевски улански полк.jpg
11 Чугуевски улански полк1.jpg
11 Чугуевски улански полк3.jpg

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

След боя на русите прави впечатление, че от ранените турци, останали на бойното поле, се носи миризма на алкохол. Според генерал Зиков много от турците били не само пили, но и силно пияни. От всеки ранен силно воняло на ракия. Няколко взети в плен ранени турци и пренесени в лазарета, първо трябвало да изтрезнеят и после да бъдат лекувани. Френският кореспондент на вестник „Монитьор юниверсал“ Дик дьо Лонле (Жорж Ардуен) също пише в дневника си, че след боя на полесражението русите събират манерки с мастика.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Описание военных действий под Плевной, Таль-ат, Санкт Петербург, 1885 г.
  • Плевен 1877 г., Н.Бошнаков, Г.Шапкаров, Ж.Велкова, София 1968, г.
  • Описание Русско-турецкой войны 1877 – 1878 г. г. на Балканском полуострове, т. ІV, ч. 2, СПб, 1906 г.
  • Пять месяцев под Плевной. Война 1877 – 1878 г. г. на Европейском Турции, част 1, Зыков, СПб, 1881 г.
  • Отбраната на Плевен 1877 г. – Фредерик Уилиам фон Херберт, София, 1929 г.
  • Отбраната на Плевен – Музафер паша, Талаат бей, София, 1901 г.
  • Освободителната война – Цонко Генов, София, 1978 г.
  • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Санкт-Петербург, 1898 – 1911, Вып. 1 – 97