Направо към съдържанието

Артур Непокойчицки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Артур Непокойчицки
руски офицер

Роден
Починал
11 ноември 1881 г. (67 г.)
ПогребанВолковско гробище, Санкт Петербург, Русия

Националност Русия
НаградиОрден „Свети Станислав“ I степен
Орден „Свети Станислав“ II степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Орден Свети Владимир III степен
Златно оръжие „За храброст“
Pour le Mérite
Артур Непокойчицки в Общомедия

Артур Адамович Непокойчицки (на руски: Артур Адамович Непокойчицкий; на полски: Artur Niepokojczycki) е руски офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Артур Непокойчицки е роден е на 8 декември 1813 г. в Слуцк в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Пажеския корпус (1832). Действителна военна служба започва с производство в първо офицерско звание прапорщик с назначение в лейбгвардейския Преображенски эполк.

Участва в Кавказката война (1841 – 1847. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1849 г. Участва в Унгарската кампания (1848 – 1849).

По време на Кримската война (1853 – 1856) се бие при Браила, Мачин, обсадата на Силистра и отбраната на Севастопол. Началник на щаба на 5-и армейски корпус. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1855 г. Началник на щаба на 5-а армия. Награден е с висшия военен Орден „Свети Александър Невски“. Повишен е последователно в звание генерал от пехотата от 1868 г. и генерал-адютант от 1874 г. Председател на военно-кодификационната комисия (1859 – 1876). Член на Военния съвет на Руската армия от 1874 г. Разработва основите на плана за кампанията в Средна Азия.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). При подготовката на войната е назначен за началник на Полевия щаб на Действащата руска армия. Участва под командването на император Александър II, великия княз Николай Николаевич и военния министър генерал-лейтенант Дмитрий Милютин в реализиранено на стратегическия план на войната, разработен от генерал-лейтенант Николай Обручев. Непрекъснато е на театъра на военните действия и неотклонно следва плана на войната. Негов помощник и близък сътрудник е генерал-майор Казимир Левицки. Управлява с невъзмутимо спокойствие планирането и реализирането на военните операции. Поощрява маневрените действия на временно сформирани сборни отряди и колони при реализирането на оперативни задачи. Взема участие при определянето на стратегическите решения за хода на войната на съвещания при императора и военни съвети.

Не на всички съвременници обаче се харесва неговата неторопливост (мудност), ролята му на посредник при уреждането на конфликтите във висшето руско командване и неуредиците в материалното снабдяване на войската от компанията „Грегер, Горвиц и Коган“. На 19 януари 1878 г. заедно с генерал-майор Казимир Левицки подписва Одринското примирие.

Награден е с орден „Свети Георги“ III ст. за преминаването на река Дунав при Зимнич – Свищов и орден „Свети Георги“II ст. за превземането на Плевен.

След войната е член на Държавния съвет от 1878 г. Назначен е за почетен командир на 54-ти Мински пехотен полк.

  • Гено Ц. Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 59 – 68, 85, 170.
  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 10, 18, 35, 38, 76, 102, 112, 138, 147.