Артур Непокойчицки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Артур Непокойчицки
руски офицер
Артур Непокойчицки 
Роден: 8 декември 1813 г.
Починал: 11 ноември 1881 г. (67 г.)

Артур Адамович Непокойчицки (на руски: Артур Адамович Непокойчицкий) е руски офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 декември 1813 г. в гр. Слуцк (днешна Минска област, Беларус) в семейството на потомствен беларуски дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Пажеския корпус (1832).

Действителна военна служба започва като кадет в Преображенския гвардейски полк. Участва във военните действия в Кавказ(1841 – 1847). Военно звание генерал-майор от 1849 г. Участва в Унгарската кампания. По време на Кримската война се бие при Браила, Мачин, Силистра и Севастопол. Началник-щаб на V-ти армейски корпус. Генерал-лейтенант (1855). Началник-щаб на V-та армия. Награден е с висшия военен Орден „Свети Александър Невски“. Повищен е последователно в звание генерал от пехотата (1868) и генерал-адютант (1874). Председател на военно-кодификационната комисия (1859 – 1876). Член на Военния съвет на Руската армия от 1874 г. Разработва основите на плана за кампанията в Средна Азия.

Руско-турска война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

При подготовката на войната е назначен за началник на Полевия щаб на Действащата дунавска руска армия. Участва под командването на император Александър II, великия княз Николай Николаевич и военния министър генерал-лейтенант Дмитрий Милютин в реализиранено на стратегическия план на войната, разработен от генерал-лейтенант Николай Обручев. Непрекъснато е на театъра на военните действия и неотклонно следва плана на войната. Негов помощник и близък сътрудник е генерал-майор Казимир Левицки. Управлява с невъзмутимо спокойствие планирането и реализирането на военните операции. Поощрява маневрените действия на временно сформирани сборни отряди и колони при реализирането на оперативни задачи. Взема участие при определянето на стратегическите решения за хода на войната на съвещания при императора и военни съвети.

Не на всички съвременници обаче се харесва неговата неторопливост (мудност), ролята му на посредник при уреждането на конфликтите във висшето руско командване и неуредиците в материалното снабдяване на войската от компанията „Грегер, Горвиц и Коган“. На 19 януари 1878 г. заедно с генерал-майор Левицки подписва в Одрин „Условия за примирие между Русия и Турция“ (Одринско примирие).

След войната[редактиране | редактиране на кода]

Награден с Орден „Свети Георги“ III ст. за преминаването на р. Дунав при Зимнич – Свищов и Орден „Свети Георги“II ст. за превземането на Плевен.

Член на Държавния съвет от 1878 г. Почетен командир на 54-ти мински пехотен полк.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Гено Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 59 – 68, 85, 170
  • Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 10, 18, 35, 38, 76, 102, 112, 138, 147