Направо към съдържанието

Павел Зотов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Павел Зотов
руски офицер

Роден
Санктпетербургска губерния, Руска империя
Починал
Санкт Петербург, Руска империя
ПогребанТихвинско гробище, Санкт Петербург, Русия

Националност Русия
Учил въвВоенна академия на Генералния щаб на Русия
Павел Зотов в Общомедия

Павел Дмитриевич Зотов (на руски: Павел Дмитриевич Зотов) е руски офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Павел Зотов е роден е 6 юли 1824 г. в Санктпетербургска губерния в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва 1-ви кадетски корпус с военно звание прапоршчик (1843). Службата започва в 14-а артилерийска бригада. Учи в Николаевската военна академия на Генералния щаб на Руската армия. След завършването остава в нея със звание щабс-капитан като преподавател по „Военна тактика“.

Участва в Кавказката война от 1857 г. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1859 г. Командир на 40-а пехотна дивизия (1863). От следващата година е повишен във военно звание генерал-лейтенант. Последователно е командир на 2-ра пехотна дивизия, 11-а пехотна дивизия и 28-а пехотна дивизия.

Участва в Руско-турската война (1877-1878). В началото на 1877 г. е назначен за командир на 4-ти армейски корпус. Включен е в състава на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Николай Криденер. От 25 юли / 6 август е началник на всички руски сили, действащи срещу Западната османска армия на Осман паша при Плевен. От 21 август / 2 септември 1877 г. номинален началник на Западния руски отряд е румънският крал Карол I, а генерал-лейтенант Павел Зотов е началник на щаба (фактическият началник). На Военен съвет на Действуващата руска армия, проведен в село Пордим излага плана за третата атака срещу Плевен. В неуспешния щурм са хвърлени 75 000 войника, 8600 кавалеристи и 424 оръдия. Заменен е на поста от генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен. В предприетата пълна блокада на Плевен генерал-лейтенант Павел Зотов е началник на 3-ти блокаден участък. Организира плътна блокадна линия от укрепителни съоръжения: ложименти (стрелкови гнезда), окопи, траншеи, редути, батарейни позиции и др. След превземането на Плевен отново е командир на 4-ти армейски корпус.

За участието във войната е награден с Орден „Свети Александър Невски“ и е повишен във военно звание генерал от пехотата (1879). Член е на Военния съвет на Руската армия.

Умира на 19 ноември 1879 г. в Санкт Петербург.

  • Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с.96