Николай Дмитриев-Оренбургски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Дмитриев-Оренбургски
руски художник
Николай Дмитриев-Оренбургски 
Роден: 13 април 1837 г. (стар стил)
Починал: 3 май 1898 г. (стар стил) (61 г.)

Николай Дмитриевич Дмитриев-Оренбургски(от руски: Николай Дмитриевич Дмитриев-Оренбургский) е руски художник-баталист, професор, военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878)

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Дмитриев-Оренбургски е роден на 1 април 1837 г. в гр. Нижни Новгород (Русия). Учи в Уфимската губернска гимназия. Семейството му се преселва в Сантк Петербург. Завършва Императорската художествена академия в класа на Фьодор Бруни. Приема художествения псевдоним Оренбургски. Пъвата серия от 42 рисунки създава по повод пътуване в Кавказ, където придружава княз Николай Николаевич. През 1871 – 1874 г. е командирован за специализация в Дюселдорф (Германия) и Париж (Франция). Тук преминава от жанрова на батална живопис. Основател и секретар на руски художествен кръжок в Париж.

генерал-майор Михаил Скобелев, художник Николай Дмитриев-Оренбургски (1883)

Военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Руско-турската война (1877 – 1878) получава поръчка за художествено отразяване на войната. Пребивава в България с Действащата Руска армия като военен кореспондент на руски и френски илюстровани издания. Тук създава множество скици, етюди и рисунски. На тяхна основа след войната в Сантк Петербург създава знаменитите си батални картини:

  • Десанта на Руската армия през река Дунав при Зимнич на 17 юни 1877 г. (1883)
  • Предаването на крепостта Никопол на 4 юли 1877 г. (1883)
  • Превземането на Гривешкия редут при Плевен. (1885)
  • Влизането на великия княз Николай Николаевич в Търново на 30 юни 1877 г. (1883)
  • Влизането на император Александър II в Плоещ.
  • Боя на конвоя на император Александър II на Свищовските височини.
  • Атака на Зелената височина от генерал Скобелев.
  • Освещаването на Самарското знаме.
  • Последния бой при Плевен на 28 ноември 1877 г.
  • Влизането в Адрианопол.
  • Представяне на пленения Осман паша на император Александър II.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Цикъл за Руско-турската война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

  • „Переправа русской армии через Дунай у Зимницы 15 июня 1877 года“, 1883, Военно-исторический музей артиллерии, инженерных войск и войск связи

  • „Портрет русского солдата-добровольца“, 1878, частное собрание

  • „Сдача крепости Никополь 4 июля 1877 года“, 1883, Военно-исторический музей артиллерии, инженерных войск и войск связи

  • „Артиллерийский бой под Плевной. Батарея осадных орудий на Великокняжеской горе“, 1880, Военно-исторический музей артиллерии, инженерных войск и войск связи

  • „Бой под Плевной 27 августа 1877 года“, 1883, местонахождение неизвестно

  • „Освящение знамени Болгарского ополчения“, 1883 – 1885, местонахождение неизвестно

  • „Захват Гривицкого редута под Плевной“, 1885, Военно-исторический музей артиллерии, инженерных войск и войск связи

  • „Пленного Осман-Пашу, командовавшего турецкими войсками в Плевне, представляют Его Императорскому Высочеству Государю Императору Александру II, в день взятия Плевны русскими войсками 29 декабря 1877 года“, ранее 1898, местонахождение неизвестно

  • „Солдаты, отдыхающие у колодца“, 1897, частное собрание

  • „Последний бой под левной 28 ноября 1877 года“, 1889, Военно-исторический музей артиллерии, инженерных войск и войск связи

  • „Русская кавалерия на пыльной дороге“, ранее 1898, частное собрание

  • „Въезд великого князя Николая Николаевича в Тырново 30 июня 1877 года“, 1885, Государственный Русский музей

Жанрова и историческа живопис[редактиране | редактиране на кода]

  • „Великая княгиня София Витовитовна на свадьбе великого князя Василия Темного“, 1861, Иркутский областной художественный музей им. В. П. Сукачёва

  • „Стрелецкий бунт“, 1862, Таганрогский художественный музей

  • „Боярин. Этюд к картине „Стрелецкий бунт“, 1862, частное собрание

  • „Дама, играющая с собакой“, 1868, частное собрание

  • „И. С. Тургенев на охоте“, 1879, частное собрание

  • „Воскресение в деревне“, 1884, частное собрание

  • „Застенчивая девица“, 1891, частное собрание

  • „Портрет императора Александра III“, 1896, Государственный исторический музей

  • Деревенский разносчик, ранее 1898, Пермская государственная художественная галерея

  • „Пожар в деревне“, 1885, Государственный Русский музей

  • „Великий князь Сергей Александрович, цесаревич Николай Александрович и великий князь Павел Александрович в Царском Селе“, конец 1880-x), Государственный исторический музей

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Тези негови картини са трайно изложени в Помпеевата зала на Зимния дворец в Сантк Петербург. Характерни са с реализъм, стремеж към истинност и простота на изображението. Имат непреходна стойност за историята на български народ. За тяхното създаване е обявен за професор на Императорската художествена академия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София,1986, с.89
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Николай Дмитриев-Оренбургски.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Николай_Дмитриев-Оренбургски&oldid=8826744“.