Николай Дмитриев-Оренбургски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Дмитриев-Оренбургски
руски художник

Роден
Починал
Санкт Петербург, Руска империя
Погребан Санкт Петербург, Русия

Националност Флаг на Русия Русия
Николай Дмитриев-Оренбургски в Общомедия

Николай Дмитриевич Дмитриев-Оренбургски (на руски: Николай Дмитриевич Дмитриев-Оренбургский) е руски художник-баталист, професор. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878) като Военен кореспондент.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Дмитриев-Оренбургски е роден на 1 април 1837 г. в Нижни Новгород. Учи в Уфимската губернска гимназия. Семейството му се преселва в Санкт Петербург. Завършва Императорската художествена академия в класа на Фьодор Бруни. Приема художествения псевдоним Оренбургски.

Първата серия от 42 рисунки създава по повод пътуване в Кавказ, където придружава княз Николай Николаевич. Командирован е за специализация в Дюселдорф и Париж (1871 – 1874). Тук преминава от жанрова на батална живопис. Основател и секретар на руски художествен кръжок в Париж.

генерал-майор Михаил Скобелев, художник Николай Дмитриев-Оренбургски (1883)

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като военен кореспондент Получава поръчка за художествено отразяване на войната. Пребивава в България с Действащата Руска армия като военен кореспондент на руски и френски илюстровани издания. Тук създава множество скици, етюди и рисунки. На тяхна основа след войната в Санкт Петербург създава знаменитите си батални картини:

  • Десанта на Руската армия през река Дунав при Зимнич на 17 юни 1877 г. (1883)
  • Предаването на крепостта Никопол на 4 юли 1877 г. (1883)
  • Превземането на Гривешкия редут при Плевен. (1885)
  • Влизането на великия княз Николай Николаевич в Търново на 30 юни 1877 г. (1883)
  • Влизането на император Александър II в Плоещ.
  • Боя на конвоя на император Александър II на Свищовските височини.
  • Атака на Зелената височина от генерал Скобелев.
  • Освещаването на Самарското знаме.
  • Последния бой при Плевен на 28 ноември 1877 г.
  • Влизането в Адрианопол.
  • Представяне на пленения Осман паша на император Александър II.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Цикъл за Руско-турската война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

Жанрова и историческа живопис[редактиране | редактиране на кода]

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Тези негови картини са трайно изложени в Помпеевата зала на Зимния дворец в Санкт Петербург. Характерни са с реализъм, стремеж към истинност и простота на изображението. Имат непреходна стойност за историята на български народ. За тяхното създаване е обявен за професор на Императорската художествена академия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с.89
  • Ельшевская Г. Сто памятных дат. Художественный календарь на 1987 г. Советский художник, Москва, 1986.