Николай Дмитриев-Оренбургски
Николай Дмитриев-Оренбургски | |
---|---|
руски художник | |
![]() |
|
|
|
Роден | |
Починал |
Санкт Петербург, Руска империя |
Погребан | Санкт Петербург, Русия |
|
|
Националност |
![]() |
Николай Дмитриев-Оренбургски в Общомедия |
Николай Дмитриевич Дмитриев-Оренбургски (на руски: Николай Дмитриевич Дмитриев-Оренбургский) е руски художник-баталист, професор. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878) като Военен кореспондент.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Николай Дмитриев-Оренбургски е роден на 1 април 1837 г. в Нижни Новгород. Учи в Уфимската губернска гимназия. Семейството му се преселва в Санкт Петербург. Завършва Императорската художествена академия в класа на Фьодор Бруни. Приема художествения псевдоним Оренбургски.
Първата серия от 42 рисунки създава по повод пътуване в Кавказ, където придружава княз Николай Николаевич. Командирован е за специализация в Дюселдорф и Париж (1871 – 1874). Тук преминава от жанрова на батална живопис. Основател и секретар на руски художествен кръжок в Париж.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като военен кореспондент Получава поръчка за художествено отразяване на войната. Пребивава в България с Действащата Руска армия като военен кореспондент на руски и френски илюстровани издания. Тук създава множество скици, етюди и рисунки. На тяхна основа след войната в Санкт Петербург създава знаменитите си батални картини:
- Десанта на Руската армия през река Дунав при Зимнич на 17 юни 1877 г. (1883)
- Предаването на крепостта Никопол на 4 юли 1877 г. (1883)
- Превземането на Гривешкия редут при Плевен. (1885)
- Влизането на великия княз Николай Николаевич в Търново на 30 юни 1877 г. (1883)
- Влизането на император Александър II в Плоещ.
- Боя на конвоя на император Александър II на Свищовските височини.
- Атака на Зелената височина от генерал Скобелев.
- Освещаването на Самарското знаме.
- Последния бой при Плевен на 28 ноември 1877 г.
- Влизането в Адрианопол.
- Представяне на пленения Осман паша на император Александър II.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Цикъл за Руско-турската война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]
Жанрова и историческа живопис[редактиране | редактиране на кода]
Наследство[редактиране | редактиране на кода]
Тези негови картини са трайно изложени в Помпеевата зала на Зимния дворец в Санкт Петербург. Характерни са с реализъм, стремеж към истинност и простота на изображението. Имат непреходна стойност за историята на български народ. За тяхното създаване е обявен за професор на Императорската художествена академия.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с.89
- Ельшевская Г. Сто памятных дат. Художественный календарь на 1987 г. Советский художник, Москва, 1986.