Борис Акунин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Григорий Шалвович Чхартишвили
руски писател
Роден
Григорий Шалвович Чхартишвили
20 май 1956 г. (67 г.)

Националност СССР
 Русия
Работилписател, преводач, литературовед
Литература
ПсевдонимБорѝс Аку̀нин
Анатолий Брусникин (А.О. Брусникин)
Анна Борисова
Период1980 –
Жанровекриминален роман, исторически роман
Направлениепостмодернизъм
Известни творби„Приключенията на Ераст Фандорин“
НаградиОрден на изгряващото слънце, IV степен (Япония)
Семейство
БащаШалва Ноевич Чхартишвили
МайкаБерта Исааковна Бразинска
СъпругаЕрика Ернестовна

Уебсайтwww.akunin.ru
Григорий Шалвович Чхартишвили в Общомедия

Борис Акунин (на руски: Борѝс Аку̀нин) е литературният псевдоним на руския писател, преводач и литературовед от грузинско-еврейски произход Григорий Шалвович Чхартишвили (Григо̀рий Ша̀лвович Чхартишвѝли).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Акунин е роден на 20 май 1956 г. в Зестапони, Грузинска ССР, СССР. Завършва японска филология в Московския университет.

Работи като преводач от японски и английски, превежда произведения на Юкио Мишима, Кенджи Маруяма, Кобо Абе, Малкълм Бредбъри, Питър Устинов и други. Пише литературно-критически статии и монографията „Писателят и самоубийството“ (1999). Заместник главен редактор е на сп. „Иностранная литература“ (до 2000 г.), главен редактор на 20-томната „Антология на японската литература“, председател на управителния съвет на мегапроекта „Пушкинска библиотека“.

Борис Акунин на трибуната на митинг в подкрепа на Алексей Навални, 6 септември 2013 г.

През 1998 г. започва да публикува историко-криминалните си повести от серията за приключенията на Ераст Фандорин. Следват поредиците „Приключенията на сестра Пелагия“ и „Приключенията на магистъра“. Критиката нарича произведенията му „масова литература за интелектуалци“ и „интелектуални бестселъри“. Наред със занимателния сюжет книгите на Акунин радват почитателите си със стил, заимстван от класиците на руската литература от XIX век, с алюзии и цитати от класически произведения на световната литература, в това число и криминалната.

През 2000 г. Акунин е обявен за писател на годината в Русия; получава наградата „Антибукър“ за романа си „Коронация“. Номиниран е за местния „Букър“ през 2000 г. и за наградата на Асоциацията на британските писатели на криминални романи „Златни и сребърни ками“ през 2003 г. за „Азазел“. Тиражите на книгите му в Русия надхвърлят 10 милиона екземпляра. Произведенията му са преведени на български, английски, немски, френски, италиански, японски и други езици.

По творбите на Акунин са създадени филмите „Азазел“, „Турски гамбит“ (чието действие се развива в България през Руско-турската война от 1877 – 1878 г.) и „Статски съветник“.

Женен е. Първата му съпруга е японка, с която живее няколко години. Втората му съпруга Ерика Ернестовна (Эрика Эрнестовна) е коректорка и преводачка.[1] От 2014 г. живее във Франция (регион Бретан), Великобритания и Испания, където има недвижимости.

На 18 декември 2023 г. правителство на Владимир Путин публично поставя Акунин в руски списък на терористи и екстремисти заради опозицията му към войната в Украйна. В профила си във Фейсбук Акунин коментира това действие: „Хм. Терористите ме обявиха за терорист. Впрочем отдавна не се учудвам на новините от Руската федерация.“[2]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

„Приключенията на Ераст Фандорин“[редактиране | редактиране на кода]

  1. Азазель (1998)
    Азазел“, изд.: „Еднорог“, София (2002), прев. Владимир Венцелов
  2. Турецкий гамбит (1998)
    Турски гамбит“, изд.: „Еднорог“, София (2003), прев. Владимир Венцелов
  3. Левиафан (1998)
    „Левиатан“, изд.: „Еднорог“, София (2003), прев. Татяна Балова
  4. Смерть Ахиллеса (1998)
    Смъртта на Ахил“, изд.: „Еднорог“, София (2003), прев. София Бранц
  5. Пиковый валет (1999)
    Вале пика: Спец. поръчения – 1“, изд.: „Еднорог“, София (2003), прев. Татяна Балова
  6. Декоратор (1999)
    Декоратор: Спец. поръчения – 2“, изд.: „Еднорог“, София (2003), прев. София Бранц
  7. Статский советник (1999)
    Статски съветник“, изд.: „Еднорог“, София (2003), прев. София Бранц
  8. Коронация, или Последний из Романов (2000)
    Коронация“, изд.: „Еднорог“, София (2004), прев. София Бранц
  9. Любовница смерти (2001)
    Любовница на смъртта“, изд.: „Еднорог“, София (2004), прев. Владимир Венцелов
  10. Любовник смерти (2001)
    Любовник на смъртта“, изд.: „Еднорог“, София (2005), прев. София Бранц
  11. Алмазная колесница (2003)
    Диамантената колесница“, изд.: „Еднорог“, София (2006), прев. Владимир Райчев
  12. Нефритовые чётки (2006)
    Нефритената броеница: приключенията на Ераст Фандорин през XIX век“, изд.: „Еднорог“, София (2009), прев. София Бранц
  13. Весь мир театр (2009)
    Целият свят е театър“, изд.: „Еднорог“, София (2011), прев. Денис Коробко
  14. Чёрный город (2012)
    Черният град“, изд.: „Еднорог“, София (2013), прев. Денис Коробко
  15. Планета Вода (2015) – сборник с три повести
    Планета Вода“,

„Приключенията на сестра Пелагия“[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пелагия и белый бульдог (2000)
    Пелагия и белият булдог“, изд.: „Еднорог“, София (2005), прев. София Бранц
  2. Пелагия и черный монах (2001)
    Пелагия и черният монах“, изд.: „Еднорог“, София (2006), прев. София Бранц
  3. Пелагия и красный петух (2003)
    Пелагия и червеният петел“, изд.: „Еднорог“, София (2007), прев. София Бранц

„Приключенията на Магистъра“[редактиране | редактиране на кода]

„Смърт на брудершафт“[редактиране | редактиране на кода]

Поредицата представя приключенията на руски и немски шпиони по време на Първата световна война – руския студент и войник Алексей Романов и немския супершпионин Йозеф фон Теофелс. Тя се състои от десет романа, всеки един от тях издържан в духа на различен кинематографичен жанр – комедия, трагедия, мелодрама, екшън, мистерия. Романите са илюстрирани с множество „стоп-кадри“, които носят съществена част от посланието на произведението.

„Жанрове“[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • „Чайка“
  • „Ераст Фандорин“
  • „Трагедия/Комедия“
  • Ин и Ян“ – експериментална пиеса към серията „Приключенията на Ераст Фандорин“
  • „Две комети в беззвездното небе“

Произведения на „Анатолий Брусникин“[редактиране | редактиране на кода]

  • Девятный спас (2007)
  • Герой иного времени (2010)
  • Беллона (2012)

Произведения на „Анна Борисова“[редактиране | редактиране на кода]

  • Там... (2007)
  • Креативщик (2009)
  • Vremena goda (2011)

Други произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Приказки за идиоти“
  • Кладбищеские истории
    Гробищни истории“, изд.: „Еднорог“, София (2008), прев. София Бранц
  • „Писателят и самоубийството“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) Кто вы, мистер Акунин? Архив на оригинала от 2019-05-12 в Wayback Machine., Комсомольская правда, 2 март 2015.
  2. ploshtadslaveikov.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]