Кобо Абе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кимифуса Абе
японски писател

Роден
Починал
22 януари 1993 г. (68 г.)
Литература
Псевдоним Кобо Абе
Жанрове роман, драма, сценарий, стихотворение
Течение Авангардизъм
Известни творби „Жената от пясъците“ (1962)
Награди „Акутагава“

Уебсайт Страница в IMDb
Кимифуса Абе в Общомедия

Кобо Абе (на японски: 安部公房, по английската Система на Хепбърн Abe Kōbō, Абе Кобо) е псевдоним на японския писател, драматург, поет и режисьор Кимифуса Абе. Стилът му е определян като сюрреалистичен, понякога допиращ се до фантастиката. Темата в творбите му засяга изолацията и празнотата в съвременното общество. Често е сравняван с Франц Кафка и Алберто Моравия. Най-известният му роман е „Жената от пясъците“, придобил популярност от едноименната филмова екранизация по него.

Кратка биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Токио, но израства в Китай – град Мукден, провинция Манджурия. Баща му е лекар, който преподава в местния медицински колеж. Като дете Абе събира насекоми, интересува се от математика и от книги. Сред любимите му автори са Фьодор Достоевски, Мартин Хайдегер, Карл Ясперс, Франц Кафка, Фридрих Ницше и Едгар Алан По.

Кобо Абе се завръща в Токио през 1941 г. Две години по-късно записва медицина в Токийския императорски университет. Прекъсва за кратко и се завръща в Манджурия. Остава там до края на Втората световна война, когато баща му умира от тиф. Абе отива в Япония за да завърши образованието си. Захваща се с няколко случайни работи, например: уличен продавач на въглища, за да се издържа, докато учи. През 1948 г., след няколко неуспешно положени изпита, Кобо Абе се дипломира по медицина. Той никога не практикува лекарската професия.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

На 24-годишна възраст Абе започва писателска дейност. Първата му публикувана книга е стихосбирката „Стихотворения от един неизвестен поет“ (1947), която издава със собствени средства. Следващата година е издаден първият му роман „Пътният знак в края на улицата“, който му донася известна популярност в Япония.

На 26 години Кобо Абе печели популярната японска литературна награда „Акутагава“ за повестта „Стената – престъплението на С. Карума“.

Въпреки известния брой романи и пиеси, които Абе прави като авангарден автор, той е признат за такъв едва с излизането на „Жената от пясъците“ (砂の女) през 1962 г. Роман, определян като най-известната му творба, спечелила широка международна слава. В книгата е описана необикновената история на млад мъж, държан в плен от странен народ, живеещ в пясъчните дюни. Друг известен роман на Кобо Абе е „Четвъртият ледников период“. Публикуван когато автора е на 46, той разказва ужасяващата история на компютър, който може да предсказва бъдещето.

През 60-те години авангардният писател си сътрудничи с режисьора Хироши Тешигахара. Двамата създават четири филма, адаптация на творби от Абе: „Капан“, „Жената от пясъците“, „Лицето на автора“ и „Изгорената карта“. През 1973 г. Кобо Абе основава собствен театър в Токио, където режисира пиеси и прилага авангардните си виждания за театъра. Той пише и няколко пиеси, между които „Приятели“ и „Мъжът, който стана пръчка“. Избран е от „Американската академия на науките и изкуствата“ за чуждестранен почетен член през 1977 г.

Много от творбите на японският авангардист осмислят загубата на личността и проблемите на свободния човек. Авторът размишлява и върху отчуждения живот в съвременната градска среда. Той самия избира да живее в изолация – не вдига телефона си и не отваря пощенската кутия.

През 1992 г. Кобо Абе е номиниран за Нобелова награда за литература. Умира на 22 януари 1993 г.

Най-важни произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • 1951Стената (?)
  • 1959Четвъртият ледников период (第四間氷期?)
  • 1962Жената от пясъците (砂の女?)
  • 1964Лицето на автора (他人の顔?)
  • 1967Изгорената карта (燃えつきた地図?)
  • 1973Човекът кутия (箱男?)
  • 1977Тайната среща (密会?)
  • 1984Капанът (方舟さくら丸?)

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Кой кой е в световната литература – Над хиляда писатели от Кобо Абе до Виктор Юго. София, Златорог, 2004. ISBN 954-321-053-5. с. 6 – 7.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]