Абсурдизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сизиф, Франц фон Щук, 1920.

Във философията "Абсурдното"[1], се отнася за конфликтът между човешката склонност да търси ценности и смисъл в живота и човешката липса неспособност да намери такива в безцелната, безмислена или хаотична и ирационална вселена. Вселената и човешкият ум не предизвикват Абсурдното поотделно, а вместо това, Абсурдното се появява поради противоречивата природа на двете, съществуващи едновременно.

Като философия, абсурдизмът[2] изследва фундаменталната природа на Абсурдното и как човек трябва да реагира, след като го осъзнае. Абсурдисткият философ Албер Камю смята, че хората трябва да насърчават абсурдното състояние на човешкото съществуване, като същевременно продължават да изследват и търсят смисъл.

Абсурдизмът споделя някои концепции и общи теоритични виждания с Екзистенциализмът и Нихилизмът. Началото му дава Данският Философ Сьорен Киркегор, който се изправя срещу кризата, която хората срещат в Абсурдното, създавайки своя собствена екзистенциална философия. Абсурдизмът, като система от вярвания се ражда от Европейското екзистенциалистко движение, което последва, особенно когато Камю отхвърля някои аспекти от тази философска линия на мисълта и публикува есето си Митът за Сизиф[3]. Последиците от Втората световна война, осигуряват социална среда, която стимулира абсурдистките възгледи и позволява тяхното развитие, особенно в Франция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Absurdism. // merriam-webster.com. Посетен на 23 август 2019.
  2. The Absurd. // uky.edu. Посетен на 23 август 2019.
  3. The Myth of Sisyphus. // britannica.com. Посетен на 23 август 2019.