Осоица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Осойца)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Осоица
Изглед на Осоица от 2006 г.
Изглед на Осоица от 2006 г.
Общи данни
Население 262 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 29,241 km²
Надм. височина 753 m
Пощ. код 2121
Тел. код 07157
МПС код СО
ЕКАТТЕ 54287
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Горна Малина
Ангел Жиланов
(независим)
Осоица в Общомедия

Осо̀ица[1] (местно произношение — Осойца) е село в Западна България. То се намира в община Горна Малина, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Осоица се намира в планински район, на южния склон на Стара планина. На запад от селото се намира село Негушево, а на изток — Саранци. През селцето минават реките Бълъклия и До̀бра рѐка.

Основните махали са Добра река, Средсело, Богаза, Мари мома, Потоп махала.

Отглеждат се крави, овце, кози, коне, кокошки, гъски, пуйки и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от населението са бежанци от Македония. Преселници има също от съседните села Чурек, Горно Камарци и Стъргел.

При изграждането на параклис в местността „Мари мома“ са открити медни римски/византийски монети, както и много останки от грънци, човешки кости и големи добре оформени камъни. Мястото е естествено непристъпен от почти три страни скалист край на дълъг хълм. На места скалите са почти отвесни, с височина 15-20 метра, прорязани от обикалящата хълма река. Тези доказателства, заедно с тракийските могили говорят, че на мястото на днешното село Осоица е съществувало селище от дълбока древност. През селото е минавал стар (античен) път, който след местността „Мари мома“ с лек наклон тръгва по склона на Стара планина и излиза в местността на прохода „Витиня“. От спомени на стари хора се знае, че селото е било основно населено с турци, изпълняващи дервентски функции – охрана и съпровождане на пътници из прохода.

Слуховете говорят, че когато са се строели местния магазин и кръчма (разположени са в една и съща сграда), са намерени кости на хора. За да не бъде забавен строежът, не са били уведомени археолози и няма официални документи по случая.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Местностите Лъга, Манастирчето, Лиляка, Прекръста, Гаджовица, Усоето, тракийски могили в местностите Долна и Горна Бабакевица.
  • В самото село: паметник на загиналите осойчани в Балканските и Първата световна войни (началото на селото), църква, голямо каменно училище, завършено през 1930 година, къща музей недалеч от мегдана (Средсело), в която има сбирка от предмети, донесени от цял свят при пътуванията на богатия емигрант Стоян Тодоров, родом от Осоица, живеещ във Виена.
  • Параклис „Св. Вознесение“ в местността „Манастирчето“.
  • Параклис „Успение Богородично“ в местността „Мари мома“.
  • Ловна хижа „Папратина“ в местността „Папратина“.
  • Селото разполага със 12 000 декара гора и около 6000 декара обработваема земеделска земя.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Осоица
  • Христо Иванчов Кадрийски (5 март 1891 – 25 февруари 1960) – ятак на бригада „Чавдар“
  • Парашкева Христова Кадрийска (8 ноември 1891 – 8 ноември 1980) – ятак на бригада „Чавдар“
Починали в Осоица

Други[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на Осоица всъщност е било Припечница, защото селото е разположено на припек в южния склон на Стара планина. Сегашното име е дадено от македонските преселници. Старата част на селото е предимно в махалата „Мари мома“, която се намира в усойно място. На македонски диалект усой се произнася/пише с „О“.

Преди Освобождението е имало много турци и се носят слухове, че са оставили заровени много иманета и злато, но не се знае къде. Заради това около селото често бродят иманяри.

Гореспоменатият емигрант във Виена финансира работите по реставрацията на кметството и църквата. Благодарение на Димитър Чомаклийски и неговите внуци, в селото, в планината, в полето и в по-известните местности са издигнати много чешми, които утоляват жаждата на селяни, туристи и минувачи. Тези чешми са идеално място за пикник, тъй като при повечето има масички с пейки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]