Свети Георги (Кочани)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
„Свети Ѓорѓи“
St. George's Church (Kocani) 013.JPG
Поглед от запад
Местоположение в Кочани, Кочани
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Кочани
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Брегалнишка
Архиерейско наместничество Кочанско
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Архитект Андон Китанов
Изграждане 1917 година
Статут действащ храм
„Свети Георги“ в Общомедия

„Свети Великомъченик Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Великомаченик Ѓорѓи“) е православна църква в градчето Кочани, източната част на Северна Македония. Главен храм е на Кочанското архиерейско наместничество на Брегалнишката епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Църкмвата се намира в центъра на града, в махалата Стришани, на десния бряг на Кочанската река.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Ферманът от 30 август 1910 година

Според запазен османски документ[2] старата църква е била изградена в 1814 година по инициатива на поп Моисей, преселник от Плетвар, и според българския учител З. Тасев в началото на XX век е „вехто и почти потънало в земята здание“.[3] Според Йордан Иванов църквата е изградена с разрешение на султана в 1805 година. Най-старият запазен документ, споменаващ църква „Свети Георги“, е бележка в печатен миней от 1802 година.[4]

В началото на учебната 1905 - 1906 година в Кочани пристига протосингелът на Скопската екзархийска митрополия Антим, който повдига въпроса за нова църква и се избира осемчленна комисия от граждани за строежа.[3] Старата църква е съборена до основи.[5]

Запазен е султанският ферман на Мехмед V от 30 август 1910 година. Ферманът е отговор на молба от кочанци, които искат разширяване и изграждане на нова църква на мястото на по-стара. Адресиран е до Халил бег, валията на Косовския вилает, до мавлана Хюсеин ефенди, наиб на Скопие и до членовете на Съвета. Ферманът дава държавна земя в махалата Стришани в непосредствена близост до разрушената църква за каменна църква 29 m дълга, 20 m широка и 19 m висока. Камбанария дълга и широка 4 m и висока 24 m. Разходите са за сметка на богатите кочанчани, а от раята да не се взимат насилствено пари.[4]

Църквата е изградена в 1917 година от майстор Мане от Кочани.[5] Според автобиографията на Димитър Папрадишки за строежа на храма е ангажирана тайфата на баща му, видния дебърски майстор Андон Китанов (1828-1914), като след смъртта му храмът е довършен 1917 година.[1]

През юни 2002 година започна санация и реконструкция на храма и камбанарията от майстор Симеон Крстев от Кочани.[6]

Камбанария и помощни сгради[редактиране | редактиране на кода]

Поглед от изток

Каменната ограда на двора загражда триъгълно пространство и има три входа - от изток, от югоизток и от запад.[1]

Заедно с храма, северно от него е изградена камбанарията, висока 24 m. Тя е на няколко нива, свързани със стръмна стълба, като на по-ниските има тесни отвори за светлина, На най-високият етаж са двете камбани и часовникът. На по-старата камбана пише „Кочани, 5.12.1908 г.“, а втората е изработена заедно с часовника в Земун в 1938 година от Павле Дж. Пантелич по поръчка на Сръбската православна община в Кочани.[1] В приземието на камбанарията, в пода е вградена кръгла мраморна сполия с плитка декорация.[7]

Западно от църквата има четирилистен отворен басейн-кръстилница с мозайка, изработена в 1975 година от майстор Йован Грозданов. Кръстилницата е превърната в цветна градина. На 16 септември 1968 година започва изграждането на енорийския дом при архиерейския наместник протойерей Стоймен Дамянов и свещеник Наум Гиновски, като основите му са осветени от епископ Наум Злетовско-Струмишки. Административните сгради с кръстилница са градени от майстор Симеон Митев под надзора на Тодор Ивановски от Кочани в 1977 година. В 1994 година е решено да се изгради нова кръстилница. Неин архитект е Тодор Паскали.[7] Кръстилницата е посветена на Покров Богородичен и започва да работи в 1998 година.[6]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е типичната за XVIII и XIX век псевдобазилика. Градена е от дялан и кършен камък. Има издължена правоъгълна форма с една полукръгла отвън апсида на изток. След края на Втората световна война на запад е изграден аркаден трем, носен от кръгли стълбове. В 1985/86 година този притвор е затворен със скъкло и ламарина. Църквата е покрита с прост покрив на две води. Над средния дял има три купола - централният е по-висок и осемстранен, а другите два четиристранни. Куполите имат тесни вертикални прозорци. На южната и северната фасада има по два реда от по четири прозореца по три релефни псевдоколони. На запад главният вход е дъгообразно засводен и около него има четири прозореца. В патронната ниша е изписан Свети Георги на кон от Димитър Папрадишки.[6] Над северния вход има ниша без изображение, а от юг един вход води в наоса и над него има мозаечно изображение на Свети Георги от Павлинка Илиева от Кочани, а вторият вход води в диаконикона. Притворът има входове от запад и юг. Наосът е отделен от притвора със стена. Две колонади от по три стълба го разделят на три кораба. Таванът е полузасводен. На запад има дървена галерия женска църква, свързана с наоса с дървени стълби от двете страни. На стените ѝ са поставени иконите от стария иконостас. Подът първоначално е от различни керамични плочки, оформящи мозаечни полета с геометрични и евхаристични символи,[8] но е цялостно покрит при реставрацията в 2002 година. Новият под има стилизирано слънце в центъра.[9]

Иконостас[редактиране | редактиране на кода]

Интериорът на храма

Иконостасът отделящщ наоса от олтарното пространство е дървен триредов. Има резбовани царски двери и честен кръст с разпятие. Проектът за иконостаса е дело на майстор Коста Вангелов от Щип от 1920-1921 година и е повлиян от войводинските класицистични иконостаси. Иконостасът е измазан с имитация на поцелан и е струвал 40 000 динара. Иконите са дело на Димитър Андонов Папрадишки. В 1976 година старейшината на храма Русе Янков сключва договор за изработване на резбовани части на сегашния иконостас с Методи Донски от Щип.[9] В 2002 година при реставрацията на храма е обновена и иконостасната преграда, като отвън е залепен плат и са оставени видими само резбованите части от 1976 година. Тогава са свалени иконите на Вангелов и Папрадишки и са заменени с нови на Венко Цветков, които тематично копират старите.[10]

Владишкият стол е резбован. Амвонът е поставен на средния стълб на северната колонада и е оригинален.[10]

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално храмът има само две стенописни изображения, изработени веднага след завършването му. На южната стена на наоса, до олтарната преграда е изображението на светите Константин и Елена с честния кръст, а на северната – светите Кирил и Методий. На колоните пък са изписани три допоясни изображения в медалјони - Свети Прохор Пчински, Свети Иван Рилски и Свети Пантелеймон, и трите дело на Димитър Папрадишки.[10]

В 2003/2004 година при обновата на църквата тя е изписана от Венко Цветков от Щип.[11]

Икони[редактиране | редактиране на кода]

Икона от църквата, приписвана на Теодосий Зограф от Велес, около 1814 - 1820 г.
„Свети Георги“, 1850 г., дърво, темпера, 51 х 43 х 2,5 cm, приписвана на Димитър Христов
Описание
Свети Георги е представен допоясно като войник и като мъченик, с копие в дясната ръка и мъченически кръст в лявата ръка. Облечен е в тъмнозелена туника със скъпоценни камъни на яката и маншетите на ръкавите, с броня, декорирана флорално, наметнат с цинобърна хламида, закопчана на гърдите. Изображението има колоритната хармония и жизненост. Преходите на светлина и сянка в гънките на туниката и наметката са изрисувани с голям финес, а нанесеното злато ненатрапчиво акцентира контрастите
Плащаница, XIX век, масло на грундирано платно, 120 х 146 cm
Описание
Плащеницата се състои от централна композиция, обрамчена със зелен бордюр, където вероятно е изписан текстът на тропара, който се пее на Велика събота: „Благообразният Йосиф, снел от дървото пречистото Твое тяло, с плащаница чиста го обви и с благовония, в гроб нов покрито го положи“. Иконографският тип на надгробното оплакване на Христос е тясно свързан с антиминсите и се развива в XVII и XVIII век. На преден план е мъртвият Христос, положен върху цветна тъкан, поддържана от Свети Йосиф от Ариматея и Никодим, докато Богородица с вдигнати ръце тъгува над тялото на Сина. Присъства и младият Свети Йоан Богослов, който държи също платно с по-малки размери, може би за обвиване на главата. От жените мироноски са включени Мария Магдалина, Саломия, Сузана и Марта. На заден план е Голготският кръст с приспособленията за измъчване, около които летят ангели. Ъглите на плащеницата са изпълнени с кръгли медальони с бюстове на евангелистите със свитъци в ръка. Интересен детайл от Христовия одър, между съдовете за помазвание, е маркирането на три бели плочи с римски цифри, които вероятно намекват за времето, прекарано от Полагането на гроба до Възкресението. Всички надписи са на гръцки.

Старите икони в църквата са от XIX век от зограф Вениамин Галатищки.[12] Подарени са на църквата „Свети Йоан Богослов“ в Лаки.[5] Иконите на Вениамин са подписани и датирани 1830-1832 година. След сигнираните и атрибуирани празнични икони на Вениамин в църквата се „Успение Богородично“, „Преполовение“, „Преображение Христово“, „Възнесение Христово“ и „Въведение Богородично“, а му се приписват и „Живоносен източник“, „Благовещение“, „Тайната вечеря“,[13] „Рождество Богородично“, „Псалм 148“. Иконите са сигнирани на гръцки, а подписът е само с името или с годината. Вениамин увеличава употребата на барокови елементи в изписването на мебелите, а при драпериите прилага орнаментално декориране, комбинирано със златни сенки при наметките.[14]

Иконата „Възнесение Господне“ е преписвана на Кръсте Зограф от Велес.[14]

Предполага се, че автор на три недатирани икони в църквата „Свети Георги“ е Димитър Зограф.[15] Това са иконите на „Свети Георги“ от 1850 година, „Свети Спиридон“ и „Свети Пантелеймон и Свети Трифон“.[16]

Иконите „Възнесение Христово“ и „Тримата йерарси“ за църквата са единични поръчки, изработени от Николай Михайлов.[17][18]

Иконата на Свети Георги на кон и сцената от град Вирит, датирана 1883 година, е на Петър Николов.[18]

Иконата на Свети Георги от 1908 година е дело на Димитър Папрадишки.[19] Негова е и иконите на Свети Сава и Свети Никола от 1920 година.[20]

В 2003 и 2004 година за иконостаса са изработени нови икони и в същия период църквата е изписана. Иконите и фреските са дело на зографа Венко Цветков от Скопие.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 17. (на македонска литературна норма)
  2. Атанасова, Илинка. Културно наследство. - В: Кочани - монографија. Кочани, Општина Кочани, 2003. с. 82.
  3. а б Годишен отчет за състоянието и вървежа на учебното дело при кочанските български IIро-класно и основно смесени училища през учебната 1905/1906 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 70.
  4. а б Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 16. (на македонска литературна норма)
  5. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 226.
  6. а б в Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 19. (на македонска литературна норма)
  7. а б Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 18. (на македонска литературна норма)
  8. Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 20. (на македонска литературна норма)
  9. а б Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 21. (на македонска литературна норма)
  10. а б в Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 22. (на македонска литературна норма)
  11. Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 23. (на македонска литературна норма)
  12. а б Кочанско архиерејско намесништво. // Брегалничка епархија. Посетен на 31 март 2014 г.
  13. Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 28. (на македонска литературна норма)
  14. а б Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 29. (на македонска литературна норма)
  15. Проблеми на изкуството, томове 37–38. БАН, 2004. с. 49.
  16. Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 31. (на македонска литературна норма)
  17. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 359. Посетен на 8 април 2014 г.. Архив на оригинала от 2014-04-08 в Wayback Machine.
  18. а б Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 32. (на македонска литературна норма)
  19. Николовски, Дарко. Фото архива на Антоние Николовски за Македонските зографи од крајот на XIX и почетокот на XX век: (Андонов, Зографски и Ванѓеловиќ). Скопје, Едиција Културно наследство, Министерство за култура на Р. С. Македонија, 2020. с. 88. (на македонска литературна норма)
  20. Николовски, Дарко. Фото архива на Антоние Николовски за Македонските зографи од крајот на XIX и почетокот на XX век: (Андонов, Зографски и Ванѓеловиќ). Скопје, Едиција Културно наследство, Министерство за култура на Р. С. Македонија, 2020. с. 96-97. (на македонска литературна норма)
     Портал „Македония“         Портал „Македония