Говърлево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Говърлево
Говрлево
— село —
Църквата „Свети Трифон“
Църквата „Свети Трифон
41.9328° с. ш. 21.3439° и. д.
Говърлево
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаСопище
Географска областКършияка
Надм. височина527 m
Население30 души (2002)
Пощенски код1054
МПС кодSK
Говърлево в Общомедия

Говърлево (на македонска литературна норма: Говрлево) е село в община Сопище, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в областта Кършияка в южното подножие на планината Водно.

История[редактиране | редактиране на кода]

Край Говърлево местността Церие е открито неолитно селище, в което археологът Милош Билбия открива известната скулптура Адам от Говърлево – най-старият артефакт в Северна Македония.

В XIX век Говърлево е село в Скопска каза на Османската империя. Манастирската църква „Свети Трифон“ е от Възраждането.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Говорлево е населявано от 280 жители българи християни.[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Говорлево има 400 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Гувърлева (Guvrleva) като българско мохамеданско село.[3]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Гавърлево като смесено българо-албанско село.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 30 жители.[5]

„Св. св. Козма и Дамян“
Свети Трифон
Националност Всичко
македонци 28
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Говърлево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  3. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-30