Патишка река (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Патишка река
Патишка Река
— село —
Патишката река под селото
Патишката река под селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.8° с. ш. 21.3° и. д.
Патишка река
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Сопище
Географска област Торбешия
Надм. височина 1243 m
Население 85 души (2002)
Патишка река в Общомедия

Патишка река (изписване до 1945 година Патишка рѣка; на македонска литературна норма: Патишка Река) е село в община Сопище, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в областта Торбешия високо в планината Караджица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото носи името на едноименната река, която според академик Иван Дуриданов идва от незапазения топоним Патища, който пък произлиза от личното име Пато, хипокористикон от Павел.[1]

В XIX век Патишка река е село в Скопска каза на Османската империя. Йордан Хаджиконстантинов Джинот пише в 1855 година, че по-голямата част от жителите на селото са в чужбина и се занимават с хлебарство, като добавя:

Они са в зло мѣсто, где како чавки ги убиваят, достойны за сожалѣнiа ся.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Патишка река е населявано от 120 жители българи християни и 550 арнаути мохамедани.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Патишка има 320 българи екзархисти.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Патишка (Patiška) като албанско село.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Потишка като смесено българо-албанско село.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 579 жители албанци.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 169.
  2. Iордан х. Константинов. Южна страна Скопска, Цареградски вестник, година 5, № 225, Маiа 21, 1855, с. 3. (рубрика Български вѣсти)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 209.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 116-117.
  5. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
Населени места в Община Сопище Flag of Sopište Municipality, North Macedonia.svg
Сопище | Барово | Говърлево | Горно Сълне | Добри дол | Долно Сълне | Държилово | Нова Брезница | Патишка река | Ракотинци | Света Петка | Чифлик | Яболци
     Портал „Македония“         Портал „Македония