Сопище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сопище
Сопиште
— село —
Изглед към Сопище от местността Марково Крувче.
Изглед към Сопище от местността Марково Крувче.
North Macedonia relief location map.jpg
41.95° с. ш. 21.4333° и. д.
Сопище
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Сопище
Географска област Кършияка
Надм. височина 420 m
Население 5325 души (2002)
Сопище в Общомедия

Сопище или Сопища (на македонска литературна норма: Сопиште) е село в Северна Македония, център на едноименната община Сопище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в областта Кършияка в източното подножие на планината Водно на четири километра южно от столицата на страната Скопие и на практика е негов квартал.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Сопище е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Сопища е населявано от 333 жители българи християни.[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сепища има 440 българи екзархисти.[2]

През февруари 1907 година войводата на ВМОРО Васил Аджаларски изгаря хана в Сопище, който служи за база на сръбската въоръжена пропаганда.[3] В отговор пропагандата взима решение да запали цялото село и съсредоточава 300 сръбски четници и сърбомански селяни от Поречието на планината Караджица, но поради факта, че движението им е открито и осуетено от турски военни части, а сръбските чети от Скопска Църна гора също не успяват да се придвижат, Сопище е спасено.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Сопище (Sopište) като българско мохамеданско село.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сопище като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 5325 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 5255
албанци 0
турци 1
роми 0
власи 11
сърби 39
бошняци 0
други 19

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  2. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.116-117.
  3. Снегаров, Иван. Васил Аджарларски, Родина (Скопие), г. ІІІ, бр. 660, 8 юли 1918, с. 2.
  4. Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 138-141.
  5. Jena, Leonhard Schultze. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  6. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Сопище Flag of Sopište Municipality.jpg
Сопище | Барово | Говърлево | Горно Сълне | Добри дол | Долно Сълне | Държилово | Нова Брезница | Патишка река | Ракотинци | Света Петка | Чифлик | Яболци
     Портал „Македония“         Портал „Македония