Варвара (Торбешия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Варвара.

Варвара
Варвара
— село —
панорама
панорама
North Macedonia relief location map.jpg
41.9108° с. ш. 21.4361° и. д.
Варвара
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Студеничани
Географска област Торбешия
Надм. височина 410 m
Население 0 души

Варвара (на македонска литературна норма: Варвара) е бивше село в община Студеничани на Република Македония, днес махала на селот Батинци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Торбешия, на левия бряг на Маркова река, между селата Маркова Сушица и Батинци.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Варвара е село в Скопска каза на Османската империя. Йордан Хаджиконстантинов Джинот пише в 1855 година, че селото е манастирски чифлик, в него има църква „Света Варвара“.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година Варвара е населявано от 130 жители българи християни.[2] В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година във Варвара (Varvara) има 64 българи екзархисти.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Варвара (Varvara) като село с неясен етнически състав.[4]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Варвара като българско село.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Iордан х. Константинов. Южна страна Скопска, Цареградски вестник, година 5, № 225, Маiа 21, 1855, с. 3. (рубрика Български вѣсти)
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 209.
  3. Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp. 114-115.
  4. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.


Населени места в Община Студеничани
Студеничани | Алдинци | Батинци | Въртекица | Горно Количани | Долно Количани | Драчевица | Елово | Калдирец | Малчище | Маркова Сушица | Морани | Осинчани | Пагаруша | Рамни Габер | Умово | Цветово | Цървена вода | Църн връх

Исторически села: Варвара | Дресница | Любаш

     Портал „Македония“         Портал „Македония