Маркова Сушица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.

Маркова Сушица
Маркова Сушица
— село —
Църквата „Свети Димитър“ на Марковия манастир
Църквата „Свети Димитър“ на Марковия манастир
North Macedonia relief location map.jpg
41.8992° с. ш. 21.4094° и. д.
Маркова Сушица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Студеничани
Географска област Торбешия
Надм. височина 464 m
Население (2002) 53 души
Маркова Сушица в Общомедия

Сушица или Маркова Сушица (на македонска литературна норма: Маркова Сушица) е село в община Студеничани на Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на Маркова река в областта Торбешия. Край селото е разположен Марковият манастир и крепостта Марково кале.

История[редактиране | редактиране на кода]

Стара къща чардаклия в Маркова Сушица

В XIX век Сушица е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. Сушица е населявано от 95 жители българи християни.[1]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Сушица има 64 българи екзархисти.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Сушица (Sušica) като село с неясен етнически състав.[3]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сушица като българско село.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 53 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 50
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 1

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  2. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.116-117.
  3. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
Населени места в Община Студеничани
Студеничани | Алдинци | Батинци | Въртекица | Горно Количани | Долно Количани | Драчевица | Елово | Калдирец | Малчище | Маркова Сушица | Морани | Осинчани | Пагаруша | Рамни Габер | Умово | Цветово | Цървена вода | Църн връх

Исторически села: Варвара | Дресница | Любаш

     Портал „Македония“         Портал „Македония