Осинчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Осничани.

Осинчани
Осинчани
— село —
Изглед от селото
Изглед от селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.8906° с. ш. 21.3714° и. д.
Осинчани
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Студеничани
Географска област Торбешия
Надм. височина 592 m
Население 1 души (2002)
Пощенски код 1050
Осинчани в Общомедия

Осинчани (на македонска литературна норма: Осинчани) е село в община Студеничани на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в долината на Маркова река в областта Торбешия в северните склонове на Караджица и на практика е без жители.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Осинчани е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. Усинчани е населявано от 120 жители българи християни.[1]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Осинчани има 120 българи екзархисти.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Църквата „Свети Никола“

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Усинчани (Usinčani) като българско село.[3]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Усинчани като българско село.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 1 жител македонец.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Осинчани
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Николов Ацков, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, слуга, нестроева рота на 2 скопска дружина[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 209.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
  3. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
     Портал „Македония“         Портал „Македония