Маркова река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маркова река
Markova Reka.JPG
Маркова река край Марковия манастир
Общи сведения
Местоположение Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Дължина 30 km
Водосборен басейн 184 km²
Начало
Място Караджица
Надм. височина 1900 m
Устие
Място Вардар
Надм. височина 212 m
Маркова река в Общомедия

Маркова река (на македонска литературна норма: Маркова Река) е река в северната част на Северна Македония, десен приток на Вардар. Реката е дълга 30 km, минава през областта Торбешия и се влива във Вардар в град Скопие.[1]

Маркова река в алувиалната равнина на Скопското поле между Горно Лисиче и Долно Лисиче

Течение[редактиране | редактиране на кода]

Маркова река извира от планината Караджица (южно от връх Пепеляк и северно от връх Убава (Убово)) и тече в посока на север, добивайки вода от своя пръв ляв приток, карстовия поток Патишка река. След големия пад на реката, край селото Маркова Сушица в близост на Марковия манастир „Свети Димитър“ навлиза в равниния дял на своята долина, където нейното течение създава меандри, в които често в летния период губи доста вода в пясъка. В долината на Маркова река се вливат нейните три по-малки десни притоци Умовска, Цветовска река и Батинчица. Протичайки край селата Варвара и Батинци, непосредно край Драчево, Маркова река навлиза в Скопското поле и течейки през алувиална равнина край Горно Лисиче се влива във Вардар[1].

Максимумът на Маркова река е най-често в ранната пролет по времето на топене на снеговите на Караджица и Якубица и тогава нивото ѝ се вдига от 2 дo 4 метра. В този период доста чести се и излизанията от коритото и наводнения особено на селото Батинци, в близост на което има пясъчни кариери (бетови бази), които изменят течението на реката. Най-ниското ниво е през лятото[1].

Име[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на името на Маркова река се свързва с народния епос за средновековния владетел Крали Марко, който е чест герой в българското, македонското и сръбско народно творчество и съществуват и голям брой топоними, свързани с него като Марковия манастир и селото Маркова Сушица в непосредствена близост на Маркова река.

Стопански възможности[редактиране | редактиране на кода]

В петдесетте години на ХХ век, тогавашната Драчевска община прави план за свързване на водите на Кадина река с Маркова река за напояване на 3000 хектара земеделска земя в полето около Драчево[2]. Този план предвижда два начина за осъществяване на идеята: чрез прокопаване на тунел дълъг 1200 метра или чрез система от канали с лек и естествен пад на водите[2]. Днес водите на Маркова река единствено се използват за напояване на нивите с пшеница и овощните градини в селата Варвара и Маркова Сушица, водопой на стоката в селата в горното течение (Маркова Сушица, Малчище), како и за производство на пясък за бетон в селото Батинци.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Трифуноски Ф. Јован. „Слив Маркове Реке – антропогеографска проматрања“. Филозофски факултет на Универзитетот – Скопје, 1958. стр.16
  2. а б „Ќе се спои Кадина со Маркова Река“ 24.3.1957 - рубрика Ретро на весникот „Нова Македонија“ бр.22239, четврток, 24.3.2011 (печатено издание)
     Портал „Македония“         Портал „Македония