Марков манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марков манастир
Marko-Monastery-church.jpg
Манастирската църква
Macedonia relief location map.jpg
41.8992° с. ш. 21.4094° и. д.
Марков манастир
Местоположение в Република Македония
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Macedonia.svg Република Македония
Населено място Маркова Сушица
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Скопска
Време на изграждане XIV век
Марков манастир в Общомедия

Марковият манастир „Свети Димитър“ е православен манастир в Република Македония, сега е обител на Македонската православна църква и е част от българското историческо наследство[1][2]. Името му идва от прочутия народен герой Крали Марко.[3]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е до село Маркова Сушица, по долината на Маркова река, само на двадесетина километра от столицата Скопие.

История[редактиране | редактиране на кода]

Манастирската църква Свети Димитър е изградена през 1345 година, за което свидетелства надпис над южната врата от вътрешната страна на църквата. Впоследствие е обновена от крал Вълкашин и е напълно завършена и изографисана от неговия син Марко в годините между 1366 и 1371. От дясната страна в цял ръст е изобразен крал Марко, облечен в кралски одежди, в цвят на печена охра, украсени с бисери и скъпоценни камъни. В лявата си ръка държи свитък, на който пише: "Во Христа Бога благоверен аз крал Марко създадох и изографисах този божествен храм". От другата страна над вратата също в цял ръст е изобразен и крал Вълкашин със свитък в ръцете, в който се споменава неговото име.

Монаси от манастира, избягали от османското завоевание, подигнали като метох маркова църква "Свети Димитър".

Бронзов елемент от полиелея, дарен от Крал Вълкашин. Експонат на НИМ

Според Павел Милюков, посетил манастира в края на 19 век, изображенията на Вълкашин и семейството му са покрити с боя от местни българи, с цел да прикрият сръбския произход на манастира. В началото на 20 век са възстановени.[4]

Около 1801-1818 година игумен на Марковия манастир е българският възрожденец и книжовник Кирил Пейчинович, който пише там известния си сборник „Огледало“.[4] От 1852 г. е запазено писмо на монасите в манастира до Александър Екзарх, в което те търсят помощ и потвърждават българската принадлежност на местното население:[5]

Мы убогій іеромонаси изъ Скопья Марковаго монастыра святого великомученика Димитрія Мѷроточиваго, чуемы вашата щедропщадливая рука, чи подава утѣшенія и защита на убогитѣ Болгаре; и мы смыреннострахопочитателно припадамы, и просимы отъ ваша добротворная сѣнка сѣнь...
Ктиторски портрет на Крали Марко от Марковия манастир.

В двора на манастира се намира църквата „Свети Димитър“ и впечатляващата ѝ камбанария. Входната врата на манастира е от масивна дървесина. Влизайки в двора, веднага от дясната страна, се намират манастирските конаци и други помощни постройки. До конаците се намират още фурна, казаните за печене на ракия, кладенец и стара воденица, запазена, за да напомня за времето когато житото се е мляло по този начин.

Основата на манастирската църквата е във форма на вписан кръст в правоъгълно пространство с купол, който се издига над централната част, носена от четири каменни стълба. Църквата е изградена от дялан камък и тухли, които са вградени под формата на интересни шарки, особено на олтарната апсида, в десет декоративни ниши.

Към църквата, от южната ѝ страна, в по-късен период е пристроена постройка във вид на параклис, който е използван за кръщения. От западната страна на църквата през 1830 година e изграден отворен трем, зидан от дялан камък, за който средства дава скопският Хамзи паша.

Между сградите на конаците се намира старата трапезария, която има форма на еднокорабна църква с апсида на северната страна. Стените на трапезарията са били изографисани.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Албум на стенописите

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Б. Димитров: Християнството в българските земи. Български манастири, ИК "Климент Охридски", София, 2001
  2. Енциклопедия "България", т. 4, София, 1984, с. 48-49 (карта).
  3. Овчаров, Н. Надписите от ХІV в. в Марков манастир до Скопие и политическият възход на кралете Вълкашин и Марко. – Старобългаристика, 19, 1995, № 3, 32–46
  4. а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 457-459.
  5. Йордан Иванов: Българите в Македония, София, 1917, № 148