Яболци
| Яболци Јаболци | |
| — село — | |
 „Свети Мина“, 1938 г. | |
  Яболци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Сопище |
| Географска област | Торбешия |
| Надм. височина | 594 m |
| Население | 41 души (2002) |
| Пощенски код | 1054 |
| Яболци в Общомедия | |
Яболци (на македонска литературна норма: Јаболци) е село в община Сопище, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в областта Торбешия в северното подножие на планината Караджица.
История[редактиране | редактиране на кода]
.JPG)
В XIX век Яболци е село в Скопска каза на Османската империя. В 1855 година Йордан Хаджиконстантинов Джинот пише, че селото е разположено в „густа дубрава“, а местните жители се препитават с производство на дървени въглища и на дървен материал. В селото има „една церковь урнисана от древно време“.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Яболци е населявано от 130 жители българи християни и 180 арнаути мохамедани.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ябалци има 136 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Яболци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Яволци (Javolci) като албанско село.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Яболци като смесено българо-албанско село.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 41 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 26 |
| албанци | 15 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Яболци
Мойсей (Мойсо) Павлов Спасов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 4 рота на 2 скопска дружина[8] Носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война.[9]- Симон Георгиев Илиев, деец на ВМОРО[10]
- Христо Анастасов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Iордан х. Константинов. Южна страна Скопска, Цареградски вестник, година 5, № 225, Маiа 21, 1855, с. 3. (рубрика Български вѢсти)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 209.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 30 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 627.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 602
- ↑ Симон Георгиев Илиев от с. Яболци, Скопско, Вардарска Македония - "Биографија, Записник, Жалба", публикувано в "Илинденски сведоштва", Том II, дел 2, Скопје, 2016 година // strumski.com.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
| |||||||||||
