Брезно
- Вижте пояснителната страница за други значения на Брезно.
| Брезно Брезно | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Илия“ | |
  Брезно | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Теарце |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 970 m |
| Население | 8 души (2002) |
| Пощенски код | 1224 |
| МПС код | TE |
| Брезно в Общомедия | |
Брезно (изписване до 1945 година: Брѣзно; на македонска литературна норма: Брезно; на албански: Brezna) е село в Северна Македония, в община Теарце.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Долни Полог в източните поли на Шар.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Брезно е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Брѣзно има 490 жители българи християни.[1]
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие цялото село през 1892 година признават Цариградската патриаршия.[2] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 85 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 640 християнски жители на Брезно са българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[4] При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Брезно са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Брезно е село в Теарска община и има 78 къщи с 506 жители българи.[6]
Според преброяването от 2002 година Брезно има 8 жители северномакедонци.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Брезно
Димитър х. Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[8]- Коста Търпев, деец на ВМОРО, четник на Никола Андреев[9][10]
- Тодор Младенов Чорапинов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина.[11] Загива на фронта през Първата световна война като младши подофицер в Българската армия[12]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 210.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 297.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.24.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
- ↑ Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 20.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 55.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 17; а.е. 330, л. 70
| |||||||||||
