Брезно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брезно.

Брезно
Брезно
— село —
Църквата „Свети Илия“
Църквата „Свети Илия“
North Macedonia relief location map.jpg
42.1° с. ш. 21° и. д.
Брезно
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Теарце
Географска област Долни Полог
Надм. височина 970 m
Население 8 души (2002)
Пощенски код 1224
МПС код TE
Брезно в Общомедия

Брезно (изписване до 1945 година: Брѣзно; на македонска литературна норма: Брезно; на албански: Brezna) е село в Северна Македония, в Община Теарце.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долни Полог в източните поли на Шар.

История[редактиране | редактиране на кода]

Стенопис от „Успение Богородично“

В края на XIX век Брезно е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Брѣзно има 490 жители българи християни.[1]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие цялото село през 1892 година признават Цариградската патриаршия.[2] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 85 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 640 християнски жители на Брезно са българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[4] При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Брезно са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Брезно е село в Теарска община и има 78 къщи с 506 жители българи.[6]

Според преброяването от 2002 година Брезно има 8 жители македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Брезно
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър х. Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Търпев, деец на ВМОРО, четник на Никола Андреев[9][10]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Младенов Чорапинов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина.[11] Загива на фронта през Първата световна война като младши подофицер в Българската армия[12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 210.
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 297.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. D.M.Brancoff. „La Macedoine et sa Population Chretienne“. Paris, 1905, стр.122-123.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.24.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  9. Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 20.
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 55.
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 17; а.е. 330, л. 70
     Портал „Македония“         Портал „Македония