Теарце

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теарце
Теарце
— село —
    
Герб
Църквата „Свети Димитър“ в Теарце
Църквата „Свети Димитър“ в Теарце
North Macedonia relief location map.jpg
42.0775° с. ш. 21.0519° и. д.
Теарце
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Теарце
Географска област Долни Полог
Надм. височина 540 m
Население (2002) 3974 души
МПС код TE
Официален сайт www.tearce.gov.mk
Теарце в Общомедия

Теарце (книжовно Техарце, варианти Теарци, Техарци, на македонска литературна норма: Теарце, на албански: Tearcë или Tearca, Теарцъ) е село в Северна Македония с 3974 жители (2002), център на едноименната Община Теарце.

География[редактиране | редактиране на кода]

Теарце е разположено в Долен Полог – северната част на Положката котловина, непосредствено от лявата страна на пътя Тетово - Яжинце, на 10 километра северно от Тетово. Селото е в равнината в подножието на планината Шар. На североизток е съединено със село Отушище, а на югозапад прелива в село Слатино. През селото минава река Теарска Бистрица.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името Теарце произлиза от родовото име Теохарови или Теохарци, потомците на човек на име Теохар – от гръцки „Божия благодат“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според теарската легенда жителите на селото са преселници от изчезналото село Велика Върбица. Църквата „Свети Йоан Богослов“ в Отушище е от XIII век.

Първото споменаване на Техарче е във вакъфа на на Кебир Мехмед Челеби от 1468/1469 година. В документи от 1568 година Теарце е отбелязано като село с 10 семейства.

В 1770 година в Теарце се ражда Кирил Пейчинович, един от първите български просветители, издал в 1816 година книгата „Огледало“, а в 1840 година „Книга глаголемая утешение грешним“. С църквите си в XIX век Теарце е метох на Лешочкия манастир „Свети Атанасий“. Църквата „Свети Никола“ е цялостно обновена в 1866 година.

В 1839 година немският ботаник Аугуст Гризебах посещава Полога и след това пише в книгата си „Пътуване през Румелия към Бурса“, че Техарца (Tehaartscha) е село с 200 къщи, което се отличава от другите тетовски села със смесеното си население – в него живеят 150 мюсюлмански албански семейства и 50 български. Гризебах пренощува в една българска къща, в която стопаните го учудват със скромността и гостоприемството си.

Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

Село Теарци. – Около 15—20 минути далечъ отъ Слатино и съ мѣстоположение като негово; има 120 турски кѫщи съ една джамия и 80 прости покрити съ слама български съ една църква, при която има и училище, въ което учатъ 20—30 детца; учитель въ Теарци е единъ селенинъ, който е училъ въ Тетовското българско училище. Въ това село има 3—4 дюкяна съ бакалска стока и манифактура, 2 копачници и 1 самарджийница. Теарчани се поминуватъ съ земледѣлие и работа на чужбина, дето турцитѣ сѫ по-много бозаджии, а българитѣ – хлѣбари. Освѣнъ овощия, отъ Теарци се внасятъ въ Тетово и значително количество храна.

Въ Теарци се е родилъ приснопамятний Кирилъ Иеромонахъ Пейчиновичъ. На мѣстото на татковата кѫща на дѣда Кирила подъ селската църква Св. Никола, сега сѣди друга кѫща, и въ Теарци нѣма живи дѣдови Кирилови роднини.

Близо при Теарци тече неголѣмата рѣка Бистрица, която изпира изъ Шаръ, изъ мѣстностьта, нарѣчена планина Бистрица.[1]

Джамията в Отушище, известна като Стара джамия, е от XIX век.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Теарци има 600 жители българи християни и 600 души жители турци.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 648 християнски жители на Теарци са българи екзархисти и в селото работи българско училище.[4]

В 1912 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Теарце има 224 къщи с 1327 жители българи, албанци и турци.[5] Между 1941 и 1944 година Теарце е в границите на България.

Сградата на общината в Теарце.

С нападение на полицейския участък в Теарце на 22 януари започват бунтовете на албанското население в Северна Македония през 2001 година. При сблъсъците село Теарце пострадва значително – кметството, полицейския участък и всички македонски къщи са опожарени, а македонските жители на селото го напускат.

Според преброяването от 2002 година Теарце има 3974 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 1085
албанци 2310
турци 512
роми 54
власи 0
сърби 4
бошняци 0
други 9

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Теарце

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Видоески, Божидар. Теарце (Общеславянский лингвистический атлас 93). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 647-654.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 61.
  2. Стара џамија. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 14 април 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 210.
  4. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, стр.122-123.
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929, стр.24
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
Населени места в Община Теарце Flag of Tearce Municipality.svg
Теарце | Брезно | Варвара | Глоги | Доброще | Йелошник | Лешок | Непрощено | Нераще | Одри | Първце | Пършовце | Слатино

Исторически села: Отушище

     Портал „Македония“         Портал „Македония