Доброще
| Доброще Доброште | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Йоан Кръстител“ | |
  Доброще | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Теарце |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 494 m |
| Население | 3549 души (2002) |
| Пощенски код | 1211 |
| МПС код | TE |
| Доброще в Общомедия | |
Доброще (на македонска литературна норма: Доброште; на албански: Dobroshti) е село в Северна Македония, в община Теарце.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долни Полог.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името е първоначално притежателно прилагателно със суфикс -je (среден род според село) *Dobrotje от личното име Доброта. От Доброта е и местното име Добротино в Тиквеш.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калканделен от 1626-1627 година е отбелязано село Добреще с 89 джизие ханета (домакинства).[2] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[3]
В края на XIX век Доброще е смесено българо-албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Доброще — има 61 арнаутски кѫщи и български. Въ околностьта на селото има развалини отъ стара църква, на която името било „Св. Никола“ (лѣтни), въ деня на когото едно време селенитѣ ходяли да празднуватъ и колятъ курбанъ върху развалинитѣ, но сега тѣ празднуватъ този день при църквата (св. Никола, лѣтни) на ближнето село Одри.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Доброще има 220 жители българи християни и 196 арнаути мохамедани.[5]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 18 сръбски патриаршистки къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 192 християнски жители на Доброще са българи екзархисти.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Доброще е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.
През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[9]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Доброще е център на община от пет села и има 205 къщи с 1201 жители българи.[10]
Според преброяването от 2002 година Доброще има 3549 жители.[11]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 345 |
| албанци | 3160 |
| турци | 2 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 1 |
| други | 38 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Доброще
Хафъз Аземи, албански революционер и общественик
- Починали в Доброще
Томо Дингов Динговски (1862 - 1917), български екзархийски свещеник
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 179.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 335
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 62.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 49.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.22.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| |||||||||||
