Слатино (община Теарце)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Слатино.
| Слатино Слатино | |
| — село — | |
 | |
  Слатино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Теарце |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 475 m |
| Население | 4112 души (2002) |
| Пощенски код | 1204 |
| МПС код | TE |
| Слатино в Общомедия | |
Слатино (на македонска литературна норма: Слатино; на албански: Sllatina) е село в Северна Македония, в община Теарце.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Долни Полог.
История[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калканделен от 1626 – 1627 година е отбелязано село Ислатине с 39 джизие ханета (домакинства).[1]
В края на XIX век Слатино е преобладаващо албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | Село Слатино. — има 50 арнаутски и 10 български кѫщи и 1 джамия. Въ околностьта му има нѣколко църковища, при едно отъ които българитѣ се събиратъ да празднуватъ и колятъ курбанъ на 9 май.[2] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Слатино има 70 жители българи християни и 275 арнаути мохамедани.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 48 християнски жители на Слатино са българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Слатино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Слатина е село в Лешочка община и има 170 къщи с 1137 жители българи и албанци.[6]
Според преброяването от 2002 година Слатино има 4112 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 11 |
| албанци | 4018 |
| турци | 0 |
| роми | 7 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 75 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Слатино
Агим Нухиу (р. 1977), политик от Северна Македония, министър на вътрешните работи- Имер Алиу (р. 1977), политик от Северна Македония
Веселин Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, фурнаджия, 2-ра рота на 4-та битолска дружина, убит на 22 юни 1913 г.[8]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 335
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 61.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 210.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 878.
- ↑ Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 23.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
| |||||||||||
