Барово (община Сопище)
Вижте пояснителната страница за други значения на Барово.
|
Барово Барово |
|
|---|---|
| — село — | |
  Барово |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Скопски |
| Община | Сопище |
| Географска област | Кършияка |
| Надм. височина | 574 m |
| Население | 23 души (2002) |
| Пощенски код | 1054 |
Барово (на македонска литературна норма: Барово) е село в община Сопище, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в областта Кършияка в южното подножие на планината Водно.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Никола“ вероятно е от XVI век.[1] В XIX век Барово е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Барово е населявано от 105 жители българи християни и 35 арнаути мохамедани.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Барово има 128 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Барово (Barovo) като албанско село.[4]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Барово като смесено българо-албанско село.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 23 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 9 |
| албанци | 13 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Трифуноски, Јован Ф. Слив Маркове Реке - антропогеографска проматрања. Скопје, Филозофски факултет, 1958. с. 142. (на сръбски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.114-115.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| |||||||||||
Портал „