Горно Сълне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горно Сълне
Горно Соње
— село —
Стара къща
Стара къща
North Macedonia relief location map.jpg
41.9° с. ш. 21.4° и. д.
Горно Сълне
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Сопище
Географска област Кършияка
Надм. височина 628 m
Население 219 души (2002)
Пощенски код 1054
Горно Сълне в Общомедия

Горно Сълне (на македонска литературна норма: Горно Соње, Горно Солње, Горно Слње) е село в община Сопище, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в областта Кършияка в южното подножие на планината Водно.

История[редактиране | редактиране на кода]

В селото има стара църква „Свети Никола“.

В XIX век Горно Сълне е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Горно Сълне е населявано от 254 жители българи християни.[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Сълне има 320 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Георги Ингилизов от Горно Сълне е арестуван, а 15 души от селото са съдени, като 11 от тях получават осъдителни присъди за открити у тях оръжие и муниции.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горна Сойна (Grn. Sojna) като българско село.[4]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Горно Солне като българско село.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 219 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 207
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 9
бошняци 0
други 3

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горно Сълне
  • Flag of Bulgaria.svg Саве Цветанов, български революционер от ВМОРО, четник на Трифун Аджаларски[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойче Солнянец, български революционер, войвода на ВМОРО[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  2. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.114-115.
  3. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 4.
  4. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  8. Фељтон „Илинденски сведоштва“: Трпета Кузманов Стевковски-Ашиковски (2). // Вечер, 21/08/2018. Посетен на 19 октомври 2020 г.


     Портал „Македония“         Портал „Македония