Михаил Скендеров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил Скендеров
български революционер

Роден
1888 г.
Починал
17 април 1930 г. (42 г.)


Михаил Иванов Скендеров (Скендеря) с псевдоним Серафим[1] е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Скендеров е роден в 1885 година[2] или 1888 година в серското село Горно Броди, тогава в Османската империя, днес Ано Вронду, Гърция. Племенник е на дееца на ВМОРО Иван Жилев. Получава основно прогимназиално образование и влиза в революцонната организация, като първоначално изпълнява куриерски задачи. От 1905 година е четник. На 14 септември 1909 година застрелва съселянина си Тодор Д. Гайдов.[3] От 1912 година е самостоятелен войвода в Серско.[4]

В 1912 година заедно с В. Зайков убива край Фотовища серчаните Костадин Алакушев, Стойко Пашкулев и Благой Матеров.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година Михаил Скендеров е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Георги Занков. Носител е на орден „За храброст“ IV степен.[6] Назначен е за началник на новообразуваната Серска околия. След Първата световна война в 1919 година отново става войвода в Серско.[7]

На 20 май четата на Скендеров е открита в планината Круша и води еднодневно сражения с гръцка войска и андарти, които дават трима загинали войници и девет андарти. На 3 юли под Алиботуш Михаил Скендеров отново води бой с гръцки части, които дават двама убити и трима ранени. След тези две сражения гръцкият печат обвинява България, а властите арестуват 120 българи, които са затворени в Солун, Сяр и по островите с обвинението „поддържат ВМРО, която се бори за откъсване на Егейска Македония от Гърция“. Властите твърдят, че са разкрили комитетска мрежа в българските села около Кавала, в която членували дори и бежанци от Мала Азия, подкрепящи идеята за автономия на Македония.[8]

Умира в 1930 или 1936 година.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.86
  2. Енциклопедичен речник за Македония и македонските работи, Автор Цанко Серафимов, Издател Орбел, 2004, стр 286.
  3. Дебърски глас, година 1, брой 26, 27 септември 1909, стр. 4.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 151.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско, Орбел, 2011, стр. 11, ISBN 9789544961022
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 617.
  7. Михайлов, Иван. Спомени, том 2, Льовен, 1965, стр. 154.
  8. Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 174
  9. Български енциклопедичен речник: 75 000 статии от познанието : А-Я, Редактор Иван Габеров, Издание 2, Издател Gaberoff, 1999, стр. 997.
     Портал „Македония“         Портал „Македония