Тиквешко благотворително братство
| Тиквешко благотворително братство | |
 Табло в памет на заслужилите дейци от Тиквешко на Тиквешкото братство | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | благотворителна организация |
| Закрита | 1950 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | София |
| Езици | български |
| Ръководител | Тодор Камчев, Христо Попантов |
Тиквешкото благотворително братство „Даскал Камче“ е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на Тиквеш, съществувала в българската столица София до средата на XX век.
История
[редактиране | редактиране на кода]На 15 май 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, от името на братството Христо Кюлюмов, Христо Михйловски и Т. Темков подписват Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.[1]
На Учредителния събор на македонските бежански братства от ноември 1918 година делегати от Тиквешкото братство са Никола Ризов и Методи Поппандов.[2]
Делегати от братството на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година са Григорий Попдимитров, Георги Чейков, Христо Попантов и М. Анастасов.[3]
На 30 ноември 1924 година братството в София се кръщава „Даскал Камче“.[4] Официално братството е основано на 26 декември 1926 година от 38 учредители.
| Номер | Име | Номер | Име |
|---|---|---|---|
| 1 | Иконом Григор п. Димитров | 19 | Петър Станоев |
| 2 | Георги Кр. Чейков | 20 | Никола Терзиев |
| 3 | Тодор Камчев | 21 | Христо Петров |
| 4 | Никола п. Михайлов | 22 | Ал. Ив. Михайлов |
| 5 | Христо А. Белопитов | 23 | Методи Мешков |
| 6 | Коста Гр. Шишков | 24 | Трайчо Захариев |
| 7 | Иван П. Минчев | 25 | Иван Минчев |
| 8 | Александър Д. Илиев | 26 | Трайко Темков |
| 9 | Георги Сп. Бойков | 27 | Игнат Григоров |
| 10 | Глигор Кимов | 28 | Александър Куюмджиев |
| 11 | Ст. Петров | 29 | Тодор Куюмджиев |
| 12 | Тодор Куюмджиев | 30 | Д. Бряпиндов |
| 13 | Атанас Калчев | 31 | Илия Захариев |
| 14 | Илия Ставров | 32 | Н. Л. Малинов |
| 15 | Симеон Мукаетов | 33 | А. Ризов |
| 16 | А. Т. Илиев | 34 | Иван Димитров |
| 17 | Недо Иванов | 35 | Г. Бояджиев |
| 18 | Христо Костов | 36 | П. Петров[5] |
На общо събрание от 10 януари 1926 година братствотото избира настоятелство в състав иконом Григорий Попдимитров – председател, Георги Чейков – подпредседател, Тодор Камчев – секретар, Христо Михайловски и Христо Белонишов – съветници..[6]
На 25 февруари 1927 година Тодор Камчев инициира създаването официалното приемане на устава на Тиквешкото македонско благотворително братство.[7]
През септември 1934 година протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат от името на дружеството е подписан от Тодор Камчев.[8] В 1933 година Христо Попантов е избран в ръководството на Тиквешкото братство.[9] В управителното тяло през 1936 година влизат Владимир Илиев Кюркчиев, Христо Иванов Михайловски, Илия Анастасов Кюркчиев, Петър Станоев Абаджиев, Иконом Григорий Попдимитров, Темко Ив. Темков и Димитър П. Пандов. В 1938 година в настоятелството са Христо Попангелов Попантов (председател), Александър Прекодолов (подпредседател), Илия Анастасов Кюркчиев (секретар), Темко Иванов Темков (касиер), Кирил Бончев Минчев, Васил Коцев Сеизов и Пано Христов Поппандов са членове. В контролната комисия влизат Лазар Мишев Боцев и Александър Димчев Илиев.[10]
В 1941 година Христо Попантов е негов председател.[11]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Антовъ, Христо п. Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Меморандумъ от сдружената македонска емиграция. София, 15 май 1915 год.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Антовъ, Христо п. Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925. с. 4.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 613.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (146). София, СМЕО, 12 февруари 1926. с. 5.
- ↑ Камчевски, Петре. Тодор Камчев, тиквешки војвода и револуционар, Музеј-галерија Кавадарци, стр. 14.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 755.
- ↑ Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 614.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
