Христо Коцев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Христо Попкоцев)
Христо Коцев
български учител и революционер
Роден
Починал
30 април 1933 г. (64 г.)
Учил вСофийски университет
Семейство
Подпис
Христо Коцев в Общомедия
Куриерът на Гоце Делчев и четник на Мише Развигоров – Петър Гушлев (х) от Ново село, Щип, заедно със съпругата си Невена Попкоцева, нейния баща и член на ЦК на ВМОРО Христо Попкоцев и семейството им във Варна
Коцевъ, Хр. Стари и нови писатели за българитѣ въ Македония. Варна, Издание на дружество Илиндень - Варна, Печатница „Изгрѣвъ“, 1933.

Христо Коцев или Попкоцев или Коцов (изписване до 1945 година: Христо попъ Коцевъ) е български учител и революционер, виден деец на десницата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, член на ЦК на ВМОРО.[1] Използва псевдоними като Арнаут Сульо, Ибрик Чауш, Братоев, Момчил и Попчето.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Коцев е роден на 5 януари 1869 година в Ново село, Щипско, в Османската империя, днес в Северна Македония. Учи в Ново село и Щип при Коце Шикеринов, Йосиф и Ми­хаил Ковачеви, Александър Попзахариев, Димитър Павлов и други. В 1884 - 1885 година е учител в Кочани. След това една година 1885 - 1886 година учи в Скопие.[3] След това в 1886 година започва да учи в българската гимназия в Солун. След ученически бунт заедно с група свои другари е изключен от гимназията. В началото на 1888 година, с група от 19 души, между които и други бъдещи революционери е привлечен от сръбската пропаганда и продължава образованието си във Великата школа в Белград. След като е подложен там на силен натиск за посърбяване, с приятелите си вдигат нов бунт в 1889 година и отново са изключени. Емигрират групово в България, където той се записва да учи и през 1892 година завършва славянска филология и литература в Софийския университет при Любомир Милетич, Александър Балабанов, Иван Брожка. В София в 1890 година е основавано младежко дружество за подготовка на учите­ли за Македония с членове Дамян Груев, Никола Наумов, Петър Попарсов, Христо Коцев, Димитър Мирчев, Никола Дейков.[3]

В 1891 – 1892 година е учител в Българското духовно училище в Цариград, като същевременно преподава и в четирикласното българско училище във Фенер.[4] Работи като български учител в Цариград до 1894 година, а след това преподава в Скопие (1894 - 1895) и Одрин (1895 - 1896).[3] В Одрин през 1895 година Даме Груев му възлага като един от учителите в Одринската българска мъжка гимназия и член на организацията първи да започне изграждането на комитетската мрежа в Одринска Тракия.[5] Така в началото на 1896 година той и Павел Генадиев основават Одринския революционен комитет, чийто председател става Коцев. През същата година е назначен за учител при Солунската гимназия, където на Солунския конгрес в същата година е избран за член на Централния комитет за периода 1896 – 1897 година. През 1898 година е арестуван и е осъден на 4 години затвор през март 1899 година. През януари 1903 година след освобождаването си присъства на Солунски конгрес на ВМОРО (1903). Той е член на Временния централен комитет отново през 1903 – 1904 година.[6]

След саморазпускането на Временния ЦК през пролетта на 1904 година, Попкоцев се установява трайно във Варна, но продължава да се занимава с революционна дейност.[7] Според Михаил Думбалаков в края на 1905 година Коцев е арестуван в Солун заедно с Думбалаков, Петър Попарсов и скопянина Чолаков.[8] През пролетта на 1910 година той е един от дейците, които посредничат при воденето на преговорите между представителите на ВМОРО и БНМОРО.[7]

По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на 9 велешка дружина. Отличен е с орден с корона.[9]

В 1916/1917 година е назначен за директор на Струмишката гимназия, която е преместена в Щип.[10]

Кмет е на Скопие от 1917 до 1918 година.[11]

След войните е гимназиален учител в Провадия в 1918 – 1919 година[12] и във Варна. Член е на Илинденската организация[13] и на Съюза на македонските емигрантски организации, като гравитира към протогеровистите.[14] Пише свои спомени, публикувани в четири поредни броя на списание „Македония“.[15] Автор е на книгата „Стари и нови писатели за българите в Македония“, която е издадена в 1933 година във Варна.[16]

Умира на 30 април 1933 година във Варна.[17][18][19]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 287.
  2. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 10, 19, 43, 68, 80.
  3. ↑ а б в Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 288.
  4. ↑ Училищен преглед, 1939, № 38, Министерство на народната просвета, София, стр. 234.
  5. ↑ MacDermott, Mercia. Freedom or Death: The Life of Gotsé Delchev. London & West Nyack, Journeyman Press, 1978. с. 230.
  6. ↑ Славов, Слави. Варна и революционното движение в Македония и Одринско (1878 - 1912 г.) // Бежанците от Македония във Варна (сборник - I част). Варна, Спомоществовател: „Фондация Българи от Македония“, 2009. с. 38.
  7. ↑ а б Славов, Слави. Варна и революционното движение в Македония и Одринско (1878 - 1912 г.) // Бежанците от Македония във Варна (сборник - I част). Варна, Спомоществовател: „Фондация Българи от Македония“, 2009. с. 39.
  8. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I. София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 97.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 381.
  10. ↑ Александрова, Елена. Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран // Македонски преглед XXXI (3). София, Македонски научен институт, 2008. с. 128.
  11. ↑ Христо Попкоцев от Ново село, Щип, Вардарска Македония - „Стари и нови писатели за българите в Македония“, Варна, 1933 година // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 11 октомври 2021 г.
  12. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 289.
  13. ↑ Държавен архив - Варна, ф. 13 К, оп.1, а.е. 24, л. 2-3.
  14. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 140.
  15. ↑ Коцевъ, Хр. Страници изъ споменитѣ ми // Македония (VII - X). София, 1922.
  16. ↑ Коцевъ, Хр. Стари и нови писатели за българитѣ въ Македония. Варна, Издание на дружество Илиндень - Варна, Печатница „Изгрѣвъ“, 1933.
  17. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 135.
  18. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 377-378.
  19. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 339.
Йордан Мирчев
(в Струмица) 		→ директор на Щипската гимназия
(1916 – 1917) 		→ Евтим Наков
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Коцев&oldid=12182087“.