Направо към съдържанието

Христо Тенчов (лекар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Тенчев.

Христо Тенчов
български лекар и революционер
Христо Тенчов и семейството му
Роден
Починал
1953 г. (80 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Христо Тенчов в Общомедия

Христо Гоцев Тенчов или Тенчев е български лекар и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Роден е в българския южномакедонски град Кукуш през 1872 година в семейството на търговеца Гоце Тенчов (роден 1850 г., убит при пътуване в 1883 [1] или 1885 година[2]). Христо е най-големият брат на Иван Тенчов – aптекар, и Димитър (Мито) Тенчов – зъболекар, когото издържа да следва също във Франция, и двамата членове на ВМОРО; най-малкият му брат е Кирил Тенчов, завършил финанси.[2]

Христо Тенчов и жена му Атина Николова Тенчова, учителка в Солунската българска девическа гимназия. Фото Жак Гамлиел, Солун

Тенчов учи в Кукуш, след това в 1892 година завършва със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] Учи медицина в Нанси, след това в Сорбоната в Париж, където завършва през януари 1901 година,[4] връща се в Солун и работи като лекар. Назначен е за екзархийски лекар и остава такъв до 1912 година. Като училищен лекар обслужва и пансионите в двете гимназии до 1911 година, а през 1911 г. е назначен за лекар на пансиона в педагогическото училище. Обслужва и болни извън града, често е викан за консултации по тежки случаи заедно с лекари чужденци в града.[2]

Влиза във ВМОРО и лекува много ранени български четници.[2] На Серския окръжен конгрес от 1905 година е избран за председател на Солунския окръжен комитет. Държи аптека в Солун и там оказва първа помощ на Яне Сандански при два от атентатите, извършени срещу него след Младотурската революция – при първото нападение, на 4 септември (стар стил) 1908 г., докторът след оказаната помощ го настанява в Италианската болница, при второто нападение, на 14 август 1909 г., изважда куршума, попаднал близо до сърцето, и отново го отвежда в същата болница.[5] След учредяването на Народната федеративна партия през 1909 г. е включен в ръководството ѝ.

Владее свободно старотурски, арабски, латински, френски, английски, немски, турски и руски език.[6]

Доктор Христо Тенчов напуска Солун през Междусъюзническата война през 1913 г. и временно пребивава в София. През Първата световна война е мобилизиран в Дедеагач. След това окончателно се премества в София заедно с жена си и трите си деца, където практикува медицина до смъртта си през 1953 г. [7][6] През 1944 година подписва т.нар. Апел към македонците в България. Баща е на доктор Гоце Тенчов.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тенчо Георгиев
(1812 - 1884)
 
Марча (Мария) Станишева
(1825 - 1906)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гоце Тенчов
(1850 - 1883)
 
Христо Тенчов
(1867 - ?)
 
Тинка Далчева
(1852 - ?)
 
Атанас Далчев
 
Ташка Данилчева
 
София Ярцева
(1862 - ?)
 
Петруш Ярцев
(1857 - 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атина Николова
 
Христо Тенчов
(1872 - 1953)
 
Димитър Тенчов
(1878 - ?)
 
Иван Тенчов
(1875 - 1909)
 
Кирил Тенчов
(около 1881 - ?)
 
 
 
Олга Бичева
(1896 - ?)
 
Кирил Данилчев
 
 
 
Йордан Ярцев
(1885 - 1954)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гоце Тенчов
(1906 - 1960)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Бояджиев
(1913 - 2007)
 
Лиляна Данилчева
(1917 - 1987)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Тенчов
(1935 - 2000)
 
Борис Тенчов
(р. 1946)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Бояджиев
(р. 1938)
 
  1. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 27 – 29.
  2. а б в г Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). Юруков, 1994. с. 100–101.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
  4. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  5. Крум Благов - 50-те най-големи атентата в българската история, 27. Убийството на Яне Сандански Архив на оригинала от 2011-07-13 в Wayback Machine..
  6. а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). Юруков, 1994. с. 101.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 462.