Константин Гулабчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Гулабчев
български духовник
Konstantin Goulabchev.JPG
Роден
Починал
май 1908 г. (81 г.)
Семейство
Деца Димитър Гулабчев
Спиро Гулабчев
Илия Гулабчев

Константин (Костадин) Димитров Гулабчев е български общественик и духовник, деец на Българското възраждане в Югозападна Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гулабчев е роден на 15 юли 1826 година в големия български град Лерин, тогава в Османската империя, днес Флорина, Гърция. Татко му Димитър Божков и майка му Димка са родом от леринското село Баница. Учи при частни учители, като същевременно пее в църква. След това учи в Костурската гръцка прогимназия. На 14 започва работа при баща си като самарджия, по продължава да пее в църквата и става по-късно главен църковен певец. Владиката Неофит Мъгленски, който мести по това време седалището си от Емборе в Лерин, го заобичва, привлича го при себе си и в 1845 година, на 21 години го жени за богатата Катерина Христова и със зестрата от 1000 гроша го ръкополага за свещеник в Кабасница и Арменор. След 10 години служба по селата, в 1855 година Неофит го издига в протойерей и го прави протосингел на Мъгленската епархия. Константин придружава владиката при обиколките му на епарихията, а често го и замества и сам обикаля населените места, за да разрешава различни проблеми. В 1858 година владика в Лерин става Мелетий и при него протойерей Константин запазва авторитета си[1] и сред местното население и сред османските власти.[2] Поддържа връзки с митрополитите Никифор I Костурски, Венедикт Пелагонийски, Мелетий Преспански и Никодим Воденски. Митрополит Мелетий Мъгленски му дава сан иконом.[1]

В 1870 година, когато в Лерин вече управлява владиката Прокопий, Константин е извикан в Битоля при водителите на българското движение Петър Радев и Никола Робев. Предадено му е писмо от българския владика Панарет от Цариград, който го насърчава да пропагандира българизма в Леринско и съседните околии и иконом поп Константин в следващите две години започва да полага основите на повдигането на българщината в Леринско, Костурско и Кайлярско. В началото на март 1872 година, докато владиката Прокопий е на обиколка в Мъглен, иконом поп Константин и 280 лерински семейства подписват три молби за преминаване под Екзархията - до Битолския валия, до Високата порта и до Екзархията, и отиват в Кладораби, където поп Константин служи в църквата на български и в службата споменава екзарх Антим I, а не патриарха. След това поп Константин и десетина първенци отива в Битоля и подава заявленията в меджлиса, като валията ги одобрява и нарежда на леринския каймакимин в единствената църква в Лерин да се служи по ред - ту гърци, ту българи. Начело на новосформираната Леринска българска община застава поп Константин,[1] като я ръководи следващите 20 година.[2][3][4] Владиката Прокопий на два пъти с опитва да върне иконом Константин под Патриаршията, като му обещава енория, 40 лири заплата и протосингелска длъжност, а след това го заплашва чрез турци бандити с убийство, но поп Константин отказва.[1]

Отваря параклис в собствения си дом, след като гърците затварят местната църква.[5]

Умира през май 1908 година.[1]

Гулабчев е баща на видния български анархист и общественик Спиро Гулабчев (1856 – 1918)[6] и на просветния деец Илия Гулабчев (1873 - ?).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Гулабчев, Трифон Илиев. Биографични бележки за Константин Гулабчев, баща на Спиро Гулабчев, по оригинал от Илия Гулабчев. // Библиотека „Струмски“, 1971. Посетен на 16 септември 2020 г.
  2. а б Албум-алманах „Македония“, София, 1931, стр. 717.
  3. Кирил патриарх Български. „Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878“. Том първи, книга първа, стр. 570.
  4. Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 4.[неработеща препратка]
  5. Свещеноикономъ Григорий. // Илюстрация Илиндень XVI (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 3.
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 172.
     Портал „Македония“         Портал „Македония