Христо Саракинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Саракинов
български военен и революционер
Hristo Sarakinov.jpg
Роден
Починал
Христо Саракинов в Общомедия

Христо Саракинов с псевдоним Петко Марашлиев[1] е български военен, капитан и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Христо Саракинов, вероятно по време на Горноджумайското въстание

Саракинов е роден през 1872 година във воденското село Саракиново, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Учи във Воден, българската гимназия в Солун. На военна служба постъпва на 8 юни 1891 г. През 1895 г. завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик от Инженерните войски. Служи във 2-ра пионерна дружина. Влиза във Върховния македоно-одрински комитет.

На 25 февруари 1900 година напуска службата и се отдава изцяло на революционна дейност. На 4 август 1900 година VII македоно-одрински конгрес го избира за член съветник на ВМОК. На ІХ конгрес през лятото на 1901 година Саракинов като привърженик на крилото на генерал Иван Цончев обвинява бившия лидер на ВМОК Борис Сарафов в злоупотреба със 100 000 лева организационни пари.[3]

През юни и юли 1901 година поручик Саракинов инспектира македоно-одринските дружества в Станимашка и Рупчоска околия.[4]

От 1901 година Саракинов е войвода на Върховния комитет в Мелнишко и Петричко.

27. Кремъчен пищов на Лазар Алексиев. 28. Карабина „Манлихер“ М 1890, 8 mm на поручик Христо Саракинов. 30. Шашка на Стефан Попов, вовода на чета в Кривопаланечко. 34. Сабя на поручик Борис Сарафов. Национален военноисторически музей

След разделението във ВМОК през лятото на 1902 година Саракинов подкрепя крилото на генерал Иван Цончев. През лятото на 1902 година четата на Саракинов влиза в сражение с вътрешните чети на Илия Кърчовалията, Яне Сандански и Атанас Тешовски в местността Харамийската чешма между селата Петрово и Голешово, в което загиват Теофил Иванов,[5] Ангел Спанчовалията и още трима върховистки четници.[6][7][8]

В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва в Горноджумайското въстание.[9]

Саракинов участва в Илинденско-Преображенското въстание от август 1903 година като е войвода на чета в отряда на полковник Стефан Николов. Участва в сражението в местността Добро поле, Горноджумайско, на 8 октомври 1902 година. След разгрома на въстанието, през март 1904 година се връща в армията.[2] Умира в 1908 година.[10][11]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.77
  2. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 233.
  3. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 92.
  4. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 302.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 107.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 7.
  7. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 162.
  8. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 100.
  9. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 119.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001.
  11. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993., стр. 148.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България