Теофил Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Теофил Иванов
български революционер

Роден
1865 г.
Починал
31 юли 1902 г. (37 г.)

Теофил Иванов, известен като Тошо войвода[1] и Тошо Банскалията, е български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иванов е роден в 1865 година в разложкото село Банско, тогава в Османската империя, днес България. Влиза във ВМОК и в 1897 година е член на районния революционен комитет в Банско. В 1899 година става войвода на чета действаща в Разлога и Валовищко. Заедно с Ангел Харизанов Спанчовалията е помощник в четата на поручик Христо Саракинов. През лятото на 1902 година четата на Саракинов влиза в сражение с вътрешните чети на Илия Кърчовалията, Яне Сандански и Атанас Тешовски в местността Харамийската чешма между селата Петрово и Голешово, в което загиват Теофил Иванов,[2] Ангел Спанчовалията и още трима върховистки четници.[3][4][5] Участникът в сражението Георги Баждаров пише:

И двамата убити бяха юнаци хора... Нищо по-скръбно и по-пакостно от това, синовете на една поробена земя, тези, които са се обрекли в жертва за нейното освобождение, да се делят на лагери! Не споделих радостта на някои от другарите за победата. Тежко ми беше, тъжах за погиналите - те можеха да се пожертват в борба с поробителя на Македония, а не в борба с македонски революционери.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 97.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 107.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 7.
  4. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 162.
  5. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 100.
     Портал „Македония“         Портал „Македония