Ставро Кочев (комунист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за комунистическия деец. За дееца на гръцката въоръжена пропаганда в Македония вижте Ставро Кочев (андарт).

Ставро Кочев
Σταύρος Κωτσόπουλος
гръцки комунистически деец
Роден
1910 г.
Починал
1976 г. (66 г.)

Ставро Кочев, известен още като Ставри Кочев, Ставрос Кочопулос или Ставрос Коцопулос (на гръцки: Σταύρος Κωτσόπουλος), е гръцки комунистически деец, активист на славяномакедонските структури в Гърция през 1943 – 1949 година и в емиграция през 1949 – 1956 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ставро Кочев е роден в леринското село Баница. По образование юрист, той се включва в гръцкото комунистическо движение още в междувоенния период. След 1941 година участва в гръцката комунистическа съпротива. Член на леринското окръжно ръководството на СНОФ през всичките шест месеца, в които съществува на тази организация (декември 1943 - май 1944 година). Секретар за Леринско на доминирания от ГКП политически конгломерат ЕАМ.

Корица на „География на Гърция“ на Кочев
Първа страница на политическия орган на ЦС на организацията, вестник „Илинден“
Страница 222 от „География на Гърция“ за илюстрация на езика, който използва Кочев

През януари 1948 ГКП налага Ставро Кочев за член на по-широкото ръководство (Централния съвет) на Народоосвободителния фронт (НОФ), а през март 1948 година - за секретар на партийните членове в нея. На 8 август 1948 г. по предложение на генералния секретар на ГКП Никос Захариадис става секретар на НОФ. Остава начело на тази организация през 1948 – 1949 година. През 1949 година е провъзгласен за „главен директор на генералната дирекция за национални малцинства“ към т.нар. Временното демократично правителство на Гърция.

След поражението на ГКП и Демократичната армия на Гърция от август 1949 година в Гражданската война Ставро Кочев емигрира в Румъния и продължава да участва дейно в живота на гръцката политическа емиграция. Секретар на организацията „Илинден“, предназначена за „славяномакедонската“ част от гръцката комунистическа емиграция в Румъния, Унгария, Чехословакия и Полша (април 1952 - юни 1956). Ръководител на македонския отдел на издателството на ЦК на ГКП „Неа Елада“ в Букурещ. Заедно с Атанас Пейков се застъпва книгите и вестниците на отдела, като „Македонче“, да се печатат не на езиковата норма на югославска Македония, а на основата на западните егейските диалекти с употреба на българската азбука.

По-късно се преселва в София, където и почива.

Ставро Кочев се представя като лоялен комунист, предан на ГКП и противник на политическите домогвания на ЮКП и нейния агресивен югославски македонизъм. Отнася се с уважение и чувство за близост към България, където прекарва последните години от живота си.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония