Гоцо Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гоцо Петров
български юрист и поручик

Роден
Починал
Погребан Баница, Гърция

Образование Софийски университет

Гоцо Петров Първанов е български юрист и поручик[1], негов племенник е Иван Багрянов.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гоцо Петров със съпругата си.
Снимка от погребението на Гоцо Петров.

Роден е на 14 април 1874 в Горно Церовене в семейството на Петър Първанов и Игната Стоянова Цекова (Княгинята). Майка му е правнучка на кнез Цеко, един от водачите на Манчовата буна от 1836 г. Гоцо е кръстен на чичо си Гоцо Първанов, член-съдия на Берковския окръжен съд във времето, когато председател на съда е Иван Вазов.[2] Има трима братя – Михаил, Апостол и Първан, и две сестри – Йордана и Ивана.[1][3]

Гоцо Петров завършва прогимназията в Лом и реална гимназия в София. На 25 август 1896 г. заедно с още двадесетина младежи основава читалище „Събуждане“ в Горно Церовене. След това следва право в Женева, където завършва през 1898 г. След завръщането си в България учи право в Софийския университет, който завършва през 1900 г.[4] От 1901 г. работи в Ломския окръжен съд като адвокат. Заема се с разработването на каменовъглените мини в Ломско като закупува имоти. На 10 септември 1915 г., малко преди да бъде мобилизиран в Първата световна война, завещава цялата си библиотеката на читалище „Постоянство“ в Лом и дарява 40 000 лева на читалището в Горно Церовене. По време на войната е поручик в Първа българска армия. Загива на 27 август 1916 г. в боевете за връх Чеган. Погребан е в двора на църквата в Баница.[2][1][3]

След смъртта му на негово име е именувана улица в центъра на Лом. В паметна плоча от черен гранит в основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Монтана са изписани имената на загиналите във войните, като неговото е на първо място.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Апостолов, Апостол. Гоцо Петров Първанов - родолюбец, просветител, войник. в. „Монт прес“, бр. 68, 1997.
  2. а б в Батева, Мими. Гоцо Петров. „Ломски вестник“, бр. 14, 17 април 1998 г.
  3. а б Йонов, Веселин. Читалищен деец – дарител, герой. В памет на Гоцо Петров
  4. ЮФ - випуск 1895 и випуск 1900. // meteff.blog.bg, 14.02.2008. Посетен на 10.10.2015. (на български)