Уфа (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Уфа
Ҡариҙел
Река Уфа край село Иркенлек, Република Башкортостан
Река Уфа край село Иркенлек, Република Башкортостан
55.5219° с. ш. 60.118° и. д.
54.6776° с. ш. 55.9801° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Русия
Челябинска област
Свердловска област
Република Башкортостан
Дължина918 km
Водосб. басейн53 100 km²
Отток388 m³/s
Начало
МястоУфимско езеро
Южен Урал
Челябинска област
Координати55°31′18.84″ с. ш. 60°07′04.8″ и. д. / 55.5219° с. ш. 60.118° и. д.
Надм. височина470 m
Устие
МястоБелаяКамаВолгаКаспийско море
Координати54°40′39.36″ с. ш. 55°58′48.36″ и. д. / 54.6776° с. ш. 55.9801° и. д.
Надм. височина80 m
Ширина400 m
Уфа в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Белая

Уфа (на башкирски: Ҡариҙел; букв. – „Черна река“) е река в Европейска Русия десен приток (най-голям) на река Белая, от басейна на Кама. Дължината ѝ е 918 km, която ѝ отрежда 52 място по дължина сред реките на Русия.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Уфа води началото си от Уфимското езеро, на 470 m н.в. в планината Южен Урал), разположено на 5 km северозападно от град Карабаш, Челябинска област. В горното си течение протича на северозапад, а след град Михайловск, Свердловска област – на запад, а след град Красноуфимск, Свердловска област – на юг, до устието на най-големия си приток река Ай. В този участък от 544 km течението на реката е с типичен планински и полупланински характер – тясна долина, стръмни брегове, бързеи и прагове. След устието на река Ай завива на юг-югозапад, навлиза в Република Башкортостан и долината ѝ значително се разширява, бреговете ѝ стават полегати, а скоростта на течението ѝ намалява. Тук реката силно меандрира и по течението ѝ има множество плитчини и старици. При село Караидел (районен център) Уфа навлиза в дългото 100 km Павловско водохранилище. След изтичането си от него долината ѝ става още по широка, реката става пълноводна, дълбока и с бавно течение. Влива се отдясно в река Белая, при нейния 487 km, на 80 m н.в., в южната част град Уфа, столицата на Република Башкортостан. По цялото си течение реката протича през карстов терен и силно са развити различни карстови форми – карстови полета, ували, валози, понори и други.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Уфа обхваща площ от 53 100 km2, което представлява 37,39% от водосборния басейн на река Белая. Във водосборния басейн на реката попадат части от териториите на Република Башкортостан, Пермски край, Свердловска област и Челябинска област.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на северозапад – водосборните басейни на реките Бир и Танип, десни притоци на река Белая;
  • на север – водосборния басейн на река Чусовая, ляв приток на река Кама;
  • на изток – водосборния басейн на река Об;
  • на юг – водосборния басейн на река Белая и водосборния басейн на нейния десен приток река Сим.

Река Уфа получава близо 70 притока с дължина над 20 km, като 6 от тях са дължина над 100 km. По-долу са изброени тези 6 реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборния им басейн (в km2) и мястото където се вливат.

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на Уфа е предимно снегово и в по-малък процент дъждовно и подземно. Среден годишен отток 388 m3/s, максимален 3 740 m3/s, минимален 55 m3/s. Замръзва о края на октомври до началото на декември, а се размразява приз април и началото на май.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течинето на реката са разположени множество населени места, в т.ч. 4 града:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

При село Павловка (при 170 km) е изградена преградната стена на голямото Павловско водохранилище, водите на което се използват за производство на електроенергия (Павловска ВЕЦ с мощност 201 MW) и напояване, а самото водохранилище регулига оттока на реката. В горното и Течение са изградени три по-малки язовира – Долгобродски, Нязепетровски и Верхнеарслановски, водите на които се използват за водоснабдяване на градовете Екатеринбург, Челябинск, Копейск и Кищим. Реката е плавателна в два участъка: от устието си до Павловската ВЕЦ (170 km) и от преградната стена на Павловското водохранилище до село Уст Аяз (135 km).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Уфа (река)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​