Уфа (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уфа
Ҡариҙел
Река Уфа край село Иркенлек, Република Башкортостан
Река Уфа край село Иркенлек, Република Башкортостан
European Russia laea relief location map.jpg
55.5219° с. ш. 60.118° и. д.
54.6776° с. ш. 55.9801° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg – начало, Blue pog.svg – устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Челябинска област
Свердловска област
Република Башкортостан
Дължина 918 km
Водосб. басейн 53 100 km²
Отток 388 m³/s
Начало
Място Уфимско езеро
Южен Урал
Челябинска област
Координати 55°31′18.84″ с. ш. 60°07′04.8″ и. д. / 55.5219° с. ш. 60.118° и. д.
Надм. височина 470 m
Устие
Място БелаяКамаВолгаКаспийско море
Координати 54°40′39.36″ с. ш. 55°58′48.36″ и. д. / 54.6776° с. ш. 55.9801° и. д.
Надм. височина 80 m
Ширина 400 m
Уфа в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Белая

Уфа (на башкирски: Ҡариҙел; букв. – „Черна река“) е река в Европейска Русия десен приток (най-голям) на река Белая, от басейна на Кама. Дължината ѝ е 918 km, която ѝ отрежда 52 място по дължина сред реките на Русия.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Уфа води началото си от Уфимското езеро, на 470 m н.в. в планината Южен Урал), разположено на 5 km северозападно от град Карабаш, Челябинска област. В горното си течение протича на северозапад, а след град Михайловск, Свердловска област – на запад, а след град Красноуфимск, Свердловска област – на юг, до устието на най-големия си приток река Ай. В този участък от 544 km течението на реката е с типичен планински и полупланински характер – тясна долина, стръмни брегове, бързеи и прагове. След устието на река Ай завива на юг-югозапад, навлиза в Република Башкортостан и долината ѝ значително се разширява, бреговете ѝ стават полегати, а скоростта на течението ѝ намалява. Тук реката силно меандрира и по течението ѝ има множество плитчини и старици. При село Караидел (районен център) Уфа навлиза в дългото 100 km Павловско водохранилище. След изтичането си от него долината ѝ става още по широка, реката става пълноводна, дълбока и с бавно течение. Влива се отдясно в река Белая, при нейния 487 km, на 80 m н.в., в южната част град Уфа, столицата на Република Башкортостан. По цялото си течение реката протича през карстов терен и силно са развити различни карстови форми – карстови полета, ували, валози, понори и други.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Уфа обхваща площ от 53 100 km2, което представлява 37,39% от водосборния басейн на река Белая. Във водосборния басейн на реката попадат части от териториите на Република Башкортостан, Пермски край, Свердловска област и Челябинска област.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на северозапад – водосборните басейни на реките Бир и Танип, десни притоци на река Белая;
  • на север – водосборния басейн на река Чусовая, ляв приток на река Кама;
  • на изток – водосборния басейн на река Об;
  • на юг – водосборния басейн на река Белая и водосборния басейн на нейния десен приток река Сим.

Река Уфа получава близо 70 притока с дължина над 20 km, като 6 от тях са дължина над 100 km. По-долу са изброени тези 6 реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборния им басейн (в km2) и мястото където се вливат.

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на Уфа е предимно снегово и в по-малък процент дъждовно и подземно. Среден годишен отток 388 m3/s, максимален 3 740 m3/s, минимален 55 m3/s. Замръзва о края на октомври до началото на декември, а се размразява приз април и началото на май.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течинето на реката са разположени множество населени места, в т.ч. 4 града:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

При село Павловка (при 170 km) е изградена преградната стена на голямото Павловско водохранилище, водите на което се използват за производство на електроенергия (Павловска ВЕЦ с мощност 201 MW) и напояване, а самото водохранилище регулига оттока на реката. В горното и Течение са изградени три по-малки язовира – Долгобродски, Нязепетровски и Верхнеарслановски, водите на които се използват за водоснабдяване на градовете Екатеринбург, Челябинск, Копейск и Кищим. Реката е плавателна в два участъка: от устието си до Павловската ВЕЦ (170 km) и от преградната стена на Павловското водохранилище до село Уст Аяз (135 km).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия    
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Уфа (река)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​