Едуард Зюс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Едуард Зюс
Eduard Suess
австрийски геолог

Роден
Починал
26 април 1914 г. (82 г.)
Научна дейност
Област Геология
Образование Виенски технически университет
Работил в Виенски университет
Едуард Зюс в Общомедия

Едуард Зюс (на немски: Eduard Suess) (20 август 1831, Лондон - 26 април 1914, Виена) австрийски геолог и географ. На него принадлежи хипотезата за съществуването на бившия континент Гондвана (1861) и океана Тетис (1893).

Ранни години 1831-1852[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Лондон в семейство на саксонски търговец. През 1834 семейството му се премества в Прага, а през 1845 - във Виена, където Зюс учи в университетите на тези два града. Още в младежка възраст се увлича по геологията и на 19 години помества първия си труд по геология на Карлсбад.

Експедиционна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Основните полеви дейности Зюс провежда в Европа.

През 1852 изследва Източните Алпи в района на хребета Дахщайн, разположен покрай левия бряг на река Енс (десен приток на Дунав), а през 1858 – Западните Карпати.

През 1860 извършва експедиция покрай източните склонове на Чешкия Лес и Шумава до Дунав и на юг до Венецианските Алпи и Предалпи. След това в началото на 60-те години на XIX век изследва Апенините от река Рено до залива Таранто.

През пролетта и лятото на 1867 пресича Източните Алпи от Венеция до Северен Тирол, а след това посещава Динарските планини.

През 1882 изследва Карнийските Алпи и Караванке, а през 1885 – Северна Норвегия.

Обществена и научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1857 Зюс става професор и получава катедрата по геология в университета във Виена. Избран е за член на общинския съвет на Виена и член на комисията по снабдяване на града с вода и урегулирането на течението на Дунав. От 1870 до 1874 активно се занимава с провеждането на новото училищно законодателство в Австрия, а през 1873 е избран в райхстага на страната, където многократно се изявява като блестящ оратор. От 1898 е президент на Австрийската академия на науките и организира редица крупни експедиции в малкоизследваните райони на Земята.

Научните трудове на Зюс засягат главно стратиграфията на Алпите, геологията на Италия и систематиката на брахиоподите, като най-известните са:

  • „Böhmische Graptolithen“ (1852),
  • „Brachiopoden der Kössener Schichten“ (1854);
  • „Brachiopoden der Hallstätter Schichten“ (1855);
  • „Ueber den Löss“ (1866); „Charakter der österreich. Tertiärablagerungen“ (1866);
  • „Aequivalente des Rotliegenden in den Südalpen“ (1868);
  • „Die tertiären Landfaunen Mittelitaliens“ (1871);
  • „Bau der italienischen Halbinsel“ (1872);
  • „Die Enstehung der Alpen“ (1875);
  • „Die Zukunft des Goldes“ (1877); „Die Zukunft des Silbers“ (1892).

Основният му класически труд е "Ликът на Земята" ("Das Antlitz der Erde"), в 3 тома, 1883-1888. В него той разглежда строежа и развитието на земната кора на основата на контракционната теория. Привежда в стройна система важните форми на земната повърхност и установява взаимовръзката между разпределението на съвременните морета, океани, континенти и планински вериги с геоложката история на земята.

През 1875 г. Зюс предлага термина „биосфера“.

През 1895 г. е избран за член на Шведската Академия на науките, а през 1903 е награден с висшата награда на Кралското геоложко дружество на Великобритания.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 374, 386-387
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Eduard Suess“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.