Александър Иностранцев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Иностранцев
Александр Александрович Иностранцев
руски геолог
През 1882 година
През 1882 година

Роден
Починал
31 декември 1919 г. (76 г.)
Научна дейност
Област Геология, музейно дело
Образование Санкт-Петербургски императорски университет
Работил в Санкт-Петербургски императорски университет
Александър Иностранцев в Общомедия

Александър Александрович Иностранцев (на руски: Александр Александрович Иностранцев) (12/24 юли 1843 - 31 декември 1919) е руски геолог, член-кореспондент на Руската академия на науките.

Завършва средно образование във 2-ра санктпетербургска гимназия и постъпва във Физико-математическия факултет на Санктпетербургския университет. През първите години от следването си изучава химия, а в горните курсове са прехвърля и изучава геология и минералогия под ръководството на професорите Хофман и Пузиревски. През 1867 г. се дипломира като геолог и на следващата година е назначен за куратор на Минераложкия музей към университета. През 1869 е назначен за приват-доцент в катедрата по геология и палеонтология, а през 1870 става ръководител на катедрата след смъртта на Ернест Хофман.

Едновременно с педагогическата си практика Иностранцев развива и активна експедиционна дейност. През 1869 – 1870 изследва река Онега (417 км) и района между Онежкото езеро и Бяло море, между 61 - 64º с.ш. През лятото на 1869 изследва цялото течение на Онега и установява, че левия ѝ приток река Икса извира от възвишението Ветрен пояс. През летата на 1870, 1873 и 1874 извършва геоложки изследвания в Карелия между 62º 30` и 64º 30` с.ш., където открива Западнокарелското възвишение (дължина 270 км, 417 м). През 1875 извършва геоложки изследвания в Крим, през 1878 - в Донецкия каменовъглен басейн, през 1881 - в Орловска и Гродненска губернии, през 1890, 1891 и 1893 - в Кавказ, а през 1892 - в Урал. По време на полевите си изследвания събира голямо количество научни геоложки колекции, които и досега красят различни руски музеи.

През 1871 е командирован за година и половина в чужбина, където усъвършенства подготовката си в западноевропейските геоложки и палеонтоложки музеи. След защитата на докторската си дисертация през 1873 е избран за екстраординарен, а от 1880 – за ординарен професор по геология и палеонтология в санктпетербургския университет. Чете лекции по геология и минералогия в различни висши учебни заведения – Технологичния институт, Военномедицинската академия, университета в Санкт Петербург, Академията на Генералния щаб и Инженерната академия. Взима участие в издаването на трудовете на Руското дружество на естествоизпитателите от неговото основаване, а от 1877 е председател на отдела по геология и минералогия в дружеството. От 1888 е председател на Руското антропологично дружество, участва в множество международни геоложки конгреси и е почетен член на всички руски дружества на естествоизпитателите, на минераложки дружества и член-кореспондент на Филаделфийската академия на науките.

Освен чисто научните си изследвания Иностранцев съдейства за разрешаването на множество практически въпроси от областта на геологията: взема активно участие в работата на комисиите по отводняването и канализацията на Санкт Петербург, Москва и много други руски градове. Под негово ръководство или пряко участие са сортирани и класифицирани геоложките колекции донесени от експедициите на Николай Пржевалски, Григорий Потанин, Михаил Певцов и други.

Неговото име носят:

По-важни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • "Петрографический очерк острова Валамо" ("Труды I съезда естествоиспытателей и врачей", 1867);
  • "Геогностическе строение западных берегов Ладожского озера" ("Материалы для геологии России", т. 2, 1869);
  • "Геологический обзор местности между Белым морем и Онежским озером" ("Труды Санкт-Петербургского Общества Естествоиспытателей", II, 1872);
  • "Untersuchungen uber Kalksteinen und Dolomiten" ("Tscherm. Miner. Mitteil.", т. I, 1872);
  • "Геологические исследования на севере России" ("Труды Санкт-Петербургского Общества Естествоиспытателей", III, 1872);
  • "Плеченогие в древнем красном песчанике р. Ояти" ("Записки Минералогического Общества", 1873);
  • "Заметка об исследовании непрозрачных минералов" ("Известия Императорского Общества Любителей Естествознания", т. XVI, вып. I, 1875);
  • "Геологический очерк Повенецкого уезда и его рудных месторождений" ("Материалы для геологии России", т. VII, 1877);
  • "Ein neues ausserste Glied in d. Reiche d. amorphen Kohlenstoffe" ("N. Jahrb. fur Mineralodie" и "Горный Журнал", 1880);
  • "Подразделение каменного века на периоды" ("Журнал Министерства Народного Просвещения", 1880);
  • "Доисторический человек побережья Ладожского озера" (1882);
  • "Sur la variabilite de la concentr. et de la compos. der sources minerales" ("Труды III Геологического конгресса" и "Труды Общества Охраны Народного Здравия", 1883);
  • "Ueber eine Vergleischungskammer zur mikroscop. Untersuch." ("N. Jahrbuch. fur Miner", 1885);
  • "Коренное месторождение платины на Урале" ("Труды Санкт-Петербургского Общества Естествоиспытателей", XXII, 1893);
  • "О форме выделений платины в коренной породе Урала" и "Гнейс – фундамент для Санкт-Петербурга" (там же, XXIII).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Иностранцев, Александр Александрович. http://www.rulex.ru/01090272.htm
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 334-335.