Николай Северцов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Северцов
руски изследовател

Роден
Починал
8 февруари 1885 г. (57 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област География
Учил при Карл Руле
Работил в Московски университет
Видни студенти Михаил Мензбир

Николай Алексеевич Северцов (24 октомври (5 ноември) 1827 - 26 януари (7 февруари) 1885) руски зоолог и пътешественик.

Произход и младежки години 1827-1857[редактиране | редактиране на кода]

Роден в село Ясенки, Воронежка губерния в семейство на армейски офицер в оставка. Детството и юношеството си прекарва в родовото имение като получава прекрасно домашно възпитание. През 1843 постъпва в естествения отдел на физико-математическия факултет на Московския университет, който завършва през 1847. Още като студент се увлича от зоологията и провежда зооложки изследвания във Воронежка губерния, които завършва през 1854 и, които стават основа на магистърската му дисертация защитена блестящо през 1855. Тази му дисертация е удостоена с Демидовска премия на Руската академия на науките.

Експедиционна дейност 1857-1879[редактиране | редактиране на кода]

От 1857 до 1879 извършва няколко пътешествия в Средна Азия. Изследва пустинята Къзълкум и планината Тяншан (ниските части). Пръв прониква в Централен Памир, като го изследва и дава сведения за природата му.

Експедиция към Аралско море и Сърдаря 1857-1858[редактиране | редактиране на кода]

През 1857 Руската Академия на науките организира експедиция в района на Аралско море и долното течение на река Сърдаря и за неин ръководител е назначен Николай Северцов. През август 1857 с голям керван тръгва от Оренбург, изкачва се по река Илек (ляв приток на Урал) и по реките Темир и Емба се спуска до Каспийско море, като преди това изследва северната част на планината Мугоджари. В устието на река Емба открива находища на нефт. От там изследва северната част на платото Устюрт, минава на юг от планината Мугоджари, изследва езерото Кашкарата, достига до Аралско море, минава край езерото Камъшлибаш (176 км2) и в края на септември достига до Казалинск, разположен на Сърдаря. От изминатите дотук 2500 км, около 1500 са посетени за първи път от географ-натуралист. В началото на ноември тръгва от Казалинск на юг в пустинята Къзълкум. Изследва сухата долина на река Жанадаря (на 44º с.ш.) и източния бряг на Аралско море и през декември стига в Перовск (сега Кзъл Орда), където зимува.

В края на април 1858 започва изкачване по река Сърдаря и изследва хребета Каратау (420 км, 2176 м), като събира зооложки колекции. Пътешествието му е прекратено неочаквано след като отрядът му е нападнат и пленен от хана на Коканд, а самия Северцов тежко ранен. След енергичната намеса на руското правителство, което изпраща отряд от 300 човека и две оръдия Северцов и хората му са освободени в края на май след едномесечен плен и излекувани. След като окончателно оздравява през септември се завръща в Петербург. По материалите от експедицията Северцов съставя карта на Арало-Каспийските степи, като подробно описва релефа, климата и растителността на този край, отбелязва процеса на пресъхване на аралско море и първи определя древните граници между Каспийско и Аралско море.

Следващите две години Северцов прекарва в Европа, където възстановява здравето си. През 1860 се завръща в Русия и е назначен за член на управителния комитет по устройството на Уралската казашка войска. През този период обхожда цялата Уралска област. Изследва река Урал, северното крайбрежие на Каспийско море, Индерските възвишения, езерото Чалгар.

Експедиция в Тяншан 1864-1868[редактиране | редактиране на кода]

През 1864, отказвайки се от защита на доцентура в Киевския университет, по искане на Руското географско дружество придружава руска военна експедиция в Кокандското ханство за извършване на научни изследвания между Сърдаря и Тяншан и в централните части на планината, което пътешествия продължава до 1868.

През май 1864 тръгва от Алма Ата на запад, пресича хребета Заилийски Алатау (4973 м), продължава на запад покрай северните склонове на Киргизкия хребет и достига до Аулие Ата (сега Талас). След това изследва басейните на реките Талас (661 км, губеща се в пустинята Муюнкум)) и Чаткал (240 км, от системата на Сърдаря) и хребета Каратау. Там открива хребетите Каржантау (2834 м) и Пскемски (4299 м) и доказва, че Каратау принадлежи към системата на Тяншан. През 1865-1866 отново изследва хребета Каратау и басейна на река Чирчик. В резултат на проведените изследвания през 1864-1866 първи установява геоложката връзка на хребетите между реките Чу и Сърдаря и доказва, че хребета Каратау (дължина 420 км) се явява най-северозападния клон на Тяншан.

През есента на 1867 Северцов взема участие в голямата Туркестанска научна експедиция. През септември 1867 с малък отряд тръгва от Алма Ата, заобикаля от изток езерото Исък Кул, пресича хребета Терскей-Алатау (5216 м) при 77º 40` и.д. и в началото на октомври достига до изворната област на река Нарин. Изследва долините на реките Атбаши (ляв приток на Нарин) и Аксай (около 100 км, от басейна на Тарим) и прониква в югозападната част на хребета Кокшаал-Тау до 41º с.ш., като става първия европеец, който прониква в централните части на Тяншан. Поради настъпилите големи студове в средата на октомври Северцов завива обратно на север, към Нарин, и през прохода Долон (3030 м, 75º 44` и.д.), долината на река Джоон Арик и Боамското ждрело в края на октомври се завръща в Токмок на река Чу. На базата на събраните материали изработва орографска спема на Западен и Централен Тяншан.

От юли до октомври 1868 изследва делтата на Амударя в Аралско море.

Четиригодишното пътешествие на Северцов допринася изключително много за опознаването на планинската система на Тяншан. В северните части на планината открива следи от древни заледявания, събира 300 образци от минерали, около 300 вида птици и зверове. Открива находища на тюркоаз, оловни, железни и медни руди. Съставени са подробни карти на изследваните райони.

Следващите шест години Северцов става "кабинетен" учен –анализира пътните си записки, привежда в порядък колекциите си, систематизира събрания материал и в резултат на всичко това излиза фундаменталния му научен труд „Путешествия по Туркестанскому краю и исследование горной страны Тянь-Шаня“ /1873, 2 изд. 1947/ и редица други като "Вертикальное и горизонтальное разпределение туркестанских животных", "Аркары (горные бараны)". За постигнатите резултати Московския университет удостоява Северцов със степен почетен доктор по зоология.

Експедиция към Аралско море и Амударя 1874[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1874 Северцов узнава, че военното министерство подготвя нова експедиция в Средна Азия начело с генерал Николай Столетов и веднага предприема действия за включването му в нея.

През лятото на 1874 отново изследва долното течение на Амударя и Аралско море. Изучава процеса на пресъхване на този уникален воден басейн, като сравнява новополучените от него измервания с тези на Карл Баер и своите от 1857.

През есента на 1874 заминава в Западна Европа и остава там близо четири години като провежда полеви изследвания в множество европейски страни. През 1875 на поредния Международен географски конгрес изнася доклад на френски език за древните ледници на Тяншан - "О следах ледяного периода на Тянь-Шане" и е удостоен с голям златен медал. След Париж посещава Великобритания, където се среща с Чарлз Дарвин.

Експедиция в Памир 1877-1878[редактиране | редактиране на кода]

През 1877 Северцов участва в комплексната Фергано-памирска експедиция като изследва орографията на Памир. Тази дейност така го увлича, че следващата година със собствени средства организира самостоятелна експедиция в Памир.

През юли 1878 тръгва от Ош на юг към Памир в състава на топографски отряд възглавяван от астронома Август Иванович Скаси. Пресича Алайския (5539 м) и Заалайския хребети и достига до езерото Кара Кул (на 3914 м). Продължава на юг, преминава през прохода Акбайтал (4655 м), навлиза в басейна на река Мургаб, преминава през прохода Найзаташ (4137 м) и по река Аличур се спуска до езерото Яшилкул (48 км2), което изследва и открива, че от него изтича река Гунт (296 км, десен приток на Пяндж). Покрай десния бряг на Гунт открива колосалния снегови Рушанския хребет (120 км) с връх Патхур (6083 м). На изток от езерото Яшилкул – група безотточни малки езера, в т.ч. езерата Булункул и Сасиккул.

Резултатът от тази експедиция е книгата „Орографический очерк Памирской горной системы“ /1886, посмъртно издание/. В нея той първи отделя Памир в самостоятелна планинска система – "орографски център на цяла Азия, колосален планински възел, съединяващ няколко планински системи – Тяншан, Хиндукуш, Каракорум и планините в Предна Азия.

От май до октомври 1879 отново със собствени средства провежда изследвания в басейна на река Или и Западен Сибир.

Последни години 1879-1885[редактиране | редактиране на кода]

Последните пет години от живота му са най-плодотворни в неговата научна дейност. В цялата си пълнота се разкрива таланта му на учен-естествоизпитател. Той завършва за печат труда си, за който 30 години събира данни – "О возрастных изменениях палеарктических орлов" и продължава да работи над книгата си "Разпределение птиц палеарктической области".

Нелепа случайност поставя край на живота на изтъкнатия учен. На 26 януари (7 февруари) 1885 пропада под леда на замръзналата река Дон и умира от апоплектичен удар на 58-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М., 1969.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 426-430.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 136-138, 142.
  • Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 212.