Иван Мушкетов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Мушкетов
руски изследовател
Роден: 9 (21) януари 1850
Алексеевска, Русия
Починал: 10(23) януари 1902  (на 52 години)
Санкт Петербург, Русия

Иван Василиевич Мушкетов (на руски Иван Васильевич Мушкетов) (9 (21) януари 1850 - 10(23) януари 1902) виден руски геолог и географ, пътешественик, професор в Петербургския технически университет, член Руското географско дружество.

Ранни години[редактиране | edit source]

Роден в станица Алексеевска в семейство на казак. Рано остава кръгъл сирак и се възпитава от чичо си в Урюпинск. През 1867 г. завършва Новочеркаската класическа гимназия и през 1868 г. постъпва Минния институт в Санкт Петербург, специалност геология.

Експедиционна дейност 1872-1886[редактиране | edit source]

През 1872 г. завършва института и провежда първата си експедиция в Южен Урал.

Първо пътешествие в Средна Азия 1873-1875[редактиране | edit source]

През 1873 г. пристига в Ташкент и в продължение на повече от осем години извършва комплексни изследвания в Западен Тяншан и Памиро-Алай. По време на тези експедиции открива няколко големи находища на полезни изкопаеми: каменни въглища (в района на град Кулджа), манганови, сребърни и оловно-цинкови руди.

През 1874-1875 г. изследва Тяншан и долината на река Сърдаря (3019 км).

През 1875 г. посещава западната част на Киргизкия хребет (4875 м), изкачва се по река Талас (661 км) и по притока ѝ Учкошой и през прохода Отмек (3330 м) преминава Таласки Алатау. По долините на реките от системата на река Нарин излиза до високопланинското (на 3016 м) езеро Сонкьол (278 км2) и го изследва. Пресича няколко пъти хребетите обкръжаващи езерото Исък Кул от север и юг – Кунгей Алатау и Терскей Алатау, а така също и Заилийски Алатау (4937 м). През есента на 1875 г. се движи на североизток и достига до долината на река Или и по нея до град Кулджа, където изследва находища на въглища. Два пъти пресича хребета Борохоро (до 4500 м) в северната част на Тяншан. Изследва планинското езеро Сайрам Нур (на 2073 м), Джунгарски Алатау (4464 м), а след това по долината на река Боротала се спуска на изток до езерото Еби Нур (на 190 м, 800-1070 км2), като по този начин завършва изследването на Западен и Централен Тяншан. В издадената през 1876 книга: "Кратком отчете о геологическом путешествии по Туркестану в 1875 г." първи привежда геоложки данни в орографската схема на Тяншан.

Пътешествие в Южен Урал 1876[редактиране | edit source]

През 1876 г. Мушкетов изследва геологията на Златоустовския планински окръг на Урал. Отчетите му за тези геоложки изследвания са приети от съвета на Минния институт като дисертация и получава докторска степен. Една година по-късно е избран за професор в катедрата по геология, геодезия и рудни находища и усърдно се заема с преподавателска дейност, която обаче трае съвсем малко, защото отново предприема нови изследвания в Средна Азия от 1877 до 1880 г.

Второ пътешествие в Средна Азия 1877-1880[редактиране | edit source]

През лятото на 1877 г. от Ферганската долина тръгва на юг, пресича Алайския хребет (5539 м), два пъти Алайската долина (1700 км2) и Заалайския хребет (7134 м) през проходите Терсагар (3613 м) и Кизиларт (4280 м) и от последния достига до езерото Каракул (364 км2). Връща се във Ферганската долина и тръгва на североизток към Ферганския хребет (4680 м), а след това на запад към Чаткалския хребет (4503 м) и стига до Ташкент. С това си пътешествие завършва изследването на южните части на Тяншан и оконтурява Ферганската долина. Получените материали му позволяват да направи първите стъпки към изясняване на геоложкия строеж на северните покрайнини на Памир и да определи направлението на неговите хребети в съчинението си "Геологическое путешествие на Алай и Памир в 1877 г.".

През 1878 изследва източната част на Ферганската долина и седловината между Ферганския и Алайския хребети (между 40º и 41º с.ш.) и прониква до високопланинското езеро Чатиркьол (на 3550 м, 175 км2), като по този начин свързва своята с работа с тази на англичаните.

През лятото на 1879 г. тръгва от Самарканд на югозапад, изследва западните разклонения на Алайския хребет до Карши. Продължава на югоизток и през прохода Железни врата (38°00′ с. ш. 66°30′ и. д. / 38° с. ш. 66.5° и. д.) достига до река Сурхандаря (306 км) и се спуска до устието ѝ. От там с лодка се спуска по Амударя до Турткул, като изследва бреговете ѝ и прави няколкодневни странични походи, пресича западната част на пустинята Къзълкум от Турткул и се добира до Казалинск на Сърдаря.

През август 1880 г. тръгва от Ура Тюбе с голям керван на юг, пресича Туркестанския хребет и по долината на река Зеравшан (877 км) се изкачва на Зеравшанския ледник. От там преминава на североизточния склон на Туркестанския хребет, вторично го пресича малко по-на запад, спуска се в долината на Зеравшан и проследява реката до долното ѝ течение.

За шест години Мушкетов обхваща с изследванията си голяма част от Тяншан, Северен Памир, Алайската планинска система и западната част на пустинята Къзълкум. Благодарение на неговата дейност географската карта на Средна Азия е значително поправена и допълнена. В своя двутомен труд "Туркестан" (1886-1906) изцяло видоизменя дотогавашните представи за разположението на планинските хребети в Средна Азия. Той показва "че Тяншан и Памиро-Алай се състоят от редица плоски дъги с паралелно простиране, издути на юг" (Владимир Обручев). Това е първата правилна орографска схема на Тяншан, съхранила научното си значение досега. Мушкетов привежда убедителни факти, потвърждаващи основната роля на новите тектонски движения в създаването на съвременния облик на региона, и доказва, че във високопланинските райони отсъстват млади вулкански явления. През 1881 г. съставя първата геоложка карта на Туркестан. За заслугите постигнати в Средна Азия му е присъден златен медал от Руското географско дружество.

Експедиции 1880-1886 и последни години[редактиране | edit source]

През следващите години от 1880 до 1886 г. Мушкетов изследва Кавказ, района на Алма Ата, астраханските, салско-маничките степи, възвишението Ергени и Долното Поволжие, солените езера на полуостров Крим и др. Установява наличието на огромни запаси от сладки подземни води в Долното Поволжие.

Той е един от първите геолози, който пристъпва към събиране и систематизиране на сведения за подземните трусове в различни региони на страната, залага основите на руската сеизмична служба и организира и издава регулярен сборник на случилите се земетресения в Русия. От 1882 г. и до смъртта си заема длъжността старши геолог в Геоложкия комитет на Русия.

Умира твърде млад, едва на 52 години, на 10 (23) януари 1902 в Петербург.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Съчинения[редактиране | edit source]

  • Собрание сочинений (вып. 1-2, 1910-1912).

Източници[редактиране | edit source]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М. 1969 г. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279360/
  • Баранский, Н. Н., Отечественние физико-географы и путешественники, М. 1960 г.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 318-321. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Есаков, В. А., География в России в ХІХ и начале ХХ века /Открытия и исследования земной поверхности и развитие физической географии/, М., 1978 г.
  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 143-144. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4
  • Щукина, Н. М., Как создавалась карта Центр. Азии. Работы русских исследователей ХІХ и начале ХХ в., М., 1955 г.