Сакмара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сакмара
Sakmara near Saraktash.jpg
Река Сакмара в района на с. Саракташ, Оренбургска област
European Russia laea relief location map.jpg
53.2995° с. ш. 58.1264° и. д.
51.7719° с. ш. 55.0261° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Република Башкортостан
Оренбургска област
Дължина 798 km
Водосборен басейн 30 200 km²
Отток 144 (на 55 km от устието) m³/s
Начало
Място Южен Урал
Република Башкортостан
Координати 53°17′58.2″ с. ш. 58°07′35.04″ и. д. / 53.2995° с. ш. 58.1264° и. д.
Надм. височина 814 m
Устие
Място УралКаспийско море
Координати 51°46′18.84″ с. ш. 55°01′33.96″ и. д. / 51.7719° с. ш. 55.0261° и. д.
Надм. височина 87 m
Ширина 100 m
Сакмара в Общомедия

Сакмара (на башкирски: Һаҡмар) е река в Европейска Русия, Република Башкортостан и Оренбургска област, десен приток на река Урал. Дължината ѝ е 798 km, която ѝ отрежда 71-во място по дължина сред реките на Русия.

Карта на водосборния басейн на река Урал

Река Сакмара води началото си от западното подножие на хребета Уралтау (част от планината Южен Урал), на 814 m н.в., северно от село Ахметево, Абзелиловски район на Република Башкортостан. В горното и част от средното си течение до град Кувандик, Оренбургска област тече на юг в широка планинска долина. След това реката завива на запад-северозапад, заобикаля от юг в дълбоко дефиле Залаирското плато, след което излиза в обширна равнина. В този участък течението ѝ е бързо, с множество прагове и теснини. След устието на река Голям Ик реката става пълноводна, а течението спокойно. Ширината на коритото ѝ достига на места до 80 m, а дълбочината до 5 m. Влива се отдясно в река Урал при нейния 1 286 km, на 87 m н.в., в югозападната част на град Оренбург.

Водосборният басейн на Сакмара обхваща площ от 30,2 хил. km2 и представлява 14,18% от водосборния басейн на Урал. Във водосборния басейн на реката попадат части от териториите на Република Башкортостан и Оренбургска област.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на изток и юг – водосборните басейни на на малки десни притоци на Урал;
  • на запад – водосборния басейн на река Самара, ляв приток на Волга;
  • на северозапад и север – водосборния басейн на река Кама, ляв приток на Волга.

Река Сакмара получава множество притоци с дължина над 20 km, като 5 от тях са дължина над 100 km. По-долу са изброени тези реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборният им басейн (в km2) и мястото където се вливат.

Подхранването на Сакмара е предимно снегово и в по-малък процент дъждовно и подземно. Пълноводието на реката е от април до началото на юни. Среден годишен отток на 55 km от устието 104 m3/s (максимален 12 100 m3/s, минимилен 1,62 m3/s), при село Кушум, Западноказахстанска област 144 m3/s. Замръзва през ноември, а се размразява през април. Водата на реката е студена дори през лятото и в сравнение с тази на Урал е с 2 °C по-ниска.

По течинето на реката са разположени градовете Кувандик и Оренбург, селата Саракташ и Сакмара (районни центрове).

В горното течение река Сакмара предоставя идеални условия за практикуване на рафтинг, като изходните пунктове са селата Бекешево, Юмашево и Юлдибаево в Република Башкортостан. В най-долното течение до село Сакмара е плавателна за плиткогазещи съдове.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сакмара“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.