Михаил Рейнеке

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Михаил Францевич Рейнеке
руски хидрограф
Reyneke face.jpg
Роден
Починал
17 април 1859 г. (57 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област Хидрография

Михаил Францевич Рейнеке (на руски: Михаи́л Фра́нцевич Ре́йнеке) е руски хидрограф, вицеадмирал. Член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1856), член на Императорското географско дружество, автор на над 60 публикации в областта на хидрографията, астрономията и навигацията.

Произход и години на учение (1801 – 1825)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 ноември 1801 г. в семейното имение Гротгаузенсгоф, Ливония, Руска империя, седмото дете в семейството на Франц Рейнеке (1746 – 1821). Първоначално образование получава в семейството си, а на 11-годишна възраст е изпратен да учи в частен пансион в Петербург. През 1814 г. постъпва в Морския кадетски корпус и през юни 1815 г. издържа изпитите за гардемарин. След две години и половина, на 20 януари 1818 г. е произведен в унтерофицер, а на 9 февруари – мичман от флота.

До март 1823 г., когато е произведен в лейтенант, служи в трети флотски екипаж в Кронщад, а през 1824 – 1825 г. извършва плаване в Бяло море със задача измерване на дъното, определяне на плитчините и провеждане на астрономически измервания. Това плаване не постига желаните резултати, но става за Рейнеке първата школа по практична хидрография.

Експедиционна и научна дейност (1826 – 1852)[редактиране | редактиране на кода]

От 1826 до 1852 г. извършва множество хидроложки експедиции в Бяло, Баренцево и Балтийско море.

От 4 март 1827 до есента на 1832 г. изследва Мурманския бряг, в т.ч. Колския залив (69°09′ с. ш. 33°30′ и. д. / 69.15° с. ш. 33.5° и. д.), остров Килдин (69°20′ с. ш. 34°10′ и. д. / 69.333333° с. ш. 34.166667° и. д.), п-ов Рибачи (69°42′ с. ш. 32°40′ и. д. / 69.7° с. ш. 32.666667° и. д.) и река Тулома (около 300 км) до езерото Нотозеро и цялото крайбрежие на Бяло море. През лятото на 1832 отново изследва Мурманския бряг от Седемте о-ва (68°48′ с. ш. 37°30′ и. д. / 68.8° с. ш. 37.5° и. д.) до залива Свети Нос (68°06′ с. ш. 39°40′ и. д. / 68.1° с. ш. 39.666667° и. д.). В течение на шест летни сезона с три малки корабчета Рейнеке извършва огромна картографска и хидрографска дейност по северното крайбрежие на Колския п-ов. За постигнатите успехи получава чин капитан-лейтенант.

През 1833 г. Рейнеке издава 17 карти, на заснетите брегове по време на експедициите си, под заглавието „Атлас Белого моря и лапландского берега“ (1833 – 1834) с текст – „Гидрографическое описание северного берега России“ (ч. 1 – 2, 1843 – 1850). За този труд е удостоен с Демидовска премия от Руската академия на науките. Работата му е преведена на френски език през 1860 г., а създадените от него карти се ползват дълги години от английските моряци плаващи в тези райони.

Между 1833 и 1852 г. се занимава с хидрографски изследвания във водите на Балтийско море. Резултат от дългогодишните му измервания е „Обзор съемки и промера Балтийского моря с 1828 по 1843“ (1844). През 1835 г. Рейнеке открива и използва нов способ за измерване на дълбочината, който впоследствие е приет за употреба в целия руски флот и се използва дълго време. През 1840 г. става капитан 1-ри ранг.

По инициатива на Рейнеке през 1842 в Архангелск и Кеми се откриват училища за щурмани и се строят първите маяци (фарове) по крайбрежието на Бяло море. Между 1835 и 1850 г. е началник на отделение в Хидрографския департамент и участва активно в издаването на нови лоции, нови карти и нови дълбочинни измервания. През 1845 г. е избран за член на Руското географско дружество, а на 6 декември 1849 г. е произведен в контраадмирал.

Следващи години (1853 – 1859)[редактиране | редактиране на кода]

През 1853 г. по съвет на лекарите и поради влошено здравословно състояние заминава на лечение в Крим, където престоява две години. През юни 1855 г. се завръща в Петербург и е назначен за член на Морския комитет, а след два месеца, на 30 август 1855 става вицеадмирал. Следва назначение като директор на Хидрографския департамент, инспектор на Корпуса на флотските щурмани и председател на Морския комитет. През 1856 г. е избран за член-кореспондент на Петербургската академия на науките.

През декември 1857 г. Рейнеке е уволнен от длъжността инспектор на Корпуса на флотските щурмани и през май 1858 г. заминава за Германия за възстановяване на здравословното си състояние. Лятото прекарва на бани в Швалбах, през септември посещава Хайделберг, а през април 1859 г. се отправя за Висбаден, като по пътя за там умира във Франкфурт на Майн на 17 април на 57-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 384 – 386.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 328 – 329.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Рейнеке, Михаил Францевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.