Вичегда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вичегда
VytchegdaRiver.jpg
Река Вичегда при село Ирта, Архангелска област
European Russia laea relief location map.jpg
62.329° с. ш. 55.548° и. д.
61.2838° с. ш. 46.5987° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Република Коми
Архангелска област
Дължина 1 130 km
Водосборен басейн 121 000 km²
Отток 1 160 (устие) m³/s
Начало
Място Тимански кряж
Координати 62°19′44.33″ с. ш. 55°32′52.76″ и. д. / 62.328983° с. ш. 55.547991° и. д.
Надм. височина 245 m
Устие
Място Северна ДвинаБяло море
Координати 61°17′01.77″ с. ш. 46°35′55.36″ и. д. / 61.283825° с. ш. 46.598713° и. д.
Надм. височина 40 m
Ширина 1 160 m
Вичегда в Общомедия

Вѝчегда (на руски Вычегда) е голяма река в североизточната част на Европейска Русия, най-голям (десен) приток на Северна Двина. Дължината ѝ е 1 130 km, която ѝ отрежда 39-то място по дължина в Русия. Протича на територията на Република Коми и Архангелска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Карта на водосборният басейн на река Северна Двина

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Вичегда води началото си от блатото Дзюр Нюр, разположено на 245 m н.в., в южната част на Тиманския кряж (Тиманското възвишение), в Троицко-Печорски район на Република Коми. Общото направление на течението ѝ е от изток на запад.

Горното течение на реката (от извора до устието на река Нем, 346 km) преминава по разчленено хълмисто плато с надморска височина от 200 до 250 m. В този участък долината ѝ е тясна – 150 – 200 m, врязана на 20 – 40 m спрямо околния терен. Течението ѝ е бързо (0,6 – 0,7 m/s), с много завои, прагове и плитчини, с ширина от 15 – 20 до 80 – 100 m и дълбочина 3 m(на места до 10 m).

Средното течение на реката (от устието на Нем до устието на Сисола, 365 km) преминава през обширна равнина между Тиманския кряж (Тиманското възвишение) на североизток и възвишението Северни Ували на юг. Долината ѝ става широка до 10 km, появява се двустранна заливна тераса, която е силно заблатена, обрасла с ливади. Течението ѝ става бавно (0,3 – 0,6 m/s), появяват се много протоци, старици и острови. Ширината на коритото ѝ е от 100 до 680 m, то е неустойчиво, изменящо местоположението си.

Долното течение на реката (от река Сисола до устието, 420 km) запазва същите характеристики като средното течение, като тук долината ѝ става още по-широка, увеличава се площтта на заливните и тераси и заблатените участъци, а скоростта на течението и още повече намалява. Влива се отдясно в река Северна Двина при нейния 673 km, при град Котлас, Архангелска област, на 40 m н.в.

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на река Вичегда обхваща площ от 121 000 km2 и представлява 33,89% от водосборният басейн на река Северна Двина. Простира се на територията на Република Коми и Архангелска област. Почти на 100% басейнът ѝ е покрит с гъсти гори (ела, бор, бреза и др.), а блатата заемат 18,6%.

Водосборният басейн на реката граничи със следните водосборни басейна:

  • на север – водосборният басейн на река Мезен);
  • на североизток – водосборният басейн на река Печора);
  • на югоизток – водосборният басейн на река Волга);
  • на югозапад – водосборният басейн на река Луза;
  • на северозапад – водосборният басейн на река Уфтюга (десен приток на Северна Двина).

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Река Вичегда получава 1 137 притока, от които 19 са дължина над 100 km, в т.ч. 7 реки с дължина между 200 и 500 km.

Леви притоци – Тимшер (113 km, 842 km2), Южна Милва (132 km, 1 510 km2), Лопю (131 km, 1 310 km2), Нем (260 km, 4 230 km2), Северна Келтма (155 km, 7 960 km2), Угдим (116 km, 843 km2), Люкчим (263 km, 6 600 km2), Сисола (487 km, 17 200 km2), Пожег (137 km, 2 480 km2), Шиес (103 km, 1 040 km2), Верхная Лупя (175 km, 1 520 km2), Нижная Лупя (103 km, 991 km2), Вилед (321 km, 5 610 km2);
Десни притоци – Чер Вичегодска (113 km, 842 km2), Вол (174 km, 1 810 km2), Вишера (247 km, 8 780 km2), Вим (499 km, 25 600 km2, най-голям приток), Йортим (130 km, 741 km2), Яренга (281 km, 5 140 km2).

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на Вичегда е предимно снегово (43 – 48%), но е голям процента и на подземното подхранване (35 – 40%), което се обяснява с това, че реката в по-голямата си част протича през карстов район.. Пълноводието ѝ е през май и юни, като повишава нивото си от 2 до 6 m и залива обширни пространства в долината си. Среден годишен отток в устието – 1 160 m3/s, при село Уст Нем (на 785 km) – 162 m3/s, при град Сиктивкар (на 420 km) – 601 m3/s. Замръзва в началото на ноември, а се размразява в края на април.

Средномесечен отток на река Вичегда (m3/s) при село Федяково (на 65 km от устието) от 1962 по 1999 г.[1]

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени селата Уст Кулом и Айкино (районни центрове) и посьолките Садкиркещ (квартал на град Сиктивкар) и Жешерт в Република Коми, село Яренск (районен център) и градовете Коряжма, Солвичегодск и Котлас в Архангелска област.

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

През месеците май и юни реката е плавателно до село Волдино (Република Коми) при 935 km, а през есенния период – до село Уст Кулом (Република Коми) при 693 km. Главни пристанища са: Солвичегодск, Яренск, Межог, Айкино, Сиктивкар и Уст Кулом. По неустойчивостта на коритото си ш множеството подвижни пясъци река Вичегда заема първо място в Русия, което усложнява корабоплаването по нея.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вычегда“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.