Направо към съдържанието

Милва

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Милва
Милва през 2005 г.
Милва през 2005 г.
Информация
ПсевдонимМилва
Родена
От Италия
Починала
23 април 2021 г. (81 г.)
Стилпоп
Професиипевица, театрална актриса
Гласконтраалт
Активност1959 – 2021
Уебсайтmilvalarossa.it
Милва в Общомедия

Мѝлва (на италиански: Milva), псевдоним на Марѝя Ѝлва Биолка̀ти (Maria Ilva Biolcati) (Горо, 17 юли 1939 г. – Милано, 23 април 2021 г.[1]) е италианска певица и театрална актриса. Известна е както в родната си страна, така и в чужбина, предимно в немскоговорещите страни (Германия, Австрия, Швейцария), Япония, както и в някои страни от бившия Източен блок. Певицата Лена Биолкати е нейна трета братовчедка.[2]

Нарежда се сред най-популярните италиански певици и е едно от главните женски лица на италианската музикална сцена през 60-те и 70-те години на XX век заедно с Мина, Орнела Ванони, Ива Дзаники, Ориета Берти, Пати Право, Катерина Казели и Рита Павоне. Заради характерния тембър на гласа си е наричана понякога „пантерата от Горо“[3] по подобие на колежките си, също познати с подобни прозвища (напр. „тигрицата от Кремона“ за Мина и „орлицата от Лигонкио“ за Дзаники). Другото ѝ прозвище е „Червенокосата“ (la Rossa) заради яркия червен цвят на косата, с който изразява и левите си политически възгледи.[4]

През дългогодишната си и наситена кариера записва стотици песни и десетки албуми както на родния си италиански, така и на други езици, най-вече на немски, но също и на френски, испански, английски, както и японски и гръцки. Репертоарът ѝ е богат и разнообразен, а някои от албумите ѝ са изцяло с песни по музика на именити композитори като Енио Мориконе, Вангелис, Франсис Лай, Микис Теодоракис, Енцо Яначи, Франко Батиато и др. Немалко от албумите ѝ имат по две или три езикови версии.

През 60-те и 70-те години е редовна участничка на Фестивала на италианската песен в Санремо, на който се явява общо 15 пъти, с което се нарежда в петорката италианци с най-много участия – другите четирима към 2023 г. са Ал Бано, Пепино ди Капри, Тото Кутуньо и Анна Окса. Въпреки многобройните си участия обаче няма нито една победа и най-високото ѝ постижение остава двукратното второ място (през 1962 и 1965 г.).

Извън музиката е известна и с театралните си роли в пиеси на Бертолт Брехт и Джорджо Стрелер. По техни творби има записани албуми.

Към края на 2010 г. съобщава оттеглянето си от сцената и дава последното си телевизионно интервю. Въпреки това през следващата година играе в театралната пиеса La variante di Lüneburg и след няколко участия из Европа слага окончателен край на кариерата си от началото на 2013 г.

Наградена е с най-високите отличия на Италия, Франция и Германия, а по време на 68-ото издание на Санремския фестивал е удостоена с наградата „За цялостна кариера“ по инициатива на певеца и автор на песни Кристиано Малджольо, приета от дъщеря ѝ Мартина Корняти.[5]

Умира на 81-годишна възраст в дома си в Милано на 23 април 2021 г. вследствие на дългогодишно невродегенеративно заболяване, от което страда от 2009 г. Мястото за поклонение е във фоайето на крило „Стрелер“ на „Пиколо Театро“ в града, а погребението се състои в тесен кръг от нейни близки на гробището в село Блевио с изглед към Лаго ди Комо.[6]

Немалка част от албумите на певицата имат по две (рядко три) езикови версии, предимно на италиански и на немски. Съответните случаи са отбелязани с вдаден навътре ред и със знаменце. Някои са издавани през една и съща година, затова не е съвсем ясно коя от двете версии е оригиналната.

  • 1961 – 14 successi di Milva
  • 1962 – Milva canta per voi
  • 1963 – Da «Il cantatutto» con Milva e Villa (съвместен албум с Клаудио Вила)
  • 1963 – Le canzoni del Tabarin – Canzoni da cortile
  • 1965 – Canti della libertà
  • 1966 – Milva
  • 1967 – Milva
  • 1968 – Tango
    • Германия: Tango Inspirationen, 1968 г.
  • 1969 – Un sorriso
  • 1969 – Angeli in bandiera (съвместен албум с Джино Брамиери и „Кантори модерни ди Алесандрони“)
  • 1970 – Canzoni di Édith Piaf
  • 1970 – Ritratto di Milva
  • 1971 – Milva canta Brecht
  • 1972 – Love Feeling in Japan
  • 1972 – La filanda e altre storie
  • 1972 – Dedicato a Milva da Ennio Morricone (песни по музика на Енио Мориконе)
  • 1973 – Sognavo, amore mio (песни по музика на Франсис Лай)
  • 1974 – Sono matta da legare
  • 1975 – Libertà
  • 1975 – Brecht
  • 1977 – Milva
  • 1977 – Auf den Flügeln bunter Träume
  • 1978 – Von Tag zu Tag (песни по музика на Микис Теодоракис)
    • : La mia età, 1979 г.
    • : Attends, la vie, 1980 г.
  • 1979 – Wenn wir uns wiederseh'n
  • 1979 – Was ich denke
  • 1980 – La Rossa
  • 1981 – Moi, je n'ai pas peur (песни по музика на Вангелис)
    • Германия: Ich hab' keine Angst, 1981 г.
  • 1982 – Immer mehr
  • 1982 – Milva e dintorni (песни по музика на Франко Батиато)
    • : Milva, 1982 г.
  • 1983 – Identikit
    • Германия: Unverkennbar, 1983 г.
  • 1983 – Die sieben Todsünden der Kleinbürger
  • 1985 – Mut zum Risiko
    • : Corpo a corpo, 1985 г.
  • 1986 – Geheimnisse (песни по музика на Вангелис)
    • : Tra due sogni, 1986 г.
  • 1988 – Milva
    • Германия: Unterwegs nach morgen, 1988 г.
  • 1989 – Svegliando l'amante che dorme (песни по музика на Франко Батиато)
    • Германия: Una storia inventata (Eine erfundene Geschichte), 1989 г.
  • 1990 – Ein Kommen und Gehen
  • 1991 – Gefühl & Verstand
  • 1993 – Uomini addosso
  • 1994 – Volpe d'amore (Αλεπού της αγάπης) (песни по музика на Танос Микруцикос)
    • преиздаден през 1998 г. като Milva canta Thanos Mikroutsikos
  • 1994 – Café chantant
  • 1995 – Tausendundeine Nacht
  • 1996 – Canta un nuovo Brecht
  • 1996 – Fammi luce (Milva ha incontrato Shinji) (песни по музика на Шинджи Танимура)
    • преиздаден през 1999 г. като I Love Japan
  • 1997 – Mia bella Napoli
  • 1999 – Stark sein
  • 2000 – Hotel Astor
  • 2001 – Artisti
  • 2001 – La chanson française
  • 2004 – Sono nata il 21 a primavera – Milva canta Merini (песни по текстове на поетесата Алда Мерини)
  • 2007 – In territorio nemico
  • 2010 – Non conosco nessun Patrizio! (песни по музика на Франко Батиато)
  • 2010 – Milva canta Brecht
  • 2011 – La variante di Lüneburg (Fabula in musica) (съвместен албум с Валтер Мрамор)
  • 1967 – Villa/Milva: Concert in Japan (съвместен албум с Клаудио Вила)
  • 1970 – Milva on Stage (Live at Tokyo Sankei Hall)
  • 1972 – Teruhiko Saigo Recital (Special Big Guest, Milva) (съвместен албум с японския певец Терухико Сайго)
  • 1972 – Milva in Seoul
  • 1978 – Canzoni tra le due guerre
  • 1982 – Das Konzert
  • 1984 – Milva and Astor Piazzolla Live at the Bouffes du nord (съвместен албум с Астор Пиацола)
  • 1988 – Das Beste: Milva Live in Concert
  • 1999 – El tango de Astos Pizzolla Live in Japan 1998 (съвместен албум с „Куинтето арджентино ди Даниел Бинели“)
  • 2009 – Live in Tokyo 1988 The Complete Concert at Nakano Sunplaza Hall, june 26

Участия на музикални мероприятия

[редактиране | редактиране на кода]

По време на първите девет издания, на които Милва участва, по регламент всички песни се изпълняват два пъти от двама различни изпълнители, които накрая се класират заедно (посочени в скоби).

На две от изданията (през 1962 и 1963 г.) участва с по две песни, отново в съчетание с друг изпълнител. С тях общият брой песни, изпълнени от Милва на фестивала, стават 17.

  •   Второ място
  •   Трето място
Издание (година) Изпълнител Песен Автори Категория Място
1961 Милва (второ изпълнение: Джино Латила) Il mare nel cassetto („Морето в шкафа“) Текст: Пиеро Рола
Музика: Елиджо Ла Вале, Фернандо Латуада
3-то от общо 12
1962 Милва (второ изпълнение: Серджо Бруни) Tango italiano („Италианско танго“) Текст: Бруно Палези, Лучано Берета
Музика: Гуалтиеро Малгони
2-ро от общо 12
1962 Милва (второ изпълнение: Мириам Дел Маре) Stanotte al lunapark („Тази вечер в лунапарка“) Текст: Вито Палавичини, Орнела Ферари
Музика: Карло Алберто Роси
5-о от общо 12
1963 Милва (второ изпълнение: Лучано Тайоли) Ricorda („Помни“) Текст: Могол
Музика: Карло Донида
5-о от общо 10
1963 Милва (второ изпълнение: Джани Лакомаре) Non sapevo („Не знаех“) Текст: Бруно Палези
Музика: Пино Калви
10-о от общо 10
1964 Милва (второ изпълнение: Фрида Бокара) L'ultimo tram („Последният трамвай“) Текст: Джорджо Калабрезе
Музика: Ерос Шорили
Нефиналистка
1965 Милва (второ изпълнение: Бернд Шпиер) Vieni con noi („Ела с нас“) Текст: Франко Мареска
Музика: Марио Пагано
2-ро от общо 2
1966 Милва (второ изпълнение: Ришар Антони) Nessuno di voi („Никой от вас“) Текст: Вито Палавичини
Музика: Горни Крамер
9-о от общо 14
1967 Милва (второ изпълнение: „Лос Бравос“) Uno come noi („Един като нас“) Текст: Марино Марини, Умберто Мартучи
Музика: Джорджо Бертеро, Марино Марини
Нефиналистка
1968 Милва (второ изпълнение: Адриано Челентано) Canzone („Песен“) Текст: Дон Баки
Музика: Дон Баки, Мариано Дето
3-то от общо 14
1969 Милва (второ изпълнение: Дон Баки) Un sorriso („Една усмивка“) Текст: Дон Баки
Музика: Дон Баки, Мариано Дето
3-то от общо 14
1972 Милва Mediterraneo („Средиземно море“) Текст: Луиджи Албертели
Музика: Енрико Рикарди
12-о от общо 14
1973 Милва Da troppo tempo („Твърде отдавна“) Текст: Луиджи Албертели
Музика: Джанкарло Колонело
3-то от общо 16
1974 Милва Monica delle bambole („Моника с куклите“) Текст: Лучано Берета
Музика: Елиде Сулигой
Финалистка
1990 Милва Sono felice („Щастлива съм“) Текст: Рон, Роберто Дане, Биаджо Антоначи
Музика: Рон
Аранжимент: Натале Масара
„Шампиони“ 13-о от общо 20
1993 Милва Uomini addosso („Мъже навред“) Текст: Валерио Негрини
Музика: Роби Факинети
Аранжимент: Фио Дзаноти
„Шампиони“ Нефиналистка
2007 Милва The Show Must Go On („Шоуто трябва да продължи“) Текст и музика: Джорджо Фалети
Аранжимент: Стефано Чизото, Лучо Фабри
„Шампиони“ 19-о от общо 20
  1. Елена Шаханова. Почина голямата италианска певица и актриса Милва // БНР, 24 април 2021 г. Посетен на 12 октомври 2023 г.
  2. Addio a Milva, la «Pantera di Goro» // в. „Глобо“, 17 юли 2021 г. Посетен на 12 октомври 2023 г. (на италиански)
  3. Morta Milva, la leggendaria «Pantera di Goro». Ecco il perché del suo soprannome // в. „Месаджеро“, 24 април 2021 г. Посетен на 12 октомври 2023 г. (на италиански)
  4. È morta Milva, la «rossa» della musica italiana // в. „Стампа“, 24 април 2021 г. Посетен на 12 октомври 2023 г. (на италиански)
  5. Premio alla carriera per Milva // Rai, 9 февруари 2018 г. Посетен на 12 октомври 2023 г. (на италиански)
  6. Роберто Канали. Milva sepolta a Blevio: quel legame speciale con il lago di Como // в. „Джорно“, 28 април 2021 г. Архивиран от оригинала на 2023-04-08. Посетен на 12 октомври 2023 г. (на италиански)
  7. Le onorificenze della Repubblica Italiana // quirinale.it, 2 юни 2007 г. Посетен на 12 октомври 2023 г. (на италиански)