Пати Право

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пати Право
Пати Право (2013)
Пати Право (2013)
Информация
Псевдоним Пати Право
Родена
Николета Страмбели
9 април 1948 г. (71 г.)
Националност италианка
Стил поп, поп рок, бийт, шансон
Активни години 1966 – настояще
Музикален издател ARC, RCA Italiana, Philips Records, Dischi Ricordi, CBO, CGD, Virgin Records, Carrere Records, Fonit-Cetra, Five Record, Zard Record, Sony Music, Kyrone Gp-Music, Edel Music, Carosello
Уебсайт www.pattypravoweb.com
Страница в IMDb
Пати Право в Общомедия

Пати Право (на италиански: Patty Pravo), псевдоним на Николета Страмбели (Nicoletta Strambelli) (Венеция, 9 април 1948), е италианска певица.

С продадени сто и единайсет милиона албума в кариерата си, Пати е втората жена изпълнителка по брой продажби след Мина и третата италианска изпълнителка с най-голям търговски успех.

Тя е една от шестимата италиански изпълнители, които имат продадени повече от 100 милиона копия: само сингълът ѝ La bambola (Куклата) има общо 40 милиона копия, което я прави една от най-познатите и продавани италиански песни в чужбина. Участвала е девет пъти на Музикалния фестивал „Санремо“, като осем от тях е достигала до финал. Удостоена е с множество премии, сред които Премия на критиката „Мия Мартини“ и много други престижни национални и международни признания.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пати Право е родена във Венеция в бедно семейство – баща ѝ е водач на моторна лодка. Прекарва първите си години в района „Санта Марта“ в дома на баба си, на която родителите на Пати, живеещи в сестиере „Местре“, я дават да я гледа. Във Венеция има възможността да се запознае с кардинал Анджело Ронкали (бъдещият папа Йоан XXIII) и американския поет Езра Паунд. Още от малка учи танци и пиано в консерваторията „Бенедето Марчело“, а на четири години следва курс по диригентство.

След смъртта на дядо си отпътува за Лондон, но само два дни по-късно се връща в Италия и се установява в Рим, където започва да се изявява под псевдонима Guy Magenta. Адвокатът и агент Албериго Крочета я открива по време на вечеринка в легендарната дискотека „Пайпър Клъб“ (Piper Club; известна дискотека в Рим, която с времето става символ за времето си), заради която е наричана Момичето от Пайпър (La ragazza del Piper). Изборът за псевдонима Право е заимстван от Дантевия ад (Guai a voi, anime prave!; на български: „О, горко вам, души във грях паднали!“[1], тоест злобен, проклет, злостен[2]).

Дебют[редактиране | редактиране на кода]

Момичето от „Пайпър“ (1966 – 1967)[редактиране | редактиране на кода]

Пати Право в „Пайпър Клъб“ (1966)

През 1966 година певицата издава към музикалната компания ARC (принадлежаща на RCA Italiana) първия си сингъл – Ragazzo triste (Тъжно момче; кавър на италиански на But You're Mine на Сони и Шер), с който участва в телевизионното предаване Scala Reale на 12 ноември 1966 и който държи първенството за първата поп песен, излъчена по Радио Ватикана, вокато RAI цензурира следния стих: „[…] scoprire insieme il mondo che ci apparterrà“ (да открием заедно света, който ще ни принадлежи), превръщайки го в „[…] scoprire insieme il mondo che ci ospiterà“ (да открием заедно света, който ще ни приюти).

За момичето от Пайпър това е само първият от дълга поредица успехи на песни от типа мелодичен бийт за 1967 година: Qui e là (Тук и там; кавър на Holy Cow на Лий Дорси) и Se perdo te (Ако те загубя; кавър на италиански на The Time Has Come на П. П. Арнолд), която остава класика в репертоара ѝ, както и едно от най-значителните ѝ изпълнения.

Отново през 1967 е и първата поява на Пати в киното – в Passeggiando per Subiaco – късометражен филм, заснет и продуциран от Тулио Пиачентини, в който изпълнява Qui e là; сред другите актьори присъства младият Лучо Дала с песента Il cielo (Небето).

Същата година участва в сериала TuttoTotò в епизода Totò Ye Ye в ролята на водеща. Към края на епизода изпълнява Sto con te (Аз съм с теб). Участва и в няколко други филма, сред които: Una ragazza tutta d'oro (Момиче, досущ от злато), в който изпява Ragazzo triste, неиздадената тогава Respect (Уважение) и L'immensità (Необятността), а в I ragazzi di Bandiera Gialla (Момчетата на жълтото знаме), Il ragazzo che sapeva amare (Момчето, което знаеше да обича) и La coppia più bella del mondo (Най-красивата двойка на света) – Qui e là.

Успехът на La bambola: утвърждаване като певица (1968 – 1969)[редактиране | редактиране на кода]

През 1968 година е издадена песента La bambola (Куклата) – песен, която никога не се е харесвала на певицата, понеже я принуждава да влезе в стереотипния образ на жена, напълно зависима от своя мъж. Сингъловата плоча, която на 4 май 1968 се класира на първо място и се задържа на него за цели девет седмици, се превръща в огромен успех, както и в „търговска марка“ за певицата с повече от девет милиона продадения копия (които през годините достигат до четиресет милиона в цял свят). С нея Пати участва в телевизионното предаване Canzonissima на 28 септември същата година. В Италия плочата е на второ място по продаваемост за 1968 година.

Впоследствие в класациите влизат Sentimento (Чувство) и Tripoli 1969 (на Паоло Конте), с които участва на Canzonissima същата година.

В дебютния албум на певицата, издаден към компанията ARC (RCA) под името Patty Pravo, са включени първите ѝ успехи: La bambola, Ragazzo triste, Se perdo te, Qui e là, както и други песни, издадени на сингълови плочи, и кавър версии на значителни за времето си песни (Yesterday и With a Little Help from My Friends на Бийтълс). Албумът е четвъртият най-продаван за годината.

Следват множество участия в телевизионни предавания и реклами за сладоледената марка „Алджида“, за която са направени няколко рекламни спота, в които изпълнява Qui e là, Se c'è l'amore (Ако я има любовта), Ci amiamo troppo (Много се обичаме), La bambola и неиздадената Vecchio mondo (Стар свят). С руси коси, слаба, много чаровна, открита и знаменоска на поколението на шейсетте години на миналия век, Пати има привлекателен и жизнен вид, който ще я превърне в символ на женската еманципация и в идол на бийт културата.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Участия на музикални събития[редактиране | редактиране на кода]

Музикален фестивал „Санремо“[редактиране | редактиране на кода]

Издание Изпълнител Песен Автори Категория Място Награда
Санремо 1970 Пати Право и Литъл Тони La spada nel cuore (Меч в сърцето) Карло Донида, Могол Изпълнители 5
Санремо 1984 Пати Право Per una bambola (За една кукла) Маурицио Монти Шампиони 10 Премия на критиката „Мия Мартини“
Санремо 1987 Пати Право Pigramente signora (Госпожа по мързелив начин) Мауро Арнаболди, Франка Еванджелисти Шампиони 20
Санремо 1990 Пати Право Donna con te (Жената до теб) Данило Америо, Лучано Боеро Няколко дни преди началото на фестивала Пати отказва да я изпълни и на нейно място я изпява Анна Окса.
Санремо 1995 Пати Право I giorni dell'armonia (Дните на спокойствието) Маурицио Монти, Джовани Улу Шампиони 20
Санремо 1997 Пати Право …E dimmi che non vuoi morire (…И ми кажи, че не искаш да умреш) Васко Роси, Гаетано Курери и Роберто Фери Шампиони Финал Премия на критиката „Мия Мартини“ и Премия за най-добра музика
Санремо 2002 Пати Право L'immenso (Необятността) Лара Темпестини, Роберто Пако и Фабрицио Карарези Шампиони 16
Санремо 2009 Пати Право E io verrò un giorno là (И някой ден ще дойда там) Андреа Кутри Артисти Финал Премия на Италианската фонографска асоциация
Санремо 2011 Пати Право Il vento e le rose (Вятърът и розите) Диего Калвети и Марко Чапели Артисти Не стига до финал
Санремо 2016 Пати Право Cieli immensi (Необятно небе) Фортунато Дзампалионе Шампиони 6 Премия на критиката „Мия Мартини“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Константин Величков. Данте Алигиери – Божествена комедия – Ад (3) – Моята библиотека. // Посетен на 6 май 2016.
  2. Кавалето-Петрова, М. и др. Dizionario Italiano-Bulgaro. София, Publitrans, 1995. ISBN 954-90080-1-0. с. 390.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Patty Pravo“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.