Васко Роси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васко Роси
Vasco Rossi
Васко Роси през 2016 г.
Васко Роси през 2016 г.
Информация
Роден
Васко Роси
Националност  Италия
Стил Алтернативен рок
Поп рок
Професии певец, музикант, автор на песни
Инструменти глас, китара
Активност 1977 –
Лейбъл Lotus
Targa
Юнивърсъл Мюзик Груп
Carosello
EMI Italia
Съпруга Лаура Шмит
Деца Давиде Роси
Лоренцо Стурани Роси
Лука Роси
Уебсайт www.vascorossi.net
Васко Роси в Общомедия

Вàско Рòси (на италиански: Vasco Rossi; * 7 февруари 1952 в Дзока, Италия), известен и катo Васко или Бласко, е италиански певец и автор на песни.

Самоопределя се като „провокатор“.[1] Смятан е за един от най-големите представители на италианската музика.[2][3][4][5] От началото на кариерата си през 1977 г. е издал 33 албума, сред които 17 студийни, 11 концертни и 5 компилации, както и две EP-та и 1 аудиовизуална творба. Пише 182 песни, както и множество текстове и музика за други изпълнители. Продава почти 40 милиона записа и е един от най-успешните италиански изпълнители от началото на 80-те години насам.[6] Той е и първият италиански изпълнител по продадени копия от 2010 до 2019 г.[7] По-специално с албумите Vivere o niente („Да живееш или нищо“) и Sono innocente („Невинен съм“) рокаджията печели първото място в класацията на най-продаваните албуми в Италия съответно през 2011 и 2014 г.[8][9][10][11][12] Сп. Ролинг Стоун Италия счита албума му Bollicine („Мехурчета“) и неговата песен Siamo solo noi („Само ние сме“) съответно за най-добрия италиански запис досега[13][14][15] и най-добрата италианска рок песен на всички времена,[16] докато песента му Albachiara („Ясна зора“) е гласувана като най-обичаната италианска песен от 1975 до 2020 г. в радио състезанието I Love my Radio.[17]

През 1980-те години, поради начина си на живот, характеризиращ се с алкохол, наркотици, жени и непрестанни френетични турнета, той представя за първи път в Италия стереотипа за рок звезда,[18][19] който еволюира с течение на времето в истинска икона.[20]

В кариерата си участва в повече от 800 концерта[21] и държи световния рекорд по брой зрители платили за концерт (225 173 души в Модена Парк 2017).[22]

Призната му е заслугата за главен герой на една истинска музикална революция, преобръщайки италианската музикална сцена чрез въвеждането на един уникален и ненадминат експресивен стил,[23] повлиял и на говоримия език.[24]

Неговата работа му носи многобройни награди, включително Националната награда Il Paroliere за песента Ogni volta („Всеки път“) през 1982 г., престижната Targa Tenco за най-добър албум от 1998 г. с Canzoni per me („Песни за мен“), наградата „Лунеция“ като Рок поет за песента Quanti anni hai? („На колко си години?“) през 1999 г., Сребърна лента за най-добра оригинална песен за Un senso („Смисъл“) и Почетната степен по комуникационни науки на IULM Милано през 2005 г., Награда „Фернанда Пивано“ през 2006 г., „Златен Нептун“ на Община Болоня и Награда Тенко за кариера през 2020 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство и младост (1952-1974)[редактиране | редактиране на кода]

Детство[редактиране | редактиране на кода]

Васко Роси е роден в град Дзока, Северна Италия на 7 февруари 1952 г.[18] Името му е дадено от баща му Джовани Карло Роси - шофьор на камион в знак на почит към негов съкилийник на име Васко в Германия по време на Втората световна война. Единствено дете, Васко прекарва спокойно детство, заобиколено от обичта на семейството си, като демонстрира срамежлив характер.

Работата на баща му като превозвач го кара да прекара няколко години от ранното си детство в град Синискола, както самият той потвърждава по време на концерт в град Каляри през 2010 г.[25]

Като дете по решение на майка си Новела Корси - домакиня, запалена по музиката, той е записан в певческо училище при маестро Бонончини и започва да се увлича по света на музиката. На 13 г. печели „Златния славей“ (Usignolo d'oro) - певческо събитие в град Модена с песента Come nelle fiabe („Както в приказките“).[26] На 14 год. се присъединява към първата си музикална група - квинтетът на име Killer, като името по-късно се променя на Little Boys.[27]

Юношество и университетски период[редактиране | редактиране на кода]

През 1967 г., след средното училище, семейството му го записва в Салезианския институт на Свети Йосиф в Модена, за да може да получи диплома. Престоят в интерната се оказва травматичен и дълбоко белязва характера на бъдещата звезда: лошите му отношения със салезианците се прехвърлят в бъдеще и към другите църковни фигури. Бяга на два пъти, като се приютява в къщата на леля си в Болоня; след второто му бягство баща му го записва в Техническо-търговския институт „Танари“ в Болоня. През 2017 г. Васко твърди, че когато поисква да учи в университет, баща му го записва да учи счетоводство, тъй като е искал той да работи на закрито. Изборът на училище никога няма да задоволи бъдещия рокер. [28] Въпреки това той успява да получи диплома за средно образование като счетоводител.[18]

Васко живее в Болоня по време на Студентския протест, подкрепяйки анархистите,[29] макар че не се отличава с участието си в политическите борби. Вместо това той е очарован от света на театъра до такава степен, че мечтае да се запише да учи специалност „Иизкуство, музика и спектакъл“ (DAMS), за да посещава алтернативен театрален курс. Баща му не одобрява идеята и поради това през есента на 1972 г. Васко е принуден да се запише да учи Икономика и търговия в Болонския университет.

Няколко месеца по-рано, заедно с Марко Герарди - негов приятел от детството, той отваря малък клуб - Punto Club близо до Дзока, който по-късно става дискотека.[30] През този първи период той се използва като база за организиране на партита и събития, а Васко се занимава с организацията.

Впоследствие той напуска къщата на леля си и заживява в къща под наем в Болоня с двама приятели, решавайки да приеме на сериозно ангажимента си към следването. След добро начало обаче той се поддава на клокоченето на Болоня през онези години, макар че продължава да стои встрани от политическата борба. Освен това посещава Театър „Евенто“ в града, в който има няколко роли на режисьор и актьор. Накрая се сгодява за Паола Пандзаки - убедена феминистка, започвайки сложна любовна история, от която излиза с „натрошени кости“.[31] В този период Васко разширява значително своята музикална култура: освен италианците Лучо Батисти, Франческо Гучини, Франческо де Грегори и Фабрицио де Андре той слуша много британски рок, особено Ролинг Стоунс и Секс Пистълс.

През 1974 г. окончателно изоставя специалност „Икономика и търговия“, за да се запише в Педагогика, по-близка до неговите наклонности, но прекъсва обучението си с оставащи осем изпита до дипломиране. На следващата година се мести в град Модена, за да спести от наем, споделяйки апартамента с други приятели.

Първи стъпки в света на музиката (1975-1981)[редактиране | редактиране на кода]

Punto Radio и начало като диджей[редактиране | редактиране на кода]

1975 г. е историческа година за неговото формиране: убеден от идеята на приятеля си Марко Герарди, той основава в Дзока Punto Radio. Това е първото свободно радио след присъдата на съдия от Виньола през 1976 г., който обявява монопола на Rai за противоконституционен, като оправдава Васко - мениджър на радиото. По модела радиото му в онези години в Италия се раждат стотици безплатни радиостанции. Радиото, което излъчва и до днес от Тосканско-емилианските Апенини,[32] покрива голяма част от Паданската низина, като се хваща чак на Пиаца Сан Марко във Венеция.

Васко Роси на снимка по времето на Punto Radio.

Пунто Радио се споменава от Пупи Авати във филма му Gli amici del bar Margherita.[33]

Радио опитът е определящ за кариерата на Васко Роси. Той му дава на първо място възможността да узрее като шоумен, тъй като той става един от основните диджеи както на радиопрограми, така и на специални вечери, които радиото организира в основните клубове на Емилия-Романя и, второ, той се среща с редица ключови лица в бъдещата му кариера като Гаетано Курери, Маурицио Солиери, Масимо Рива и Ред Рони, който работи за Би Би Си - друга свободна радиостанция в Болоня. Именно във вечерите-събития, организирани от радиото клубове на Емилия-Романя, Васко за пръв път взима китарата и пее пред публика някои песни, включително и такива, написани от самия него.

Дебют като автор на песни и първи два албума[редактиране | редактиране на кода]

След като дебютира като диджей в Радио Пунто и работи в театър,[34] по настояване на приятели като Гаетано Курери - бивш лидер на групата Стадио, през 1977 г. Васко Роси записва първата си малка плоча Jenny/Silvia,[35] съдържаща песните Jenny (нещо като проект за Jenny è pazza („Джени е луда“) и Silvia, за лейбъла Боргати Мюзик, който дотогава се занимава с производство и разпространение на записи, свързани с бални танци.

През 1978 г. той издава първия си албум ...Ma cosa vuoi che sia una canzone... („Но какво искаш да бъде една песен...“) , чийто запис започва през 1976 г. Първата версия (с китара на обложката) излиза само в 20 хил. бройки и се излъчва най-вече по свободните радио станции. Албумът се продава главно в региони Емилия-Романя и Ломбардия, и е в стил на авторите на песни,[36] все още далеч от рок линията, поета от Васко в следващите години.[37] Сред най-известните парчета е La nostra relazione („Нашата връзка“).[38]

Вторият му албум е издаден през 1979 г. със заглавие Non siamo mica gli americani! („Да не би да сме американците!“). Албумът постига по-голям успех от предишния, макар и да не достига сензационни продажби. Той се характеризира с по-директен и по-суров език от този на дебютния. Албумът представлява основата на онзи рок път, който Васко продължава и в следващите си творби.[39] Той става известен преди всичко с песента Albachiara („Светла зора“)[40] (гласувана през 2020 г. за най-обичаната италианска песен за последните 45 години в радио конкурса I Love my Radio), години по-късно е открита от широката публика и един от най-големите му хитове, както и финал на повечето му концерти. Видеоклипът към песента Fegato, fegato spappolato („Дроб, размачкан дроб“) е първият изваден от творба на изпълнителя. Друга запомняща се песен е ироничната (per quello che ho da fare) Faccio il militare („Понеже нямам какво да правя) Съм военен.“ Половината от приходите от албума са дадени от певеца на тогавашния продуцент Алън Тейлър в замяна на китара „Мартин“, която той не може иначе да си позволи по онова време.[41]

Първата поява на Роси по телевизията е от 10 януари 1979 г., когато участва като състезател в програмата 10 Hertz с водещ Джани Моранди. В края на програмата Васко пее La strega (la diva del sabato sera) („Вещицата (дивата на събота вечер)“) . Тридесет години по-късно клипът е повторно предложен от La Storia siamo noi („Историята сме ние“) в специалното предаване Solo Vasco на Катерина Станьо на 26 ноември 2008 г.[42] Първата изява на твореца на площада датира от 26 май 1979 г. на Пиаца Маджоре в Болоня по инициатива на Биби Баланди - първият му мениджър.

На 31 октомври 1979 г. баща му Джовани Карло умира от инсулт, докато се опитва да извърши маневра на волана на камиона си във Фриули - Венеция Джулия. Това е голям шок за Васко, който в началото си мисли да напусне света на музиката.[43][44] В интервю за Паоло Бонолис през 2017 г. певецът казва, че ако баща му беше жив, щеше да се гордее с успеха на сина си.[45]

Албум Colpa d'Alfredo, основаване на Стив Роджърс Бенд и албум Siamo solo noi[редактиране | редактиране на кода]

През 1980 г. излиза третият албум на Васко Роси - Colpa d'Alfredo („По вина на Алфредо“) в който езикът на рокера е още по-смел, агресивен и антиконформистки.[46] Обложката е проектирана от самия Васко: неговата снимка в близък план с почернено око и подуто лице е сменена в последния момент от звукозаписната компания, която я поставя на гърба, слагайки на предната обложка кадър от същата фотосесия, но в гръб.[47] И този албум не постига голям успех в продажбите поради цензурата от някои радиостанции на песента, дала заглавието на албума, считана за вулгарна и обидна в някои части на текста.[48][49]

Сред най-известните парчета са Non l'hai mica capito („Да не би да го разбра“), Susanna и Anima fragile („Крехка душа“).

Същата година Васко, който иска негова група на сцената, която да го придружава на турнетата, основава Стив Роджърс Бенд (Steve Rogers Band).

Популярността на певеца, който започва да се изявява и в национален мащаб, нараства след изпълнението му на живо в добре познатото телевизионно предаване Domenica in, по време на което пее песента Sensazioni forti („Силни усещания“). Изпълнението му е критикувано от журналиста Нантас Салваладжо, който в статия за седмичника Oggi се бори срещу певеца и срещу Rai, виновна за това, че е поканила в най-популярната си неделна програма подобен пример за „идиот, лош и дрогиран“.[50] Рокерът не отговаря директно на журналиста, но го прави с доста ироничната песен Vado al massimo („Вървя на макс“), представена на Фестивала на италианската песен в Санремо през 1982 г., в която се пее: „Искам да видя как ще завърши, карайки на макс без спирачки... Искам да видя дали наистина ще завърши зле.. По-добре да рискуваш отколкото да станеш като онзи, онзи от вестника...“. Определението за наркоман, дадено му от публициста, обаче в крайна сметка му лепва етикет, обуславя имиджа му и изкривява възприятието на песните му в началото на 1980-те г.

С четвъртия си албум Васко започва да се приближава към успеха: Siamo solo noi („Само ние сме“) е публикуван през 1981 г. и все още е смятан за едно от най-добрите негови творби. Нехаейки за критиката, той прилага на практика идеята за еманципирания рок, целейки се директно в стомаха.[51] Единственото видео е това на песента Dimentichiamoci questa città („Да забравим за този град“) и Васко е изключен от летния фестивал Festivalbar през 1981 г.: песента, която трябва да изпее, е Siamo solo noi, но в последния момент е пусната Voglio andare al mare („Искам да отида на море“). Песента Ieri ho sgozzato mio figlio („Вчера заклах сина си“) е показана на обложката като Ieri ho sg. mio figlio, тъй като заглавието е преценено от звукозаписната компания за твърде неморално, за да бъде изписано изцяло. Песента, дала заглавието на албума, многократно е определяна като истински „химн на поколенията“, все още актуален и за феновете, и е избрана през 2013 г. от сп. Ролинг Стоун за най-добрата италианска рок песен на всички времена.[52] Сред другите известни песни са и Incredibile romantica („Невероятно романтична“) и Brava („Добра“).

Успех, ексцесии и арест (1982-1986)[редактиране | редактиране на кода]

Участия във Фестивала в Санремо, албум Vado al massimo и победата на Фестивалбар с песента Bollicine[редактиране | редактиране на кода]

Опитът, който коренно променя кариерата на Васко, е участието във Фестивала на италианската песен в Санремо. Въпреки че фестивалът не принадлежи на артистичния хоризонт на рокера, последният и обкръжението му решават да се възползват от нарастващата популярност на певеца, като го карат да участва важното събитие по Rai. Така през 1982 г. Васко участва във фестивала с песента Vado al massimo. Изпълнението му предизвиква сензация: в края на изпълнението си, в момента на напускане на сцената, Васко пъха микрофона в джоба на якето си, като възнамерява да го даде на следващия състезател. Поради твърде късата жица обаче той се изплъзва и пада на земята, създавайки рев в залата, което води до мнението, че той умишлено го е хвърлил на пода от неуважение към събитието. Това е сензацията, която самият рокер търси за да се разграничи от останалите участници.

През април същата година излиза албумът Vado al massimo, който остава в класациите в продължение на 16 седмици и е последван от турне, продължило до декември. Идва и първото официално признание за Васко, който печели Националната награда Il Paroliere,[53] присъдена му в мегадискотеката Марабу в град Реджо Емилия[54] като откритие на годината с песента Ogni volta („Всеки път“). Други запомнящи се песни са Canzone („Песен“) и Splendida Giornata („Прекрасен ден“).

През 1983 г. Васко Роси се завръща в Санремо с Vita spericolata („Безразсъден живот“). Песента, която въпреки влизането си на финала в театър „Аристон“, завършва предпоследна в класацията и достига едва шесто място в класацията на 45 оборота в минута същата година,[55] става една от класиките на италианската музика, впоследствие реинтерпретирана от Франческо де Грегори, който я включва в албума си на живо Il bandito e il campione („Бандитът и шампионът“), и впоследствие от поета Джино Паоли в песента му Quattro amici („Четирима приятели“). И по този повод участието на Васко предизвика сензация: при започване на последния припев той внезапно напуска сцената, докато продължава да свири музика, което прави очевиден фактът, че се пее на плейбек.[56]

Следва албумът Bollicine (Мехурчета) - истинска революция на италианската музикална сцена, която извежда горе-долу всички ключови теми на изпълнителя на най-високо ниво, като в бъдеще те трябва да бъдат сравнявани с този запис, за да бъде разбрана тяхната еволюция.[57] През 2012 г. албумът е на първо място в списъка на 100-те най-добри италиански албума според сп. Ролинг Стоун. Това е шестият албум за шест години, който окончателно освещава Васко Роси като икона на италианския рок. Той остава в класациите в продължение на 35 седмици и е петият най-продаван албум за годината. Ироничната и провокативна песен Bollicine, пълна с привличащи лозунги и фрази (с ясни препратки към употребата на кокаин), е оскърбителна атака срещу рекламите и техните фалшиви митове, които идват да наситят умовете на най-малките.[58]

Песента има силно въздействие и печели Фестивалбар с концерт на Арена ди Верона. Други известни песни от албума са Una canzone per te („Песен за теб“), която според някои музикални критици като Микеле Монина и Дарио Салватори се занимава с генезиса на неговите песни и е художественият манифест на автора, Portatemi Dio („Доведете ми Бог“) и Giocala („Играй я“). Турнето за популяризиране на албума, продължило почти десет месеца, е триумф. Със сигурност това е един от най-успешните периоди от музикална гледна точка, но не и от човешка гледна точка: според някои биографи в този период Васко е зависим от лекарства, той живее така, сякаш е постоянно на сцена, не спи дни и нощи, докато продължава да приема амфетамин и лексотан, до такава степен му че мениджърът Гуидо Елми трябва да отмени някои концерти.[50]

През 1983 г. той задълбочава сътрудничеството си с групата Стадио на Гаетано Курери и Рики Портера, за които написва текста на песента Acqua e sapone, която става национален хит и саундтрак към едноименния филм на Карло Вердоне. През 1984 г. сътрудничеството на Васко Роси със Стадио дава текста и гласа (с хорове на Лучо Дала) на La faccia delle donne („Лицето на жените“) -[59] значимо парче от едноименния албум на групата.

Първи албум на живо, наркотици, затвор и етикет на дрогиран и пияница[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1984 г. излиза първият му албум на живо Va bene, va bene così („Добре, така е добре“), който е в класацията в продължение на 33 седмици, от които 8 на първо място (с общо над 1 млн. продадени копия и 10 платинени плочи), и който става най-продаваният албум на годината в Италия. Единствената неиздавана песен от албума, която дава и заглавието му, впоследствие е изпълнена от Мина.

На 20 април същата година рокерът е спрян в нощен клуб близо до Болоня и арестуван. След претърсване на селска къща в Казалекио, където живее с други членове на групата си, Роси спонтанно предоставя 26 грама кокаин на полицията. Той прекарва 22 дни (5 от които в изолация) в затвора Рока Костанца в Пезаро по обвинения в притежание на кокаин и разпространение на наркотици с нетърговска цел. В затвора той успява да се освободи от амфетамините, въпреки че психо-физическото му състояние остава доста несигурно. От италианската музикална сцена само Фабрицио де Андре и Дори Геци оказват пълна подкрепа на певеца, посещавайки го в затвора.

1984: Фабрицио де Андре и Дори Геци посещават Васко в затвора.

В интервю от 25 април 1984 г. Васко казва, че е вярвал, че закупуването на наркотици и употребата им за лична употреба и в малки количества не е наказуемо от закона, като посочва обаче, че не е възможно да се купуват наркотици в малки количества; той също признава, че опитът в затвора, колкото и брутален да е бил, е бил важен за него, тъй като му е позволил да се излекува от един непростим и скъп лош навик.

На 12 май Васко излиза под гаранция. Процесът го освобождава от обвинението за търговия с наркотици, но го осъжда на две години и осем месеца условно за притежание на наркотици.[50] През август той започва турнето си Va bene, va bene così.

Малко след това, през 1985 г., той издава албума Cosa succede in città („Какво се случва в града“) и участва за втори път във Фестивалбар. Албумът представлява по някакъв начин ново начало за Васко, но въпреки че съдържа песни, които по-късно се превръщат в стълбове на музиката му, като Toffee, Una nuova canzone per lei („Нова песен за нея“) и Dormi, dormi („Спи, спи“), според някои критици е технически перфектен, но за текстовете и съдържанието е смятан за доста слаб, също и поради предшествалите го събития.[60] Албумът остава в класациите в продължение на 29 седмици и е последван от свързаното с него турне.

Така завършва особено напрегнатата фаза на кариерата на рокера с почти 250 концерта в рамките на 4 години.

За две години той изчезва напълно. Някои говорят за нервен срив, но това е период, в който Васко търси себе си, дезинтоксикира се от амфетамини[61] и отново вижда стари приятели от детството. Той посещава и колегата си Дзукеро. В Дзока Васко заедно с него пише текста на песента Pippo, съдържащ се в в албума на Дзукеро Blue's, след което му дава пълното авторство върху текста.[62][63]

Утвърждаване (1987-1992)[редактиране | редактиране на кода]

Албум C'è chi dice no, скъсване със Стив Роджърс Бенд, албум Liberi, liberi, завладяване на големите стадиони и отказ на Роулинг Стоунс[редактиране | редактиране на кода]

През 1987 г. Васко се завръща на сцената, като пуска албума C'è chi dice no („Има и който казва „не““), от който са продадени над 1 млн. бройки и който остава в класациите в продължение на 38 седмици, от които 12 поредни като водещ. Албумът е много добре приет и от критиците, които го оценяват като вдъхновен и многостранен запис, характеризиращ се с бунт и романтизъм. Той трябва да се счита за крайъгълен камък в историята на италианското писане на рок песни,[64] а заглавната песен, реинтерпретирана впоследствие от Джана Нанини и включена в албума Hitalia, е суров химн срещу клишетата.

Сред най-известните песни са и Vivere una favola („Да изживееш приказка“), Ciao („Чао“), Brava Giulia и Ridere di te (Да ти се присмивам“). От свързаното с албума 6-месечно турне на открито и на закрита е направена двойната видеокасета Vasco Rossi Live '87. Успехът е такъв, че дори Адриано Челентано иска Васко да бъде гост в Rai. Той първоначално приема, само за да промени решението си ден преди излъчването, вбесявайки висшето ръководство на телевизията, което заплашва да го забрани завинаги от каквато и да е програма.[44]

Непрекъснато нарастващият успех на зрителите принуждава певеца да напусне залите, за да се придвижи към по-големи пространства, и така започва епохата на стадионите.

На 1 юли 1988 г. Васко е арестуван отново, докато кара на зигзаз по автомагистрала А14 в своето БМВ 750 с грам кокаин, бухалка и газов пистолет. Той е незабавно освободен от служителите от ареста и феновете, които го молят за прегръдки и автографи.

Васко Роси на концерт през 1989г

През 1989 г., преди издаването на албума Liberi Liberi („Свободни свободни“), направен за И Ем Ай, Гуидо Елми и Стидв Роджърс Бенд напускат Роси, който се оказва практически сам с Маурицио Лоли.[65] Без Солиери и Рива обаче започва турнето BlascoTour, чийто голям успех води до публикуването на концертния албумо Fronte del palco („Предната част на сцената“), съдържащ непубликуваната песен Guarda dove vai („Гледай къде вървиш“).

Васко казва на Микеле Монина: „1989: Първа радикална повратна точка в артистично отношение с албума Liberi Liberi, който представлява точката, от която няма връщане назад. Без Гуидо Елми до себе си, без спътниците на много приключения, Масимо Рива и Маурицио Солиери... научих урока си и поех и цялата техническа част, която ми харесва малко, за продуцирането на албума.“[66] Резултатът от това е по-меланхолично, обезверено и съзерцателно произведение в сравнение с предишните албуми, като се започне със заглавния сингъл, който въпреки това е еднакво успешен с 900 хил. продадени бройки и който представлява основен момент в дискографията на певеца.[67] Сред най-известните парчета също са Domenica lunatica („Лунатична неделя“),. . . Muoviti („Движи се!“), Tango ... (della gelosia) („Танго... (на ревността)“) и Dillo alla Luna („Кажи го на Луната“), впоследствие реинтерпретиран от Миа Мартини, която ще го включи в албума си La musica che mi gira intorno.

На 6 декември 1989 г. певецът е глобен с 2 милиона и 800 хил. лири след злополучния епизод от 1984 г.

На следващата година са организирани два концерта на 10 и 14 юли на стадионите Сан Сиро в Милано и Фламинио в Рим за общо около 117 хил. зрители. С концерта в Милано Васко Роси става третият италиански изпълнител след Едоардо Бенато[68] през 1980 г. и Клаудио Балиони[69] през 1985 и 1986 г., който събира толкова голям брой фенове, че да напълни стадион „Джузепе Меаца“. Част от концерта в Милано е публикуван в албума на живо Vasco live 10.7.90 San Siro.

Събитията в Милано и Рим се оказват от голямо значение, бидейки не само повратна точка в кариерата на рокера, но и своеобразен реванш на италианската музика срещу големите международни звезди: същата вечер, в която Васко изнася концерти в Милано, Мадона има концерт в Рим и концертът е по-малко успешен от този на Васко.[70] За концерта в Рим италианският промотър на „Ролинг Стоунс" Дейвид Зард предлага на тогавашния мениджър на Васко Енрико Ровели да организират мегасъбитие с участието на Васко Роси, Мик Джагър и Кийт Ричардс, но предложението не е прието.[71] От тези два концерта се създава видеокасета, преиздадена през 2006 г. на DVD, озаглавена Fronte del teatro live 90, докато турнето Fronte del teatro продължава и през 1991 г.

През 1992 г. Васко отново си сътрудничи с групата Стадио, за която пише текста на радио хита Stupidi от албума Puoi fidarti di me.[72][73]

Художествена зрялост (1993-2000)[редактиране | редактиране на кода]

Албум Gli spari sopra, Рок под обсада и албум Nessun pericolo ... per te[редактиране | редактиране на кода]

През 1993 г. той издава албума Gli spari sopra („Стреляш по него“), който отбелязва неговия неудържим възход, като печели 10 платинени диска и продава над 1 млн. копия. Голям и подчертано рок албум, състоящ се от 14 парчета, включително някои интроспективни песни по подобие на предходната му творба, като Vivere („Да живееш“) и ...Stupendo („...Прекрасно“), както и песента Non appari mai („Никога не се появяваш“), концентрирана върху конфликтните отношения на Васко с телевизията. Сингълът, който дава заглавието на албума, заклеймява злоупотребата с власт.[74] Сред най-известните песни са Lo show („Шоуто“), Gabri („Габри“), L'uomo che hai di fronte („Човекът, който имаш пред себе си“) и Hai ragione („Права си“) с участието на Пино Даниеле.[75] Албумът е предшестван от мини-CD, който съдържа, в допълнение към някои алтернативни версии на L'uomo che hai di fronte и Delusa („Разочарована“) - песен със саркастични препратки към тогавашните момичета от известното телевизионно младежко предаване Non è la Rai, също и неиздадената Se è vero о no („Ако е истина или не“), която по-късно не е включена в албума. Следва турнето Gli spari sopra, което в рамките на 6 месеца има повече от 850 хил. зрители и е последвано от видеокасета, преиздадена през 2006 г. на DVD, озаглавена Gli spari sopra tour.

Васко Роси с музикалния критик Марио Луцато Фегиц.

През 1994 г. Васко дава на членовете на официалния си фен клуб компактдиск, съдържащ неиздаваната Senza parole („Без думи“), посветен на всички негови „хора“.

През 1995 г. рокерът се завръща на стадион „Сан Сиро“ в Милано с концерта-събитие Rock sotto assedio („Рок под обсадата“) срещу войната в Югославия[76] и в присъствието на повече от 100 хил. зрители. На сцената има музикални групи от различни етноси, доведени нелегално от военните зони с помощта на сътрудници като фоторепортера Масимо Шака и организатора Енрико Ровели. По този повод певецът за първи път пее Generale на Франческо де Грегори, който винаги е бил негова музикална препратка, изпълнявайки я в свой собствен рок стил. Той рекламира вечерта като възможност за размисъл срещу насилието на войната, но много журналисти спорят с него, че не е дарил приходите за югославската кауза.[77] Отговорът на рокера не чака и чрез своя пресцентър казва, че „Рок под обсадата“ е направен в знак на солидарност с рок групите на Сараево и че благотворителността се извършва с чековата книжка и без реклама.[78] С Маурицио Лоли и Мирко Беци той създава интернет сайт - първият в Италия за музикален изпълнител, посветен на събирането на свидетелствата на репортерите от военните зони, прихванати в зараждащата се комуникационна мрежа, и биографиите на музикалните групи, които участват в събитието.

През 1996 г. певецът издава албума Nessun pericolo... per te („Никаква опасност... за теб“), считан от критиците за вълнуващо произведение, но преди всичко - за наистина антиконформистки и един от най-добрите му записи, в които гордостта на различния, на проклетия се появява и чрез истинско новаторство, черпещо от личния опит на твореца, за да се подиграе с механизмите на дискриминацията.[79]

Първият извлечен видеоклип е този на песента Mi si escludeva („Изключваха ме“). Албумът съдържа песента Gli angeli („Ангелите“) - една от най-трогателните в цялата му кариера, посветена на приятеля му Маурицио Лоли, починал от рак на белите дробове и чието видео (колосална продукция от 600 млн. лири) е режисирано от Роман Полански. Той включва и една от най-известните песни[80] на Васко Роси - Sally, по-късно реинтерпретирана от Фиорела Маноя.

Видеото на Gli angeli, представено на Венецианския филмов фестивал, излиза в Интернет, което е доста необичайно за онези години, така че Васко се оказва предшественик на новите технологии. Песента е издадена като сингъл с триъгълна форма с ограничен тираж. Формата на единичния компактдиск, както и триъгълното изписване, което показва името на певеца на обложката на албума, е ясен поклон пред женския полов орган, на който Васко често се позовава с недвусмислени жестове по време на концертите си. Турнето Nessun pericolo per te, разделена на две части - първата в спортните палати, а втората - на стадионите, има над 830 хил. зрители.

През 1997 г. излиза Rock - компилация от стари преаранжирани парчета, което кара певеца да отиде в бившата фабрика на Italsider в квартал Баньоли в Неапол като част от първото издание на Neapolis Rock Festival. Същата година Роси присъства като автор на Фестивала в Санремо (в двойка с Гаетано Курери и Роберто Фери) с ...E dimmi che non vuoi morire („И ми кажи, че не искаш да умреш“), написана за Пати Право - носителка на Наградата на критиката. Също за Фестивала в Санремо през 1999 г. той написва песента Lo zaino („Раницата“), изпята от група Стадио.

Завръщането към корените с албума Canzoni per me, Heineken Jammin' Festival и смърт на Масимо Рива[редактиране | редактиране на кода]

През 1998 г. Васко издава албума Canzoni per me („Песни за мен“). Той е сред най-интензивните, интимни и изстрадали произведения от цялата му кариера.[81] В него певецът използва стари непубликувани песни, написани в началото на кариерата му. Сред най-известните са Luna per te („Една луна за теб“), Io no... („Аз не...“) и Quanti anni hai? (На колко си години?). Триумфира за втори път на Фестивалбар с Io no и за първи път получава престижната награда Targa Tenco в категорията за най-добър албум на годината .

За разлика от преди албумът не води до ново турне, но е решено да се проведе концерт, като се приема предложението да бъде хедлайнер на първото издание на фестивала Heineken Jammin' Festival в град Имола. На вечерния концер има 120 хил. зрители,[82][83] отбелязвайки събитие в цялата история на италианската музика: успехът на Васко става масов,[84] а рокаджията е общопризнат като рок звездата на съвременната италианска музика.[85][86]

Вечерта е увековечена във видеото Rewind и в концертния албум Rewind от 1999 г., последван от Rewind Tour. Сред песните са едноименната Rewind, чиято музика е написана за певеца от дългогодишния му приятел Гаетано Курери.

След като участва в Първомайския концерт в Рим, няколко дена преди първия етап от турнето на стадион „Ренато Кури“ в град Перуджа, „спътникът в приключенията“ Масимо Рива - китарист на групата и съавтор на част от музикалния репертоар на Васко, умира от свръхдоза хероин. От турнето Rewind нататък за него ще се напомня във всеки концерт.

През 1999 г. писателката и музикална критичка Фернанда Пивано връчва на Васко Награда „Лунезия“ като Рок поет[87] за песента Quanti anni hai и за сингъла La fine del millennio („Краят на века“), печалба от които са дарени на НПО за дезинтоксикация на наркозависими, основана от роднините на Масимо Рива. Обложката възпроизвежда Христос със завързани очи от сценичен образ, взет от „Театър на оргиите и мистериите“ на австриеца Херман Нич.

През същата година Васко e съавтор на текста на песента La tua ragazza sempre („Винаги твое момиче“) на Ирене Гранди, която печели второ място на Фестивала в Санремо. Сътрудничеството с певицата ще се утвърди през годините: през 2003 г. Васко пише песента Prima di partire per un lungo viaggio („Преди да тръгнеш на дълго пътуване“), а през 2019 г. песента Finalmente io („Най-накрая аз“), представена на Фестивала в Санремо следващата година.

Концертите стават колосални продукции (2001 - 2021)[редактиране | редактиране на кода]

2001-2003: албум Stupido hotel и тройно концертно събитие на стадион „Сан Сиро“[редактиране | редактиране на кода]

През 2001 излиза албумът Stupido Hotel („Глупав хотел“), с който певецът продължава рок пътеката, базирана този път на нов начин на концертно изпълнение,[88] въпреки че преминава през сложен период на депресия и коктейл от лекарства,[89] видно в двете основни песни в албума: Siamo soli („Сами сме“) и Stupido hotel.

Следва турне, което се провежда изцяло на стадионите, както и третата победа на Фестивалбар с песента Ti prendo e ti porto via („Взимам те и те отнасям“).

През 2002 г. излиза Tracks - първата компилация, обявена за официална от И Ем Ай, с песни в оригинална и ремиксирана версия и с реинтерпретация на Generale на Франческо де Грегори, изпята по време на турнето Rock sotto l'assedio през 1995 г., но останала непубликувана. Компилацията е последвана от тройно концертно събитие, проведено отново на стадион „Сан Сиро“ в Милано през 2003 г. с почти 225 хил. зрители, от което е взето DVD-то Vasco Rossi @ S.Siro 03. Реинтерпретацията на Generale е вид отговор и благодарност за версията на Vita spericolata, записана от Де Грегори през 1993 г.и включена в албума му Il bandito e il campione.

2004-2007: албум Buoni o cattivi и завръщане в Санремо като гост[редактиране | редактиране на кода]

2004 г. е годината на албума Buoni o cattivi („Добри или лоши“), считан от критиците за зряла творба, съобразена с пътя, поет от твореца, в който неговият „свободен“ дух не е натежал с годините, а се е трансформирал в по-дълбоко послание.[90] По желание на певеца албумът е представен във Fabrica delle e - структура на Групо Абеле (организация с нестопанска цел в обществена полза), основана от дон Луиджи Чоти.[91] Записан между Болоня и Лос Анджелис и впоследствие продаван и в САЩ, албумът става най-продаваният в Италия през 2004 г. и печели 12 платинени диска. Сред 12-те непубликувани песни се откроява едноименният сингъл, считан за манифест на цялата творба.[92] Други известни парчета са Come stai („Как си“), Anymore („Никога повече“), E… („И...“), Señorita и Un Senso („Смисъл“).

Васко Роси по време на концерта на стадион „Ренато Кури“ в Перуджа през 2004 г.

Албумът е последван от турнето Buoni o cattivi, разделено на две лета и което минава през повечето италиански стадиони веднъж или два пъти и са продадени над 1 730 000 билета. Освен това на 25 септември същата година Васко дава на своите фенове безплатен концерт, проведен в квартал Джермането в град Катандзаро пред 450 хил. души. Самият Васко преименува това събитие на Vascstock 2004.

През 2005 г. е награден със Сребърна лента за най-добра оригинална песен за Un senso. Той се завръща на Фестивала в Санремо като гост в последната вечер в знак на благодарност към фестивала, който му предоставя важна витрина в началото на кариерата му. Васко изпълнява началото на песента Vita spericolata, както и хита от 2004 г. Un Senso. След представлението той произнася няколко думи срещу Закона против тютюнопушенето (Закон 3/2003), приет от министъра Джироламо Сиркия, и напуска сцената, избягвайки обичайното интервю на водещия Паоло Бонолис с гостите му.

На 11 май 2005 г. университетът IULM в Милано присъжда на Роси почетна степен по Комуникационни науки, която певецът-композитор посвещава на майка си и на прекъснатото си университетското обучение.

На 9 септември 2005 г. излиза È solo un rock'n'roll show - двойно DVD, като така се лансира концепцията за movieclip, в който всички песни на Buoni o cattivi са преплетени в дълъг видеоклип от над два часа. На 2 декември излиза Buoni o cattivi Live Anthology 04.05 - бокс-сет, включващ двойно CD и тройно DVD, документиращ големия успех на турнето Buoni o cattivi.

На 17 декември Васко се връща в Дзока, където приятелите му от детството и цялата общественост му оказват почит. За случая е организирана и фотографска изложба.

Васко Роси подкрепя Rosa nel Pugno (либерали, социалисти, радикали) в предизборната кампания за италианските политически избори през 2006 г. (позволявайки използването на песента Siamo solo noi като саундтрак на партийната реклама) и финансира центристко-лявата коалиция L'Unione. Това е първият път, когато рокаджията заема ясна политическа позиция: в миналото той се ограничава да покаже съчувствие към аболиционистките борби на Марко Панела, като получава членска карта на радикалите и дава лицето си на някои антипройбиционистки кампании в началото на 1980-те г.

Васко Роси и Маурицио Солиери през 2007 г.

На 26 юли 2006 г. той получава литературната награда „Фернанда Пивано“.[93] Също през 2006 г. Васко публично обявява, че повече няма да продава правата върху песните си за реклами. Решението за продажбата им, взето в миналото, по негово собствено признание е грешка, тъй като не е етично правилно да се печели от емоциите на феновете.[94]

На 19 януари 2007 г. излиза сингълът Basta Poco („Достатъчно е малко“). По волята на автора на песни той не се продава в нито един магазин и може да се слуша само по радиото или да се изтегли от мрежата или от портала на известна телефонна компания. Новият сингъл носи италианския рекорд за легални изтегляния: над 100 хил. два дни след излизането на песента и представлява ново обвинение от страна на рокера, този път срещу лицемерието и повърхностността, които придават по-голямо значение на фриволните неща в сравнение с реалните дела.

На 11 май 2007 г. Васко Роси публикува EP Vasco Extended Play, съдържащ Basta poco - оригиналната демо версия на песента, видеоклипа с героите, нарисувани от сина му Лука, и реинтерпретация на La compagnia, написана от Могол и Карло Донида, доведена до успеха от Мариза Сания през 1969 г. и реинтерпретирана през 1976 г. от Лучо Батисти: това е песен, към която Васко се обявява за много привързан и която той я тълкува от рокерска гледна точка.

На 23 ноември 2007 г. излиза DVD-то Vasco@Olimpico.07, записано на двете дати (27 и 28 юни) на турнето Vasco Live 2007 на Стадио Олимпико в Рим.

2008-2009: албум Il mondo che vorrei и второ участие в Първомайския концерт[редактиране | редактиране на кода]

Васко Роси на концерт на Олимпийския стадион в Рим през 2007 г.

На 28 март 2008 г. излиза Il mondo che vorrei (Светът, който бих желал) - 21-ият албум на певеца, 15-ият му студиен албум и вече награден с диамантена плоча благодарение на предварително продадените над 350 хил. копия. Il mondo che vorrei е и името на първия изваден от албума сингъл, пуснат по радиото на 14 март и във всички оратории на Миланската епархия на 16 март. Песента веднага влиза на първо място в дигиталната класация на Fimi. Песента Gioca con me („Играй с мен“) - трета песен от албума е записана с участието на китариста Слаш. Творбата е по някакъв начин свързана с предишната, където за първи път по ясен начин се появява съзнателно разделяне между успешния рок певец и мъжа, изпълнен с проблеми и смущения, оставащ във фаза на екзистенциална непълнота, особено в песента E adesso che tocca a me („ И сега е мой ред“), в който се забелязва увеличаване на неговите терзания.[95] Сред най-известните парчета е Vieni qui („Ела тук“).

През май 2008 г. на Васко е дадено почетното гражданство на град Генуа от кметицата Марта Винченци, тъй като той е отдал почит на генуезците по време на Нулевата дата на турнето Vasco.08 Live in concert.

Сцена за концерта в Stadio del Konero (Анкона), 15 юни 2008 г.

През лятото на 2008 г. турнето, започнало в Генуа, продължава по стадионите на основните италиански градове. Само за 24 часа от откриването на предварителните продажби са продадени 120 хил. билета, което принуждава организаторите да добавят допълнителни дати в Милано, Рим, Анкона и Салерно. Той също така участва в Heineken Jammin' Festival в град Местре на 21 юни 2008 г. На 5 юли 2008 г. чрез официалния си уебсайт Васко обявява завръщане си на сцената през септември за втората част от турнето, чиято първа дата е 5 септември в Терамо. В края на годината, според данните на SIAE, Васко държи рекорда на музика на живо благодарение на рекорда за посещаемост (над 850 хил. зрители), записан в 18-те дати на турнето през 2008 г.

На 13 март 2009 г. излиза Il mondo che vorrei live 2008 - първият рок концерт, записан с висока разделителна способност на Blu-ray диск по време на двойния концерт, проведен на стадион „Ренато дал'Ара“ в Болоня на 19 и 20 септември 2008 г.

Първата изява на живо през 2009 г. се състои по случай 20-тата годишнина от Първомайския концерт в Рим, 10 години след първото участие на певеца. Изпълнението продължава около 50 мин., през които той пее 10 песни, включително Un ragazzo di strada („Улично момче“) - песен от 1966 г., написана от група И Корви и изпята за първи път от Васко.

2009-2010: компилация Tracks 2 - Inediti & rarità и турне Europe Tour Indoor[редактиране | редактиране на кода]

На 6 октомври 2009 г. певецът започва турнето на закрито в Италия и Европа Tour Europe indoor, след 13 години от последното турне на закрито от 1996 г. - турнето Nessun pericolo per te.[96] По време на тези концерти той представя нова непубликувана песен, озаглавена Ad ogni costo („На всяка цена“) - преиздаване, с нов текст на италиански - дело на Васко на хита на Рейдиохед Creep. Датата в Сардиния е необичайна, понеже е единственият концерт от турнето, планиран на открито.

На 27 ноември 2009 г. излиза албумът Tracks 2 - Inediti & rarità, съдържащ три неиздавани песни (Ad ogni costo: „На всяка цена“, Ho fatto un sogno: „Сънувах сън“ и Sto pensando a te: „Мисля за теб“), Sally изпята изцяло unplugged на етап от Europe Tour 2009, шест парчета на живо от турнето Nessun pericolo per te през 1996 г. и три кавъра, изсвирени на живо само веднъж през годините (Il tempo di morire: „Време да умреш“, Un ragazzo di strada: „Улично момче“ и Amico fragile: „Крехък приятел“). За малко повече от седмица албумът постига четири платинени записа и към днешна дата е с диамантен диск. През същия месец Сони прави SingStar Vasco Rossi - игра за PlayStation 2 и PlayStation 3. Впоследствие е издаден вторият сингъл, принадлежащ към новия албум: Sto pensando a te („Мисля за теб“), излъчен по радиото от 18 декември 2009 г.

Васко през 2010 г., по време на акустичната част на Tour Europe Indoor.

На 10 март 2010 г., излиза брой на Мики Маус, където Васко се превръща в командир Браско – обичан от публиката певец, оттеглил се от сцената, когото чичо Скрудж моли да съживи най-важното певческо събитие в Дъкбург - това в Театър Аростън. Вътре има и интервю, в което самият Васко говори за страстта си към Мики Маус. Историята, замислена от Винченцо Молика, е по сценарий на Фаусто Виталиано, а рисунките са на Джорджо Кавацано. През същия месец певецът решава да инвестира в списанието за литературна критика Satisfiction,[97] ставайки негов редактор.

На 30 април 2010 г. по радиото излиза сингълът Ho fatto un sogno („Сънувах сън“) - песен - обвинение, вкл. и чрез нейния видеоклип към реалността, която все още се характеризира с предразсъдъци към различните.

На 22 юни 2010 г. излиза албумът Vasco London Instant Live 04.05.2010 в ограничен тираж, записан на 4 май 2010 г. в Хамърсмит Аполо в Лондон. Тази дата бележи важно събитие в кариерата на рокера, тъй като това е първият му концерт във Великобритания. На 29 ноември 2010 г. чрез Фейсбук той обявява, че е написал с Гаетано Курери петия сингъл на Ноеми Vuoto a perdere; песента е и саундтракът на филма на Фаусто Брици Femmine contro maschi.

2011–2012: албум Vivere o niente, неиздаваният I Soliti, здравословни проблеми и паралелни проекти[редактиране | редактиране на кода]

На 29 март 2011 г. излиза Vivere o niente („Да живееш или нищо“) - 16-ият студиен албум на певеца,[98] който се изстрелва директно на върха в класацията за най-продавани албуми в Италия само след пет дена от излизането му. Обложката на албума изобразява твореца, който винаги бяга от консерватизма, от хомологирането и от силите, които искат да го заглушат, и е принуден да се крие от тях, което е необходимо, за да остане свободен да разказва реалността, без да я експлоатира.[99] Първият сингъл, излязъл на 7 февруари (на 59-ия му рожден ден), е Eh... già („Е... да“). Вторият сингъл е Manifesto futurista della nuova umanità („Футуристичен манифест на новото човечество“), излязъл на 6 май 2011 г., и с който Васко описва един нов човек без повече „вяра“ в Създателя и който разпознава живота не като дар, а като комбинация от случайни фактори.[100] Сред най-известните парчета са Vivere o niente и L'Aquilone („Хвърчилото“).

На 15 април 2011 г. е представен Сезон 2011-2012 на Ла Скала в Милано с музиката и драматургията на Васко, използвани за постановката L'altra metà del cielo („Другата половина на небето“) - шоу, фокусирано върху женската фигура и върху младежта. Премиерата трябва да се състои на 31 март 2012 г. със седем последователни представления, но е отложена с три дни поради стачка на работници.

Стадион „Джузепе Меаца“ вМилано по време на Vasco Live Kom '011

на 5 юни 2011 г. турнето на Vasco Live Kom '011 започва от Стадио Дел Корнеро в Анкона. Турнето, което включва концерт на Heineken Jammin Festival в Местре, е първото, в което изпълнител изнася четири поредни концерта на стадион Сан Сиро. По време на последната среща в Милано рокерът е принуден да съкрати състава, започвайки с очевидно закъснение поради силна болка в гърба, която въпреки необходимото лечение не показва признаци на подобрение.

На 26 юни 2011 г. в интервю за Винченцо Молика по TG1 (вечерните новини по Rai 1), разказвайки за бъдещето си, Васко заявява, че ще промени начина си на общуване с публиката, като в частност заявява: „Моята необикновена дейност като рок звезда щастливо приключи“ и че „това е последното турне от този тип“. В този период излиза книгата Vasco complete canzoniere.

На 18 юли 2011 г. той решава да отиде в частна клиника близо до Болоня, за да провери естеството на болката в гърба, като става ясно, че те са породени от фрактура на ребро. Освен това певецът си прави и пълен преглед. На 22 август 2011 г., след съгласуван медицински преглед в клиника Вилаба, лекарите, които следят здравословното му състояние, го задължават да си вземе абсолютна почивка от поне 60 дни, което води до отмяна на последните четири дати на Vasco Live Kom '011: Торино, Удине, Болоня и Авелино. Певецът е диагностициран със стафилококова инфекция, причинила му гръден остеомиелит на гръдния кош, ендокардит и по-късно пневмония, и е в риск за живота.[101]

На 7 септември 2011 г. по кината излиза документален филм за неговия личен и творчески живот, режисиран от Алесандро Парис и Сибил Ригети, озаглавен Questa storia qua („Тази история тук“), излъчен два дни по-рано на Венецианския филмов фестивал и в същото време в над 200 кина, като всички билети са продадени в предварителните продажби. Сингълът I soliti („Обичайните“) е взет от филма, който в включва песните Siamo solo noi и Liberi ... liberi, въртящи се по радиото от 29 август.

На 24 ноември 2011 г. е публикувана друга негова биография, озаглавена La versione di Vasco („Версията на Васко“) с тираж 80 хил. копия; след три дни книгата се препечатва с още 50 хил. копия. Тя веднага е поставена на първо място в раздела „Разни“ или „Нехудожествена литература“, докато заема четвъртата позиция в общата класация. Приходите от продажбите отиват за общността на Дон Луиджи Чоти . На 9 декември, само и изключително в iTunes, е издадена специална версия на албума Vivere o niente, наречена Vivere o niente - Kom.011 Edition, съдържаща освен студийния албум и едно CD със записани 13 песни по време на етап на Vasco Live Kom '011 .

На 31 март 2012 г. излиза албумът L'altra metà del cielo („Другата половина на небето“), съдържащ някои от най-известните песни на Роси, посветени на жените, пренаредени за изпълнение на сцената на Ла Скала;[102] албумът бързо достига първо място по продажби. На 4 април на „премиерата“ на „Другата половина на небето“ има шест минути последни аплодисменти. Триизмерната изложба за творбите на Васко, озаглавена Notte Rossi, се провежда от 9 юни до 14 юли 2012 г. в Палацо Изолани в Болоня. Междувременно на 15 юни излиза песента La Luna („Луната“), написана за Пати Право с Гаетано Курери. През юни историческият му китарист Маурицио Солиери говори за отношенията между него и Васко в интервю, което е последвано от пиперлив отговор от Васко, който предполага края на отношенията на сътрудничество.[103]

На 8 септември 2012 г. той се завръща, за да изпълни мини-концерт в Кастеланета Марина – подселище на град Кастеланета.

На 14 септември отново е приет в клиниката за дихателни проблеми.

На 27 ноември 2012 г. излиза концертният албум Live Kom 011: The Complete Edition, който се изстрелва веднага на върха на класацията за албуми на FIMI; за две седмици получава златен диск и през декември е сертифицирана с платинен за над 60 хил. продадени копия.

2013-2016: албум Sono innocente и турне Vasco Live Kom[редактиране | редактиране на кода]

На 21 януари 2013 г. излиза сингълът L'uomo più semplice („Най-семплият човек“), който достига първо място в класацията за продажби.[104] През март Роси изяснява причините, поради които решава да се върне на сцената, като казва с нишка ирония, че оставката му като рок звезда не е приета.[105]

На 9 юни 2013 г. стартира турнето Vasco Live Kom '013 от Олимпийския стадион в Торино, който включва четири концерта в столицата на Пиемонт и три на Стадион „Ренато дал'Ара“ в Болоня. В турнето, което бележи завръщането на Васко на сцената, участват над 271 000 зрители.[106]

На 15 октомври 2013 г. излиза сингълът Cambia-menti („Промени“ или „Промяна на умовете“) - песен, която незабавно заема първата позиция в класацията за най-продаваните сингли в Италия[107] и която загатва за посланието „промени-ума си“, и предлага разнообразна храна за размисъл чрез текст между поколенията.[108]

Васко Роси на концерт наОлимпийския стадион в Торино през 2013 г.

Малко след това се обявяват датите на турнето на Vasco Live Kom '014, в което певецът пее на Олимпийския стадион в Рим и на стадион „Джузепе Меаца“ в Милано. Към четирите първоначално планирани дати се добавят още три дати за общо близо 400 хил. зрители.[109] На 14 март излиза сингълът Dannate nuvole („Проклети облаци“), който предшества излезлия през ноември албум.

През април 2014 г. Роси подписва споразумение с Юнивърсъл рекърдс за издаването на следващите му три албума.

На 29 май 2014 г. той получава признанието за „Почетен гражданин на творческа Пулия“ от президента на региона.

Vasco Live Kom '014 стартира на 25 юни 2014 г. По повод подготовката на шоуто на Олимпийския стадион в Рим композиторът съобщава, че иска да даде на музиката си обрат към метал музиката, заявявайки, че „като правиш хард рок, няма как да не се окажеш в метала, това е естествена еволюция“.[110] Това турне достига цифрата от 400 хил. зрители, сертификат за печалба на стойност повече от 26 млн. долара, като се нарежда на второ място в световната класация Hot Tours 2014 на сп. Билборд след това на Ролинг Стоунс.

Следващият албум с неиздавани песни е Sono innocente („Невинен съм“), предшестван на 24 октомври от издаването на втория му сингъл Come vorrei („Как бих искал“). Той предоставя звучност, ориентиран към хеви метъл,[111] и представлява вид разказ за артистичната кариера, в която мъжът Васко изправя звездата пред съд, като накрая я оправдава.[95] Албумът излиза в началото на ноември 2014 г. и отбелязва сближаване с някои стари сътрудници (песента Sono innocente ma ... включва Роберто Казини и Андреа Риги, и двамата бивши членове на Стив Роджърс Бенд като съавтори). Наличието на инструментално парче също е необичайно. Има и непубликувана творба на Васко, написана на 15-годишна възраст - Marta piange ancora („Марта все още плаче“) и песен от неговия син Лука - L'ape regina („Пчелата-майка“), и двете в копродуцирани и в аранжимент на Саверио Принчипини, и записани и миксирани в Speakeasy Studios LA в Лос Анджелис от Марко Сондзини и от самия Саверио Принчипини.[112] Сред най-известните парчета са Quante volte („Колко пъти“) и Guai („Проблеми“).

През май 2015 г. сп. Ролинг Стоун посвещава корицата си на Васко Роси[113] и публикува дълго интервю с него.[114]

Стадион „Еуджанео“ (Падуа) по време на Vasco Live Kom '015

След излизането на новия албум, на 7 юни 2015 г. стартира турнето Vasco Live Kom '015 на Стадион „Сан Никола“ в Бари, в който Васко се завръща, за да участва на най-важните стадиони в Италия с общо 14 дати, включително една на Стадион „Сан Паоло“ в Неапол, където липсва цели 11 години. Турнето се характеризира с важни рекорди за посещаемост и зрители (600 хил.),[115] а в състава, в допълнение към новите песни от новия албум, има и важни повторения от миналото като Deviazioni („Отклонения“), Credi davvero („Настина ли вярваш“) и Gli angeli („Ангелите“). В края на турнето Роси се завръща в студиото, за да запише рефрена на песента Tutti contro tutti („Всички срещу всички“), съдържаща се в новия албум на Стадио Miss Nostalgia. Въпросното парче бележи завръщането на Васко Роси в дуета с Гаетано Курери след парчето La faccia delle donne, публикувано в началото на 1980-те години.

На 11 септември 2015 г. той представя документалния филм Il Decalogo di Vasco („Десетте божи заповеди на Васко“) на 72-ия Венециански филмов фестивал.[116]

На 18 март 2016 г. излиза Tutto in una notte - Live Kom 015, състоящ се от две CD-та, две DVD-та и един Blu-ray, съдържащ записа на концерта в Неапол, изцяло в директно аудио и видео запис и монтиран в кабината на режисьора Пепси Романоф, режисьор и на видеоклипа Come vorrei.

След пауза певецът се завръща на сцената с Vasco Live Kom '016. Организаторите на турнето решават да компенсират липсата на Рим сред датите на турнето през 2015 г., като организират „продължение“ с две дати на Олимпийския стадион в града: 22 и 23 юни, като по-късно към тях се добавят и 26 и 27 юни. Тази поредица от концерти представлява нов рекорд на поредни дати на стадиона в Рим, където самият Роси прави три концерта през 2014 г. За четирите дати са продадени 205 хил. билета.[117]

2017: четиридесет години кариера с компилацията VascoNonStop и рекорд за зрители в Модена Парк[редактиране | редактиране на кода]

Повече от 225 хил. души присъстват на концерта на Васко в Модена Парк през 2017 г.

По време на промоцията на концертите на Олимпийския стадион в Рим Васко обявява концерта-събитие Модена парк 2017, проведено в парк „Енцо Ферари“ в град Модена на 1 юли 2017 г., за да отпразнува своята 40-годишна кариера. За популяризиране на това събитие на 11 ноември 2016 г. е публикуван бокс-сетът VascoNonStop, съдържащ 69 песни, от които четири неиздавани, включително двата сингли Un mondo migliore („Един по-добър свят“), публикувани на 14 октомври 2016 г.,[118] и Come nelle favole („Както в приказките“), публикуван на 14 март 2017 г. Останалите две са L'amore ai tempi del cellulare („Любов по време на gsm“) и Più in alto che c'è („Възможно най-високо“).Четирите неиздавани песни са включени в CD-то във втората EP на певеца Vasco Modena Park 01 07 17, издадена в ограничен тираж на 9 юни 2017 г., предшестващ събитието Modena Park 2017.

С над 220 хил. продадени билета за Modena Park 2017[119] Васко Роси поставя световен рекорд по зрители, платили за един концерт, надминавайки рекорда на А-ха от 1991 г., събрали 198 000 зрители в Рио де Жанейро.[120] Този концерт се помни и с други рекорди: брой телевизионни зрители (малко над 5 милиона)[121] и над 50 хил. билета, издадени за проследяване на събитието в кината,[122] както и рекордът на фенове, които за бъдат на първия ред, лагеруват в парк Модена месец преди събитието, като Стив Томасин от Казарса дела Делиция.[123][124]

На 31 юли 2017 г. внезапно умира Гуидо Елми - в продължение на почти 40 г. той е продуцент и артистичен директор на Васко Роси.[125]

През есента на 2017 г. по радиото е излъчена като сингъл версията на живо на Colpa d'Alfredo от Модена Парк 2017.[126] На 1 декември 2017 г. в някои италиански кина е премиерата на Vasco Modena Park - Il film. Филмът, разпространен във всички италиански кина от 4 до 7 декември 2017 г., проследява деня на Модена Парк 2017, обогатявайки го с непубликувано съдържание и с мисли на самия Роси.[127] Филмът е режисиран от Пепси Романоф и е разпространен от QMI Stardust в сътрудничество с Юнивърсъл Мюзик. На 8 декември излиза бокс-сетът Vasco Modena Park - запис на концерта в Модена от предходния 1 юли.

2018-2020: турне VascoNonStop Live и два сингъла[редактиране | редактиране на кода]

Васко Роси с групата VascoNonStop Live: вляво: Мат Лаг, Франк Немола, Беатриче Антолини, Винс Пастано, Васко Роси, Алберто Рокети, Стив Бърнс и Клаудио Голинели

Също така през декември 2017 г. са обявени датите на турнето VascoNonStop Live 2018 по италианските стадиони: 11 дати през май и юни 2018 г.

На среща с фен клуба си през септември 2018 г. Васко обявява турнето VascoNonStop Live 2019, включващо шест дати на Стадион „Сан Сиро“ в Милано (нов рекорд за поредни дати на стадиона) и две дати на Панаира в Каляри. Той дава и новина за нов сингъл, очакван през ноември с видеоклип, режисиран от режисьора Пепси Романоф.

През есента певецът се завръща в звукозаписното студио заедно с продуцента Селсо Вали, Никола Вениери и приятеля му Гаетано Курери, за да завърши сингъла La verità („Истината“), излязъл на 16 ноември. Новата песен, написана заедно с Роберто Казини, е вдъхновена от стихотворение, написано от самия Васко през 2011 г. и публикувано в книгата му „Версията на Васко“ от 2012 г. (Viviamo tempo nuovi, „Изживяваме нови времена“ са началните думи на оригиналното стихотворение). На 25 октомври 2019 г. той издава сингъла Se ti potessi dire („Ако можех да ти кажа“), който предшества албума на живо VascoNonStop Live, документиращ турнето VascoNonStop Live 2019.

Двата VascoNonStop Live имат общо над 875 хил. зрители и на 25 ноември 2019 г. в киното е пуснат филмът Vasco Non Stop Live 018 + 019.

За лятото на 2020 г. е организиран VascoNonStop Live Festival - турне в основните италиански рок фестивали. Поради ограниченията, наложени от италианското правителство за ограничаване на разпространението на пандемията от COVID-19, турнето е отменено и разсрочено за лятото на 2021 г.

На 3 август 2020 г. той участва в трибюта към Фабрицио де Андре Crêuza de mä pe Zêna - реинтерпретация на известната песен от генуезкия певец и композитор, представена по време на откриването на виадукта Дженоа Сан Джорджо.[128]

На 3 ноември 2020 г. певецът съобщава, че първият сингъл от новия му студиен албум ще излезе на 1 януари 2021 г.[129] На 21 декември му е присъдена награда Targa Tenco за цялостно творчество .[130]

2021: 18-ти студиен албум[редактиране | редактиране на кода]

Новото парче на Васко Роси, озаглавено Una canzone d'amore butata via („Изхвърлена любовнa пeсен“),[131] е представено в първия ден от годината по време на телевизионната програма Danza con me с водещ балетистът Роберто Боле, което отбелязва завръщането на твореца по телевизията,15 години след последното му телевизионно участие като гост.[132][133] Официалното видео на песента излиза на 7 януари и е обявена датата на излизане на новия му албум, състоящ се от 10 неиздадени песни - 12 ноември 2021 г.[134]

На 14 април 2021 г. Роси съобщава, че планираните за юни концерти, които вече са отложени с една година през 2020 г., ще бъдат отложени за 2022 г. поради продължаването на спешната ситуация, причинена от пандемията, докато агенция Live Nation обявява, че новите дати няма повече да са част от календара на фестивалите, към които са принадлежали, дори и ако те се проведат на същите места.[135]

На 20 май 2022 г. певецът възнамерява да проведе концерт в Тренто, за да открие Trentino Music Arena. Това ще бъде 1-вият концерт от турнето Vasco Live 2022, което е с променени дати поради пандемията: 24 май в Милано, 28 май в Имола, 3 юни във Флоренция и 11 и 12 юни в Рим.[136]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Васко Роси има трима сина: Давиде, роден на 24 април 1986 г. от връзката му със Стефания Тручило, Лоренцо, роден на 5 юни 1986 г. от връзката му с Габриела Стурани, и Лука, роден на 17 юни 1991 г. от връзката му с Лаура Шмит. Певецът се жени за Шмит на 7 юли 2012 г. в Кметството на град Дзока след 25-годишна връзка.[137] През 2003 г., след като прави ДНК тест, той припознава сина си Лоренцо.[138][139] Роси има двама внуци: Ромео (2014) - син на Давиде и Лавиния (2017) - дъщеря на Лоренцо.

Васко Роси през 1991 г.

Най-големият му син Давиде е актьор и диджей.[140] Вторият му син е радио водещ. Третият, според регистрите на SIAE, е съавтор на няколко песни на баща му.

Песента Benvenuto („Добре дошъл“) от албума Nessun pericolo... per te е посветена на сина му Лука, а песента Canzone от албума Vado al massimo е посветена на бащата на Васко Роси, починал преждевременно.[141] Песента Gabri от албума Gli spari sopra е посветена на Габриела Стурани,[142][143] а песента Laura от албума Canzoni per me е посветена на Лаура Шмид.[144]

През 1979 г. е освободен от военна служба за употреба на психотропни вещества.[145]

Сред романтичните му връзки през 1980-те години е и тази с телевизионната водеща Барбара Д'Урсо, която твърди, че две негови песни - Brava и Incredibile romantica - са посветени именно на нея;[146] това е отречено от самия изпълнител,[147] понеже двете песни, заедно с песента Io no..., се отнасят за Паола Пансаки - първата му приятелка.[148]

Роси е дългогодишен приятел с търговеца и занаятчията Луиджи де Марко - ръководител на Масонската ложа „Ландо Конти“ в Козенца.[149]

Отколешен анархист,[150] той е поддръжник на Радикалната партия на Марко Панела и на легализирането на наркотиците.[151][152][153] През май 2009 г. се присъединява към Радикалната партия за 23-ти пореден път.

През 2000 г. е собственик на Vasco Rossi Racing - частен мотоциклетен екип, свързан с Aprilia Racing, който печели световното първенство с пилот Роберто Локатели.[154] Притежава и 90% от чартърна компания.

Роси никога не е криел симпатиите си към ФК Интер.[155][156]

Той е атеист и подкрепя евтаназията, както заявява през 2011 г. по повод издаването на албума Vivere o niente.[157] Това предизвиква силните критики от страна на Католическата църква[158] и на журналиста Марчело Венециани, на които Роси отговаря, подчертавайки, че езикът на песните не е този, използван от професорите по философия, които в крайна сметка ще придадат напълно противоположни значения на изразените концепции, стигайки до истински гафове.[159]

Роси, който е против разгласяването на благотворителността, никога не участва в официално благотворително събитие, отказвайки през годините поканите за участие в Pavarotti & Friends и в инициативите на Националния футболен отбор на певците.[160]

През 2004 г. писателката Фернанда Пивано, чрез списание Венити Феър, посвещава „любовно писмо“ на Васко Роси.[161]

През февруари 2010 г. Васко чрез адвокатите си поисква от сатиричния сайт Noncyclopedia да изтрие страницата, посветена на него, считайки я за клеветническа; през август и септември 2011 г. някои администратори на сайта са извикани от Пощенска полиция по въпроса. В знак на протест на 3 октомври 2011 г. те прекратяват услугата по собствена инициатива. На следващия ден сайтът е възстановен без статията за Васко Роси, като той обещава да оттегли жалбата.[162]

През май 2011 г. в Мирандола е водещ на сватбената церемония на китариста си - американеца Стив Бърнс и италианската телевизионна водеща Мадалена Корваля.[163] През август, след като е приет в клиника, на Фейсбук страницата си певецът признава пред феновете, че страда от депресия и че отдавна приема коктейл от антидепресанти, психотропни лекарства и анксиолитици под наблюдението на екип от лекари, който му осигурява приемливо равновесие. След това признание започват да се носят слухове за евентуалното му оттегляне от сцената, които са отречени по-късно от самия певец.[164][165] Запален по класическия балет, през октомври заедно с режисьора и сценариста Стефано Салвати Роси основава културната асоциация Vasco Rossi Dancing Project.[166] През декември дарява 75 хил. евро на Болонския университет в подкрепа на (тригодишното) изследване на микробните биофилми, отговорни главно за различни инфекциозни форми.[167]

През 2015 г., след като избира индивидуалната и неразгласявана благотворителност, вместо да участва в концерта Italia Loves Emilia[168] организиран с цел набиране на средства за подпомагане на населението, засегнато от земетресението в Емилия, той получава почетното гражданство на Финале Емилия от кмета на града.[169]

През 2019 г. Rai му предлага артистичното ръководство на Фестивала в Санремо, но певецът отказва.[170]

През 2020 г., за борба с пандемията COVID-19, Роси прави дарение на Фондация „Сант'Орсола-Малпиги“ в Болоня в подкрепа на здравните работници[171]

Впоследствие, в отговор на писмо, изпратено до него от певеца Чезаре Кремонини, той признава, че през 2011 г. е преживял три фатални заболявания, които са го довели до кома на няколко пъти.[172]

На 16 декември 2020 г. получава Златния Нептун от кмета на Болоня Вирджинио Мерола - най-високото признание, присъждано от града.[173]

Спорове[редактиране | редактиране на кода]

Спор с Лучано Лигабуе[редактиране | редактиране на кода]

Началото на разрива между Васко и Лигабуе датира от 1999 г., когато Масимо Рива - китарист и приятел на Васко умира през нощта на 31 май поради дихателна криза след инжекция с хероин.

Няколко дни по-късно Лигабуе, докато представя първия си филм Radiofreccia в Университет IULM в Милано (той се върти именно около темата за хероина), казва: „През 70-те години нямахме много информация. Общата мисъл беше, че можеш да спреш, когато си поискаш. За рок музикантите и до ден днешен съществува алиби за цената, която трябва да платят за правенето на музика. Така че според етикета за перфектната рок звезда аз, който не се дрогирам, бих бил извън target-а.“[174] Васко, силно впечатлен и негодуващ от тези фрази в такъв момент, заявява: „ Един приятел умря и вместо мълчание... има такива, които за да увеличат своята автентичност си, избраха да „ спекулират“, изпращайки безполезни морализаторски съобщения“. Няколко дни по-късно Лигабуе се извинява и заявява, че думите му не са били недобросъвестни.[175]

През лятото на 2011 г. Васко атакува публично Лигабуе, публикувайки в социалните мрежи откъс от интервю с Ред Рони, в което той определя колегата си като „Чаша талант в морето на самоувереността“.[176] На следващата година Васко слага край на спора, като счита всякакво сравнение между кариерите на двамата не на място.[177]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Концертни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Компилации[редактиране | редактиране на кода]

Extended Play[редактиране | редактиране на кода]

Box Set[редактиране | редактиране на кода]

Концерти и турнета[редактиране | редактиране на кода]

Концерт на Стадион Сан Сиро в Милано
Концерт на Алпийския стадион в Торино
  • 1977 – Tour 1977
  • 1978 – Tour 1978
  • 1979 - Tour 1979
  • 1980 - Colpa D'Alfredo Tour
  • 1981 - Siamo Solo Noi Tour
  • 1982 - Vado Al Massimo Tour
  • 1983 - Bollicine Tour
  • 1984 – Va bene, va bene così Tour
  • 1985 – Cosa succede in città Tour
  • 1987 – C'è chi dice no Tour
  • 1989 – Blasco Tour
  • 1990/91 – Fronte del palco Tour
  • 1993 – Gli spari sopra Tour
  • 1995 – Rock sotto l'assedio
  • 1996 – Nessun pericolo per te tour
  • 1997 – World Wide Tour
  • 1998 – Autodromo Enzo e Dino Ferrari di Imola
  • 1999 – Rewind Tour
  • 2001 – Stupido Hotel Tour
  • 2003 – Vasco@San Siro '03
  • 2004/05 – Buoni o cattivi Tour
  • 2004 - Vascstock 2004
  • 2007 – Vasco Live 2007
  • 2008 – Vasco.08 Live in concert
  • 2009/10 – Tour Europe indoor
  • 2011 – Vasco Live Kom '011
  • 2013 – Vasco Live Kom '013
  • 2014 – Vasco Live Kom '014
  • 2015 – Vasco Live Kom '015
  • 2016 – Vasco Live Kom '016
  • 2017 – Modena Park 2017
  • 2018 – VascoNonStop Live 2018
  • 2019 – VascoNonStop Live 2019

Награди и признания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1982 - Национална награда il Paroliere за песента Ogni Volta.
  • 1983 - Победител на Discoinverno
  • 1983 - Победител на Фестивалбар с песента Bollicine.
  • 1984 - Най-добър певец в „Гласувай за гласа“ (Vota la voce)
  • 1990 - Включен във „Великолепната седморка“ на в. TV Sorrisi e Canzoni
  • 1991 - Telegatto за най-добро турне
  • 1993 - Telegatto за диск на годината (Gli spari sopra) и за най-добро турне
  • 1995 - Telegatto за изпълнител на годината и за концерт на годината (Rock sotto l'assedio)
  • 1998 – Победител на Фестивалбар с песента Io... no.
  • 1998 - Награда Targa Tenco за най-добър албум на годината за Canzoni per me
  • 1999 - Италианска музикална награда (PIM) за италиански диск (Canzoni per me), италианско турне (Имола) и награда на критиката
  • 1999 - Награда „Лукреция“ за в качеството му на Рок поет за песента Quanti anni hai
  • Златен медал за художествени заслуги и посланик на Дзока по света
  • 2001 - Grammy Awards Италия: най-добър албум, най-добро турне и най-добър италиански изпълнител
  • 2005 - Сребърна лента за Un senso.
  • 2005 – Laurea honoris causa на университет IULM Милано по Науки за комуникацията
  • 2005 - Най-добър италиански видеоклип за DVD È solo un Rock'n'Roll show
  • 2005 - Златна Telegatto за италиански музикален персонаж на годината
  • 2005 - Златна Telegatto за най-добро турне за 2004-2005 г.
  • 2005 – Почетна диплома по Комуникационни науки към IULM в Милано
  • 2006 - Платинена Telegatto за италианска музика
  • 2006 - Награда „Фернанда Пивано“
  • 2008 - Почетен гражданин на Генуа
  • 2009 - Награда SIAE (Италианско дружество на авторите и издателите) за най-продавана плоча на годината за Il mondo che vorrei.
  • 2011 - Специална награда „Италия“ на Future Film Festival Венеция за видеоклипа на песента Manifesto futurista della nuova umanità
  • 2014 - Music Awards 2014 come Singolo Platino per il singolo Cambia-menti, per l'album Sono innocente.
  • 2014 - Почетен гражданин на Креативна Пулия
  • 2016 - Награда „Рома Видеоклип“ за песента Un mondo migliore
  • 2017 - Rockol Awards за най-добър концерт на годината
  • 2018 - Почетен гражданин на Модена
  • 2018 - Награда „Инклузионе“ на Университета в Падуа
  • 2018 - TheTicketingBusiness Awards 2018: награда „Кампания на годината“
  • 2018 - Награда Pensieri e pedali на Euromobility
  • 2019 - Награда Assomusica за текстовете и значенията на песните
  • 2019 - Rockol Awards: най-добър концерт на живо
  • 2020 - Златен Нептун (Болоня)
  • 2020 - Награда „Тенко“ за кариера

Сертификати[редактиране | редактиране на кода]

  • Златен диск за албума Bollicine
  • 10-кратно платинен диск за албума Gli spari sopra
  • 8-кратно платинен диск за албума Canzoni per me.
  • 10-кратно платинен диск за албума Canzoni per me
  • 5-кратно платинен диск за албума Rewind
  • 8-кратно платинен диск за албума Stupido hotel
  • 7-кратно платинен диск за албума Tracks
  • 12-кратно платинен диск за албума Buoni o cattivi
  • 20-кратно платинен диск за DVD Il mondo che vorrei live
  • Диамантен диск за албума Vivere o niente

Васко Роси в масовата култура[редактиране | редактиране на кода]

Филми за Васко Роси[редактиране | редактиране на кода]

  • Ciao ma'... (1988): в следствие на големия успех на албума C'è chi dice no, излиза филмът от жанра musicarello, който разказва историята на група тийнейджъри, диви фенове на рок звездата. Филмът подсказва как тогавашните младежи са разбирали феномена Васко Роси, а именно, че въпреки негативните критики на СМИ, певецът-автор на песни продължава да печели одобрението на обществеността.
  • Questa storia qua (2011): документален филм за артистичния и личния живот на Васко на реж. Алесандро Парис и Сибил Ригети, с премиера на Венецианския филмов фестивал през 2011 г. и едновременно в над 200 кина.
  • Il Decalogo di Vasco (2015): документален филм на Фабио Мази с Васко Роси, Джанлука Дела Вале и Фабио Мази, показан в пространството „Il Cinema nel Giardino“ на 72-ия Международен филмов фестивал във Венеция
  • Vasco Modena Park - Il film (2017): филмът проследява концерта от турнето Модена Парк 2017 в парк „Енцо Ферари“ в Модена на 1 юли 2017 г.
  • Vasco Non Stop Live 018+019 (2019): филм на Пепси Романоф, който проследява VascoNonStop Live 2018 и VascoNonStop Live 2019.

Музиката на Васко Роси във филми[редактиране | редактиране на кода]

През годините някои от песните му се появяват в множество филми, някои с голям успех:

  • Vacanze di Natale (1983) на реж. Карло Ванцина: песен Vita spericolata
  • Vai alla grande (1983) на реж. Салваторе Сампери (1983): песен Vita spericolata
  • Acqua e sapone (1983) на режисьора Карло Вердоне: песен Acqua e sapone на група Стадио, където Васко сътрудничи в текста
  • "FF.SS." - Cioè: "...che mi hai portato a fare sopra a Posillipo se non mi vuoi più bene?" (1983) на режисьора Ренцо Арборе: в крайните надписи има благодарност към Васко Роси, който играе един от арабите, пеещи песента Il pillolo с шейх Роберто Бенини (между тях е и Масимо Троизи).
  • Ciao ma'... (1988) на реж. Джандоменико Кури: историите на римските младежи се преплитат с концерт на Васко Роси
  • Stasera a casa di Alice (1990) на реж. Карло Вердоне: музиката е написана от Васко Роси. Саундтракът никога не е пуснат, но песента La fontana di Alice е включена в албума на Стадио Il Canto delle pellicole (1996)
  • La scuola (1995) на реж. Даниеле Лукети, със Силвио Орландо и Фабрицио Бентивольо: ремикс на песента Senza parole
  • Fuochi d'artificio (1997) на режисьора Леонардо Пиерачиони: песен Una canzone per te
  • Naja (1998) на реж. Анджело Лонгони: песени Un gran bel film, Gli angeli и Benvenuto.
  • Due amici (2002) на реж. Спиро Шимоне и Франческо Сфрамели (2002): песент Una nuova canzone per lei
  • Le chiavi di casa (2004) на реж. Джани Амелио (2004): песен Quanti anni hai (тя е тясно свързана със сюжета на филма)
  • Non ti muovere (2004) на реж. Серджо Кастелито: песен Un senso
  • È solo un rock'n'roll show (2005) на реж. Стефано Салвати: всичките дванадесет видеоклипа на песните в албума Buoni o cattivi.
  • Il Pirata - Marco Pantani (2006) на реж. Клаудио Бонивенто: песен Gli angeli
  • La notte prima degli esami (2006) на реж. Фаусто Брици: споменава се Васко Роси
  • Scrivilo sui muri (2007) на реж. Джанкарло Скаркили: песен Vita spericolata; фразата 'scrivilo sui muri' („напиши го по стените“) се съдържа в песента Brava Giulia
  • Scusa, ma ti chiamo amore (2008) на реж. Федерико Моча (2008): песeн Quanti anni hai
  • I liceali (тв сериал) (2008) на реж. Лучо Пелегрини: песни Gli Angeli и Ogni volta
  • Albakiara - il film (2008) на реж. Стефано Салвати: песни Albachiara, Rewind, Dillo alla luna, Ti prendo e ti porto via, Un senso, Colpa del Whisky, Bollicine и Cosa succede in città
  • Fotopàsc (2009) на реж. Марко Ризи (2009): песен Ogni volta
  • La nostra vita (2010) на реж. Даниеле Лукети: песен Anima fragile
  • Romanzo criminale - la serie (2008) (първи сезон) на реж. Стефано Солима: песен Albachiara
  • Romanzo criminale - la serie (2010) (втори сезон) на реж. Стефано Солима: песен Liberi... liberi
  • Questa storia qua (2011) на реж. Алесандро Парис и Сибил Ригети: биографично-музикален документален филм за Васко Роси.
  • La solita commedia - Inferno (2015) на реж. Фабрицио Биджо и Франческо Мандели: песен Vivere; цитиран е Васко Роси, смятан за съвремен поет, който в бъдеще ще бъде изучаван като Данте
  • Don Matteo (10-ти сезон) (2016) на реж. Ян Микелини: в последната сцена на последния епизод Nei secoli fedele, излъчен на 14 април 2016, Дон Матео цитира фраза от песента на Васко Sally: "La vita è tutto un equilibrio sopra la follia" („Животът е целият да пазиш равновесие върху лудостта“)
  • Fortunata (2017) на реж. Серджо Кастелито: песен Vivere.

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Diventai un rocker solo per necessità",. // 8 юни 2001. Посетен на 29 юли 2021.
  2. Vasco Rossi: i successi in oltre 43 anni di carriera della più grande rockstar italiana,. // 4 декември 2019. Посетен на 29 юли 2021.
  3. √ 'Vasco non è un rocker': ecco perché non sono d'accordo,. // 28 юни 2016. Посетен на 29 юли 2021.
  4. Perché Vasco è l'unica vera rockstar italiana. // 24 юни 2014. Посетен на 29 юли 2021.
  5. L VASCO ROSSI INDIPENDENTE,. // 7 февруари 2020. Посетен на 29 юли 2021.
  6. Quanti dischi ha venduto Vasco Rossi nella sua carriera?,. // 28 октомври 2019. Посетен на 29 юли 2021.
  7. Classifica degli album più venduti in Italia dal 2010 al 2019: primo Vasco, poi Liga e Jova - Spettakolo.it. // 8 ноември 2019. Посетен на 29 юли 2021.
  8. Gli album più venduti in Italia nel 2014,. // 12 януари 2015. Посетен на 29 юли 2021.
  9. I 100 album più venduti in Italia nel 2014: Vasco Rossi primo, Dear Jack sesti,. // 12 януари 2015. Посетен на 29 юли 2021.
  10. Tutti i record di Vasco Rossi, s. // 16 април 2018. Посетен на 29 юли 2021.
  11. Classifica album più venduti del 2011 in Italia: Vince Vasco Rossi,. // 17 януари 2012. Посетен на 29 юли 2021.
  12. Top 100 Album – Classifica Annuale 2011 – M&B Music Blog,. // 20 януари 2012. Посетен на 29 юли 2021.
  13. I 100 migliori dischi italiani secondo Rolling Stone,. // 31 януари 2012. Посетен на 29 юли 2021.
  14. Lista dei 100 migliori album italiani secondo Rolling Stone,. // 15 март 2019. Посетен на 29 юли 2021.
  15. ACCORDO - I cento miglior album italiani.,. // 6 февруари 2012. Посетен на 29 юли 2021.
  16. MIGLIORE CANZONE ROCK ITALIANA? “SIAMO SOLO NOI”. // Посетен на 29 юли 2021.
  17. I love my radio: trionfa Albachiara di Vasco Rossi. È sua la canzone più amata in 45 anni di radio La Gazzetta di Modena 12 октомври 2020. Посетено на 29 юли 2021
  18. а б в Vasco Rossi La parabola di un rocker italiano. // [1] Архивиран от оригинала на 11 юли 2014. Посетен на 29 юли 2021.
  19. Perché Vasco è l’unica vera rockstar italiana. // 24 юни 2014. Посетен на 29 юли 2021.
  20. Vasco a San Siro: l’epica di un’icona. // 2 юни 2019.
  21. VASCO ROSSI “VOGLIO MORIRE SUL PALCO” PROGETTI E CONCERTI PER IL 2019. // Посетен на 29 юли 2021.
  22. TOP AL BOTTEGHINO. // Посетен на 29 юли 2021.
  23. Laurea Vasco Rossi. //
  24. Laurea Vasco Rossi. // 21 октомври 2019. Посетен на 29 юли 2021.
  25. L'infanzia di Vasco Rossi a Siniscola, i ricordi baroniesi di mamma Rossi. // 28 септември 2010. Посетен на 29 юли 2021.
  26. Biografia su Mtv.it. // [2] Архивиран от оригинала на 27 \ni 2013.
  27. Biografia. // [3] Архивиран от оригинала на 25 януари 2013.
  28. Foxlab - siti internet a Pisa e in tutta Italia. Intervista integrale di Bonolis a Vasco. // . 3 юли 2017.
  29. Vasco Rossi, fenomenologia di un ribelle. // 30 май 2005. Посетен на 29 юли 2021.
  30. Vasco Rossi. DAL PUNTO CLUB A PUNTO RADIO. // Посетен на 29 юли 2021.
  31. La città col fiato sospeso per il Blasco ricoverato. // 23 юли 2011. Посетен на 29 юли 2021.
  32. Punto Radio. // Посетен на 29 юли 2021.
  33. Gigi Vesigna. La gavetta dei VIP?. // Oggi. 12 юни 2013.
  34. Biografia. // Посетен на 29 юли 2021.
  35. Vasco Rossi rivela: "Ecco chi è Silvia della mia canzone. // 16 юни 2020. Посетен на 29 юли 2021.
  36. 33 Giri - Italian masters: Vasco Rossi - Ma cosa vuoi che sia una canzone. // Посетен на 29 юли 2021.
  37. Quando Vasco era un cantautore. // Посетен на 29 юли 2021.
  38. Vasco Rossi - La nostra relazione ( hq ). // Посетен на 29 юли 2021.
  39. Così Vasco strinse le mani sullo scettro di Re del Rock italiano. // 27 септември 2019. Посетен на 29 юли 2021.
  40. Quando Vasco e l’Italia scoprirono la provincia. // 20 септември 2019. Посетен на 29 юли 2021.
  41. Otto anni fa moriva Alan Taylor. // 29 ноамври 2019. Посетен на 29 юли 2021.
  42. La Storia di Vasco Rossi. // Посетен на 29 юли 2021.
  43. Vasco Rossi ricorda papà Carlino: «La sua morte, il mio primo grande dolore». // 28 юли 2021. Посетен на 29 юли 2021.
  44. а б "Vasco - La biografia", Michele Monnina, 2007 RCS Libri S.p.a., pag. 53
  45. Foxlab - siti internet a Pisa e in tutta Italia, Intervista integrale di Bonolis a Vasco, 3 luglio 2017. Посетен на 29 юли 2021.
  46. Vasco Rossi, quarant’anni di “Colpa d’Alfredo”. // 3 април 2020. Посетен на 29 юли 2021.
  47. A 40 anni dalla sua uscita, torna “Colpa d’Alfredo” di Vasco Rossi. // 6 август 2020. Посетен на 29 юли 2021.
  48. Vasco e la «Colpa di Alfredo»: «Rifarei la canzone tale e quale». // 24 ноември 2020. Посетен на 29 юли 2021.
  49. Напр. „Пропуснах още една добра възможност тази вечер, тя курвата си отиде вкъщи с негъра“.
  50. а б в "Vasco Rossi...una vita spericolata", Massimo Poggini, 1985 SugarCo Editore. Riedito nel 2008 come allegato a Max
  51. Da riscoprire: la storia di "Siamo solo noi" di Vasco Rossi. // 21 май 2015. Посетен на 29 юли 2021.
  52. Il miglior brano rock: “Siamo solo noi” di Vasco Rossi,. // [4] Архивиран от оригинала на 14 юли 2019.
  53. 12 enero 1982: Vasco vince il 13° Premio Nazoniale del Paroliere con la canzone "Ogni Volta". // Посетен на 29 юли 2021.
  54. «Salviamo il Marabù». // 5 август 2015. Посетен на 29 юли 2021.
  55. Indice per Interprete: R. // Посетен на 29 юли 2021.
  56. Quando a Sanremo si cantava in playback. // 9 февруари 2016. Посетен на 30 юли 2021.
  57. Vasco Rossi, “Bollicine” usciva 37 anni fa: la storia dell’album. // 22 април 2020. Посетен на 30 юли 2021.
  58. Vasco Rossi, “Bollicine” usciva 37 anni fa: le canzoni del disco una per una. “Bollicine”. // 13 април 2020. Посетен на 30 юли 2021.
  59. La faccia delle donne. // Посетен на 30 юли 2021.
  60. “Cosa succede in città”, 35 anni fa iniziava la “fase 2” della carriera di Vasco Rossi. // 9 юни 2020. Посетен на 29 юли 2021.
  61. Vasco Rossi: “Mai pensato al suicidio. // 10 юни 2013. Посетен на 29 юли 2021.
  62. Brocardo, Enrica. Vasco Rossi: «E sono ancora qua». // Milano. Посетен на 5 maggio 2018.
  63. Vasco Rossi e i suoi “scolleghi”, da Morandi a Dalla a Zucchero e De André: le rivelazioni del rocker. // 30 април 2018. Посетен на 29 юли 2021.
  64. “C’è chi dice no” di Vasco Rossi compie 33 anni e oggi è attuale più che mai. // 19 март 2020. Посетен на 29 юли 2021.
  65. L'epica conquista degli stadi «Il rock in Italia sono io!». // 29 юни 2017. Посетен на 30 юли 2021.
  66. Da Rocker a Rockstar. Quella volta che mollai io la chitarra e nacque la band. PaperFIRST. ISBN 978-88-99784-19-5.
  67. ‘Liberi Liberi’, 31 anni fa l’album “più amaro” di Vasco Rossi. // 8 април 2020. Посетен на 29 юли 2021.
  68. Edoardo Bennato – biografia. // Посетен на 30 юли 2021.
  69. Lista concerti San Siro. // [5] Архивиран от оригинала на 8 декември 2015.
  70. “Vasco Rossi ha ucciso Madonna!” Ecco le ragioni di un titolo diventato cult. // 11 юли 2020. Посетен на 27 юли 2021.
  71. 1990: Vasco Rossi dice no ai Rolling Stones. // 14 юли 2020. Посетен на 27 юли 2021.
  72. Casamassima, Pino. Vasco Rossi - Rock... mica balle. De Ferrari Editore, 20 settembre 2014. ISBN 978-88-6405-599-2.
  73. Vasco by Francesco. // Посетен на 29 юли 2021.
  74. VASCO ROSSI “SPARA SOPRA” L’INGIUSTIZIA: LA DENUNCIA PIÙ CHE MAI ATTUALE CONTRO L’ABUSO DI POTERE. // 4 февруари 2016. Посетен на 29 юли 2021.
  75. Vasco, la dedica a Pino Daniele. // 4 юли 2015. Посетен на 29 юли 2021.
  76. Venticinque anni fa Rock sotto l’assedio, il concerto delle quattro chitarre e delle mille polemiche. // 7 юли 2020. Посетен на 29 юли 2021.
  77. ' IL SUONO DELLE BOMBE ISPIRA IL NOSTRO ROCK'. // 6 юли 1995. Посетен на 29 юли 2021.
  78. Sei in: Archivio > la Repubblica.it > 1995 > 06 > 22 > ' VASCO, PENSA AI BIMBI D... ' VASCO, PENSA AI BIMBI DI SARAJEVO'. // 22 юни 1995. Посетен на 29 юли 2021.
  79. Sono diverso, non pericoloso Parola di Vasco Rossi. // [6] Архивиран от оригинала на 30 октомври 2015. Посетен на 29 юли 2021.
  80. Il significato di “Sally”, canzone di Vasco Rossi diventata un classico. // 16 октомври 2017. Посетен на 29 юли 2021.
  81. Vasco Rossi - CANZONI PER ME - la recensione. // 22 април 1998. Посетен на 29 юли 2021.
  82. Imola: 120.000 spettatori per Vasco. // 13 юни 1998. Посетен на 29 юли 2021.
  83. Heineken Jammin' Festival: Vasco Rossi, Imola 20.6.98, ecco il concerto. // 21 юни 1996. Посетен на 29 юли 2021.
  84. «Il concerto a Imola? Fu una sfida». // 16 април 2012. Посетен на 29 юли 2021.
  85. Imola 1998: Quando Vasco Diventò Leggenda. // 10 юни 2016. Посетен на 29 юли 2021.
  86. Imola, 22 anni fa: quella sera cambiava per sempre la storia di Vasco. // 20 юи 2020. Посетен на 29 юли 2021.
  87. Vasco: Io, poeta del rock così poco letterario. // 18 юли 1999. Посетен на 29 юли 2021.
  88. Vasco Rossi - STUPIDO HOTEL - la recensione. // 6 април 2001. Посетен на 29 юли 2021.
  89. Vasco Rossi tra psicofarmaci e depressione in una lettera ai fan (VIDEO). // 6 август 2011. Посетен на 29 юли 2021.
  90. Vasco Rossi - BUONI O CATTIVI - la recensione. // 9 април 2004. Посетен на 29 юли 2021.
  91. Vasco, arriva "Buoni o cattivi" "Io sto sempre con i pi� deboli". // 30 март 2004. Посетен на 29 юли 2021.
  92. Vasco Rossi, quindici anni di “Buoni o cattivi”. // 2 април 2019. Посетен на 29 юли 2021.
  93. Un urlo per Vasco: 'Santo subito'. // 27 юли 2006. Посетен на 29 юли 2021.
  94. C'è chi dice no: Vasco non farà più spot. // 2 септември 2006. Посетен на 29 юли 2021.
  95. а б L’INNOCENZA DEL SIGNOR ROSSI. // Посетен на 29 юли 2021.
  96. L' evoluzione rock del signor Rossi un viaggio tra album e mega-show. // [7] Архивиран от оригинала на 23 ноември 2015.
  97. Satisfiction di Gian Paolo Serino. // Посетен на 29 юли 2021.
  98. Vasco Rossi - VIVERE O NIENTE - la recensione. // 25 мар 2011. Посетен на 29 юли 2021.
  99. Vasco Rossi, 'Vivere o niente': 'Sempre in fuga da chi mi vuole zittire'. // 24 март 2011. Посетен на 29 юли 2021.
  100. Vasco Rossi: il secondo singolo è 'Manifesto futurista della nuova umanità'. // 6 май 2011. Посетен на 29 юли 2021.
  101. Vasco racconta la malattia: “Molti ci lasciano la pelle, io ce l’ho fatta”. // 21 октомври 2011. Посетен на 29 юли 2021.
  102. Da Sally a Susanna, Vasco Rossi e le donne raccontate nelle sue canzoni. // 18 юни 2020. Посетен на 29 юли 2021.
  103. Vasco «licenzia» Maurizio Solieri, il suo chitarrista di sempre. Via Facebook. // 12 юни 2012. Посетен на 29 юли 2021.
  104. Vasco Rossi, ecco il nuovo singolo: "L'uomo più semplice". // Посетен на 29 юли 2021.
  105. Vasco Rossi: “Non hanno accettato le mie dimissioni da rockstar” (video). // 11 март 2013. Посетен на 29 юли 2021.
  106. Non solo Vasco, l'estate live ha fatto boom I promoter: strano ma vero, la crisi ci aiuta - Spettacoli Repubblica. // Spettacoli - La Repubblica. 8 settembre 2013. Посетен на 29 юли 2021.
  107. Classifica dei singoli più venduti in Italia: fine del regno di Avicii, arriva Vasco!. // radiomusik.it, 24 октомври 2013. Посетен на 29 юли 2021.
  108. I "CAMBIA-MENTI" DI VASCO ROSSI. // Посетен на 29 юли 2021.
  109. Vasco Rossi: nuove date tour 2014 a Roma e Milano #LiveKom014. // Посетен на 29 юли 2021.
  110. Vasco, vi racconto la mia svolta metal. // 25 юни 2014. Посетен на 29 юли 2021.
  111. Vasco Rossi - SONO INNOCENTE - la recensione. // 5 ноември 2014. Посетен на 29 юли 2021.
  112. Vasco rossi Sono Innocente. // Посетен на 29 юли 2021.
  113. Vasco a Rolling Stone: «Alla fine mi è toccato vivere. Ed è stata durissima». // Посетен на 29 юли 2021.
  114. L’intervista a Vasco: «Alla fine mi è toccato vivere. Ed è stata durissima». // 6 юли 2015. Посетен на 29 юли 2021.
  115. Vasco Rossi: il "Live Kom '015" ha richiamato 600.000 spettatori. // 14 юли 2015. Посетен на 29 юли 2021.
  116. Festival di Venezia 2015: Vasco Rossi super star. // 12 септември 2015. Посетен на 29 юли 2021.
  117. Vasco a Roma, il numero esatto degli spettatori delle quattro date. // 13 септември 2016. Посетен на 29 юли 2021.
  118. Un mondo migliore testo. // Посетен на 29 юли 2021.
  119. Vasco, numeri record: 225mila biglietti per il concerto e poco più di 20 mila per i cinema - il Resto del Carlino. // il Resto del Carlino. 3 юли 2017. Посетен на 29 юли 2021.
  120. Vasco a Modena per il concerto con più paganti di sempre: incasso di 12 milioni. // 23 май 2017. Посетен на 29 юли 2021.
  121. Vasco Modena Park il Film. // Посетен на 29 юли 2021.
  122. SIAE: L’EVENTO DI VASCO UN GRANDE SUCCESSO CONTRO IL SECONDARY TICKETING. // 3 юли 2017. Посетен на 29 юли 2021.
  123. Il primo della fila di Modena Park, in coda da oltre un mese per vedere Vasco: "È il mio regalo di laurea". // 1 юли 2017. Посетен на 29 юли 2021.
  124. Steve Tomasin, da Casarsa a Modena: tra i primi fans per Vasco. // LaStampa.it. 16 юни 2017. Посетен на 29 юли 2021.
  125. Guido Elmi, morto lo storico produttore e compagno di strada di Vasco Rossi - Il Fatto Quotidiano. // Il Fatto Quotidiano. 31 юли 2017. Посетен на 29 юли 2021.
  126. Vasco Rossi - Colpa D'Alfredo (Live Modena Park 2017). // Посетен на 29 юли 2021.
  127. VASCO MODENA PARK - IL FILM (Director's Cut). // Посетен на 29 юли 2021.
  128. Crêuza de mä”, Vasco Rossi: «Mi sono immerso in un mare di sapori, profumi... solchi di visi e tradizioni». // 3 август 2020. Посетен на 30 юли 2021.
  129. Vasco Rossi, il primo singolo del nuovo album a gennaio "Il 2021 l'anno della rinascita". // 3 ноември 2020. Посетен на 29 юли 2021.
  130. https://www.rockol.it/news-718899/vasco-rossi-sting-vincenzo-mollica-ramy-essam-premio-tenco-2020?refresh_ce. // 21 декември 2020. Посетен на A Vasco Rossi e Sting il Premio Tenco 2020.
  131. Vasco Rossi, "Una canzone d’amore... buttata via" è il titolo del suo nuovo brano.. // 4 декември 2020. Посетен на 29 юли 2021.
  132. «Danza con me», Vasco Rossi torna in tv insieme a Roberto Bolle. // 24 ноември 2020. Посетен на 29 юли 2021.
  133. Vasco: il nuovo singolo presentato nello speciale di Roberto Bolle su Rai1. // 23 ноември 2020. Посетен на 29 юли 2021.
  134. Vasco Rossi, il nuovo album «palindromo» uscirà il 12 novembre. // Посетен на 29 юли 2021.
  135. Vasco Rossi: “La pandemia fermerà i miei concerti ma non ferma la mia musica”, ecco le nuove date dei Live (e location) del 2022. // 14 април 2021. Посетен на 29 юли 2021.
  136. Vasco Rossi inaugura la Trentino Music Arena da 100mila posti. // 28 юли 2021. Посетен на 29 юли 2021.
  137. Vasco Rossi sposa Laura Schmidt. // 7 юли 2012. Посетен на 29 юли 2021.
  138. Lorenzo Rossi,una vita da figlio "A 15 anni conobbi papà Vasco". // 26 април 2015. Посетен на 29 юли 2021.
  139. Lorenzo e gli auguri a papà Vasco Rossi: «Ti ho conosciuto uomo, sei diventato grande padre». // 7 февруари 2019. Посетен на 29 юли 2021.
  140. Davide Rossi: «Vi racconto Vasco, mio padre». // 29 август 2017. Посетен на 29 юли 2021.
  141. Vasco Rossi: «Era mio padre». // 12 декември 2018. Посетен на 29 юли 2021.
  142. «Avevo 16 anni, ero ladonna di Vasco Rossi». // 16 юли 2013. Посетен на 29 юли 2021.
  143. Vasco Rossi 2019: ecco come ha raccontato le donne in 40 anni di canzoni. // 27 май 2019. Посетен на 29 юли 2021.
  144. Laura Schmidt e Vasco Rossi / Dalla loro unione è nata una canzone d’amore. // 2 юли 2017. Посетен на 29 юли 2021.
  145. Estratto di Vasco Rossi… e poi voi voi voi' Посетен на 29 юли 2021
  146. Д'Урсо обявява това по време на тв предаване Matrix на 29 май 2009.
  147. Vasco Rossi: “Mai scritto canzone per Barbara d’Urso, mai detto che mi sarei ritirato”. // 29 март 2013. Посетен на 29 юли 2021.
  148. Tutte le donna di Vasco Rossi. // 25 януари 2021. Посетен на 29 юли 2021.
  149. MASSONERIA: MORTO IL MAESTRO COSENTINO LUIGI DE MARCO, AMICO DI VASCO ROSSI. // 22 август 2011. Посетен на 29 юли 2021.
  150. Vasco Rossi: "Ero un anarchico: non mi piacevano né Potere Operaio né Lotta Continua". // 18 юли 2020. Посетен на 29 юли 2021.
  151. ECSTASY: VASCO ROSSI, 'NON HO MAI USATO L'EROINA'. // 17 ноември 1999. Посетен на 29 юли 2021.
  152. Droga legale? Vasco a Giovanardi: "Più cervello e meno manganello". // 17 август 2011. Посетен на 29 юли 2021.
  153. È polemica fra il Dpa e Vasco Rossi sulla legalizzazione della droga. // 12 август 2012. Посетен на 29 юли 2021.
  154. Locatelli lascia il team motociclistico di Vasco Rossi e corre per Ramazzotti. // 17 ноември 2011. Посетен на 29 юли 2021.
  155. VASCO: "NEROAZZURRO, QUESTIONE DI ELEGANZA". // 20 юни 2007. Посетен на 29 юли 2021.
  156. VASCO: SUL PALCO SVENTOLA LA MAGLIA DEL CENTENARIO. // 22 юни 2007. Посетен на 29 юли 2021.
  157. Andrea Laffranchi. Vasco. // Corriere della Sera. 25 март 2011. Посетен на 12 юни 2013.
  158. Vasco Rossi ateo e favorevole all’eutanasia: attaccato dalla Chiesa. // 29 март 2011. Посетен на 29 юли 2021.
  159. Vivere o Niente: la risposta di Vasco Rossi alle critiche de Il Giornale. // 1 април 2011. Посетен на 29 юли 2021.
  160. Vasco Rossi: "La beneficenza si fa stando zitti, per questo dissi di no a Pavarotti". // 25 април 2018. Посетен на 29 юли 2021.
  161. Fernanda Pivano: «Dolcissimo Vasco (Rossi)». // 29 ноември 2017. Посетен на 29 юли 2021.
  162. Nonciclopedia riapre "Con Vasco tutto chiarito". // 4 октомври 2011. Посетен на 29 юли 2021.
  163. Stef Burns, il chitarrista di Vasco che ha suonato con le leggende del rock. // 26 юни 2021. Посетен на 30 юли 2021.
  164. La vita spericolata di Vasco la depressione colpisce la star. // 7 август 2011. Посетен на 29 юли 2021.
  165. Vasco Rossi depresso: «Sono vivo grazie ai farmaci». // 6 август 2011. Посетен на 29 юли 2021.
  166. Vasco Rossi Dancing Project. // 2011. Посетен на 29 юли 2021.
  167. Anche i batteri vogliono una "vita spericolata". // 13 декември 2011. Посетен на 29 юли 2021.
  168. La smentita di Vasco: “Non parteciperò a nessun concerto di beneficenza”. // 5 юни 2012. Посетен на 29 юли 2021.
  169. La beneficenza silenziosa di Vasco Rossi: da Finale Emilia un premio alla sua generosità. // 25 май 2015. Посетен на 29 юли 2021.
  170. Festival di Sanremo 2020, Vasco Rossi rivela: “Mi hanno proposto la direzione artistica prima di Amadeus, ma le mie canzoni non hanno bisogno di promozione”. // 4 февруари 2020. Посетен на 29 юли 2021.
  171. Vasco Rossi, ecco la donazione: “Voglio aiutare il personale sanitario”. // 17 март 2020. Посетен на 29 юли 2021.
  172. Vasco Rossi: «Se non sono un sopravvissuto io...». // 18 ноември 2020. Посетен на 29 юли 2021.
  173. A Vasco Rossi il Nettuno d'oro di Bologna: "Questa città ha nutrito la mia anima". // 16 декември 2020. Посетен на 29 юли 2021.
  174. Poggini, Massimo. Liga: la biografia. Bur, 1º gennaio 2009. ISBN 978-88-17-03196-7.
  175. Luciano Ligabue, Vasco ti chiedo scusa, ma sulla droga hai sbagliato bersaglio, Corriere della Sera, 5 giugno 1999
  176. L'attacco di Vasco contro Ligabue "Bicchiere di talento, mare di presunzione". // 7 август 2011. Посетен на 29 юли 2021.
  177. «È scoppiata la pace» tra Vasco e il Liga. // 6 август 2012. Посетен на 29 юли 2021.

Библиография на италиански език[редактиране | редактиране на кода]

  • Franco Sabatino, Vasco Rossi, Milano, Forte, 1983.
  • Laura Reggiani, Vasco Rossi, Milano, Forte, 1984.
  • Massimo Poggini, Vasco Rossi, una vita spericolata, Milano, SugarCo, 1985; Milano, Rizzoli, 2008. ISBN 978-88-17-02670-3
  • Annie Maffei, Vasco Rossi, Milano, Gammalibri, 1987; 1993. ISBN 88-7953-020-8
  • Nadia Arduini, Vasco Rossi, Milano, Forte, 1989.
  • Felicity Grey, Vasco Rossi, Milano, Targa italiana, 1989. ISBN 88-7111-016-1
  • Vasco. Un gran bel film, Milano, Zelig, 1996. ISBN 88-86471-46-7
  • Angela Balboni, Vasco. Un uomo, un personaggio, un mito. Biografia artistica, Bologna, MN, 1996.
  • Enzo Gentile, Terremoto Vasco. I perché di un fenomeno che dura da vent'anni, Padova, Arcana, 1996. ISBN 88-7966-092-6
  • Diego Giachetti, Siamo solo noi. Vasco Rossi, un mito per le generazioni di sconvolti, Roma, Theoria, 1999. ISBN 88-241-0617-X
  • Angelo Gregoris, Vasco Rossi, Roma, Gremese, 1999. ISBN 88-7742-378-1
  • Maurizio Macale, Vasco Rossi. Siamo solo noi, Foggia, Bastogi, 2002. ISBN 88-8185-427-9
  • Vasco, Bologna, Chiaroscuro & Pendragon, 2003. ISBN 88-8342-212-0
  • Anna Lisa Canale, Vasco Rossi, 1978-2003. 25 anni di musica spericolata, Roma, Editori Riuniti, 2003. ISBN 88-359-5400-2; Roma, ER, 2005. ISBN 88-359-5753-2
  • Pino Casamassima, Vasco Rossi. Rock, mica balle..., Genova, De Ferrari, 2003. ISBN 88-7172-482-8
  • Valentina Pigmei (a cura di), Dio Vasco, Roma, Arcana, 2003. ISBN 88-7966-335-6; 2006. ISBN 88-7966-429-8
  • Michele Monina, Vasco chi?, Milano, M. Tropea, 2004. ISBN 88-438-0490-1
  • Massimo Cavezzali (scritta e disegnata da), Ogni volta che sono Vasco! Biografia comica a fumetti di Vasco Rossi, Roma, Coniglio, 2004. ISBN 88-88833-09-9
  • Alfredo del Curatolo, Vasco Rossi. Il reci-divo, Milano, Bevivino, 2004. ISBN 88-88764-30-5
  • Simona Cerri, Vasco Rossi (il mito al contrario), Genova, Lo Vecchio, 2005. ISBN 88-7333-109-2
  • Francesco Corbetta, Idea Vasco Rossi, Firenze, Phasar, 2005. ISBN 88-87911-45-2
  • Francesco Corbetta, Vasco Rossi... e poi, voi!, Firenze, Phasar, 2005. ISBN 88-87911-57-6
  • Luca De Gennaro, E tutto il mondo fuori. Un dj in tournée con Vasco Rossi, Milano, Oscar Mondadori, 2005. ISBN 88-04-54632-8
  • Diego Giachetti, con Marco Peroni, Vasco Rossi. Ognuno col suo viaggio, Milano, BMG Ricordi, 2005.
  • Gerardo Magliacano, Vasco, l'ultimo poeta maledetto, Milano, Greco&Greco, 2006. ISBN 88-7980-415-4
  • Enrico Deregibus (a cura di), Dizionario completo della canzone italiana, Firenze, Giunti, 2006. ISBN 978-88-09-04602-3
  • Michele Monina, Vasco. La biografia, Milano, Rizzoli, 2007. ISBN 978-88-17-01855-5
  • Sergio Vistocco, Vasco, santo ed eroe, Avellino, DeltaTre, 2007.
  • Maria Chiara Mazzi, con Lucio Mazzi, Il racconto della musica 2. Dalla Dodecafonia a Vasco Rossi, Bologna, Pardes, 2008. ISBN 978-88-89241-45-5
  • Gabriella Pozzetto, Vasco Stadio Infinito. Un viaggio sorprendente tra angeli e rock'n'roll, Milano, Ancora, 2008. ISBN 978-88-514-0619-6
  • Marzio Angiolani, Vasco Rossi a Test, Milano, Alpha Test, 2009. ISBN 978-88-483-1162-5
  • Freddie del Curatolo, Vasco Rossi. Il provoca(u) tore, Milano, Bevivino, 2009. ISBN 978-88-95923-17-8
  • Antonio Malerba, La Poesia di Vasco Rossi. Una interpretazione, Zona, 2012. ISBN 978-88-6438-315-6
  • Michele Monina, Il Vasco che vorrei: vita e canzoni di un ribelle, Roma, Zorro, 2009. ISBN 978-88-6508-000-9
  • Marco Antonio Gallico, Fatti di Vasco, Tropea, Meligrana Giuseppe Editore, 2011. ISBN 978-88-95031-97-2
  • Claudio Bardi, Salvatore Martorana, Henry Ruggeri, Vasco Rossi. Brividi. Manifesti e turbamenti, Arcana, 2011. ISBN 978-88-6231-163-2
  • Emanuele Camilli, Simone Mancini, Vasco Rossi. L'uomo più semplice, Palombi, 2014. ISBN 978-88-6060-620-4
  • Fabio Masi, Il decalogo di Vasco, Rai Eri, 2016. ISBN 978-88-3971-677-4

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Vasco Rossi“ и страницата „Discografia di Vasco Rossi“ в Уикипедия на италиански и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  
     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика